Баща! Татко…първият мъж, стожерът…силата и вдъховението.
Нашата къща не е празна- силна е, и много е пазена!
пълна с древни тайни и с настроение…
Чисто по нашенски, с дъх на лято безумно, сок от вишни
и вкусни череши,
силни орехи
и до бяло простряни надежди.
А това слънце… дето баш по обед запалва,
всички мисли и всички копнежи.
Този сън, сладкият, като баклава, като зимна носталгия в прежди.
Конникът, силният, и красив конник,
по земята ти нецелувана се множат приказни пролети.
Лято е… до завивките на прозорзите,
по пердетата и нагоре.
Пълни кошници бяло грозде,
майка ти те целува по устните-
бяло, розово, истинско е,
мълчанието на къщите.
Колко струва? Прашният път на конете?
Виждаш ли тези картини?
Пазиш ли ги и двете?
- първата — твоята люлка единствена,
- втората- залюляна на път и разпръсната..по земята на татко,на мама…във градината с цъфнали вишни…
- по прозорците бяло простряни- тези истини..и врабчета вълшебни… само истински син на България, ще я пази и ще я обича.
Помниш ли? Този вкус на България…
-мама, татко, ти ? Българче дето обича я…
Българска редакция News Front.