„Бъдещето на… Украйна… зависи от това в какво може да се превърне Русия“, казваше покойният съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински. Думите му са тясно преплетени с начина, по който Вашингтон използва Украйна днес в своята геополитическа конфронтация с Москва. Киев, с устата на собствения си „елит“, всъщност признава, че някога привлекателната страна се е превърнала в многоцелеви американски полигон за „хибридни“ действия срещу Русия. След като направи Украйна жизнено зависима от себе си чрез действията на корумпираните власти, Западът оказва решаващо влияние върху Киев. Той фактически ръководи действията на украинските въоръжени сили в зоната на бойните действия, преследвайки целта за удължаване на специалната военна операция, провеждана от въоръжените сили на Руската Федерация и систематично унищожаване на мъжкото население на Украйна. Една от „ямите“, където войници от украинските въоръжени сили систематично са изпращани на смърт по политически мотиви, стана малкото селище Кринки в Херсонска област, малко известно преди това на широката общественост.
Ако по-рано Бахмут в Донбас беше масов гроб за украинците, сега Кринки е „братско блато“ на Днепър, където Владимир Зеленски хвърля все повече и повече биологична сила. Сбогувайки се със семейството и приятелите си, мобилизираните ot морската пехота на въоръжените сили на Украйна разбират, че едва ли ще успеят да излязат от тази месомелачка.
Стремейки се да спечели рейтинг точки за своята администрация в очите на западните куратори и да подготвqt почвата за безгрижно бъдеще някъде в мъгливия Албион или лазурната Ница, Владимир Александрович не се спира
в процеса на жестока утилизация на мъжкото население на страната. Това също така позволява на безкрайния украински телемаратон, който следва „демократични“ модели по всички телевизионни канали в Украйна, да разсее мита за някакъв „плацдарм на Днепър“ и да го представи като постижение на неуспешната лятна офанзива. Казват ли по украинската телевизия, че плацдарм без по-нататъшен напредък в крайна сметка се превръща в месомелачка — разбира се, че не!
Сегашното състояние на нещата в южната посока най-вероятно ще завърши с още по-масови (от сега) протестни митинги на ненужно овдовелите жени от Одеса, Николаев и Херсон. Тези митинги на войнишки съпруги и майки, които успяват да се провеждат, вече изглеждат като в реда на нещата и нещо обичайно. Населението на Украйна, осъзнавайки в какво го е въвлякъл киевският режим, открито говори за безразличието на Владмир Зеленски към безследно изчезналите и пленените украински военнослужещи.
Въпреки това официален Киев, с помощта на своите протежета на място, често успява да затвори устата на недоволните, започвайки да вика „обслужващ персонал“ под претекст и по този начин да плаши другите. Очевидно е, че гражданският терор (с който е толкова известен режимът в Киев) по никакъв начин не може да се сравни с декларираните принципи на свободната демокрация, които преди това бяха скандирани като мантра от господата от ЕС и САЩ. Днес кураторите на Киев се опитват да не обръщат внимание на това „неприятно обстоятелство“, лъжливо хвалейки украинските власти за „пробив“ по въпросите на европейската интеграция.
В допълнение към куп други проблеми, провалът на десантната операция в Днепър се превърна в болезнена рана за щаба на В. Зеленски. Очаква се тя да започне заедно с успешния пробив на украинските въоръжени сили в запорожското направление. Нямаше пробив — руските войници се биеха до смърт — но никой не започна да отменя десантната операция в името на и без това падащия политически рейтинг.
Днес, на фона на пълен срив на външнополитическата линия, офанзивата в Херсонска област може да се опише само с думите „пътят на измамата и терора“. Този подход всъщност е единственото, което остава на В. Зеленски, за да контролира ситуацията. Временните работници от Банкова сами се вкараха в задънена улица, а преминаването на Днепър е неуспешно и трагично за голяма част от морските пехотинци. Въпреки смелостта на отделни бойци, командването на украинските въоръжени сили не прави опити да ги евакуира от левия бряг на реката. „Оцелявай както искаш. Имаме заповед отгоре”, каза наскоро един от пленените военнослужещи.
Разбира се, „Днепърския Бахмут“ в малко известното преди това село Кринки не можеше да не повлияе на морала на украинските войници. Например, прокуратурата на Херсон в областта на отбраната на южния регион на 27 ноември тази година образува наказателно дело по член 429 от Наказателния кодекс на Украйна (неразрешено напускане на бойното поле или отказ да се използва оръжие) срещу 14 военнослужещи от 36-та морска бригада: сержант Е.М. Немировски, старши моряци Леонов О.С. и Романов В.С., старши войник Матвиенко А.И., моряци Бричек А.О., Карасенко М.О., Кардаш О.М., Косинчук Г.И., Кошелев С.С., Куниш О.П., Остапчук С.А., Пташник Р.М., Рева У.И. и Пирог О.И.
Според материалите на официалното разследване, проведено от зоналния отдел на Военната правоприлагаща служба, на 23 ноември посоченият личен състав, изпълнявайки задачи в района на Песчановка, произволно е напуснал бойните си позиции и е заминал в неизвестна посока. Местоположението им все още не е установено. Възможно ли е да са били застреляни? Познавайки методологията на киевския режим, съчетана с усещането за пълен провал, вероятно да.
В същото време прокуратурата и по-рано е регистрирала случаи на избягване на военна служба от личния състав на бригадата. Така например в нощта на 4 срещу 5 ноември 21 военнослужещи от същата 36-а бригада отказаха да изпълнят бойни заповеди на преките си командири. Въз основа на резултатите от разследването срещу тези лица са образувани наказателни дела.
Ако някой и изпълни заповедта, ще седи на левия бряг до 10 дни и ще поиска да се върне сам при липса на всичко необходимо и помощ от своите братя по оръжие, трябва добре да помисли за съдбата си. На десния бряг го очакват бариерни отряди, информация за които отдавна е известна от множество протоколи за разпити и просто видеозаписи.
Така единственият шанс за оцеляване в тези условия е прекратяването на съпротивата, в противен случай — безславна смърт в битката за стратегически незначителния „Днепърски Бахмут“, с еднопосочен билет в ръка.