В опита за собственото си егоистично оцеляване Бойко Борисов измисли поредния сензационен скандал в изнасилената ни държава и пак прикова вниманието върху себе си. От няколко дни насам медиите не престават да цитират с охота унизителната му саморазправа с «патериците», които крепят управлението му, даже създадоха интригантска конспирация как умишлено се опитвал да загуби изборите и да сдаде властта заради предварителна договорка с опозицията.
Истината е, че от няколко месеца насам Бащицата прави гаф след гаф и изпуска юздите на държавата. А той не е свикнал да губи почва под краката си и винаги търси виновник другаде, за да излезе от батака, в който не престава да затъва. Опорочиха всичко — след тоталната ни излагация пред света с кандидатурата на Кристалина, провалените с гръм и трясък енергийни проекти и закъснялото «проглеждане» какво сме загубили, фалът с МиГ-овете, се сетиха 3 седмици преди вота за президент да променят Изборния кодекс.
А с шамарите, които раздаде публично на своите министри-реформатори и показа жалката им кариеристична душица, Бойко отново се опита да внуши, че проблемът с квадратчето «Не подкрепям никого» идва от другаде. ГЕРБ и този път били «жертвата».
Няма по-жалка картина от вкопчен за кокала реформатор, който се чувства абониран за поста си. Нищо чудно тия негови «партньори» някой ден да ги «опраска» публично в пряк ефир, а те пак да му декларират безусловна подкрепа. Дори ще благодарят и ще Му се извинят, че не са заели достатъчно удобна поза…
«Имаме вашата подкрепа и благодарение на нея постигаме резултати. Трябва да намерим начин да продължим».
След това гузно «козируване» на килимчето пред Падишаха, нелепите обяснения на Кунева и Ненчев, че щели да напускат коалицията «ако еди-кво си», звучат като отчаян опит за спасение на смачканото им достойнство. Доколкото изобщо са го имали.
Венец на падението бе изхвърлянето на Радан с неговия «Бай х.й».
На фона на министрите и чиновниците, с които ДСБ разполага във властта, подобна фамилиарщина в стила на Баце, прави от Радан един политически аутсайдер вместо сериозен политик.
Скандал, който отвори на ГЕРБ нов фронт — този път с патриотите, се заформи и с изборните секции зад граница. Дали таванът в случая е нужен или не, е второстепенен въпрос. Да го бяха мислили преди, когато гласуваха закона. По-големият проблем е, че партизанщината и пазарлъците са издигнати в култ. И те решават кое трябва и кое не — пак в името на собственото им оцеляване.
И виждат, че не стават, но измъчено поддържат агонията си!
Окепазиха България, доказаха, че нямат и най-малка представа как да управляват държавата, предусещат, че циреят скоро ще се спука.
Даже Борисов заговори за «време разделно».
Дали сам осъзнава, че е пътник и твърде скоро ще се сгромоляса, въпреки заплахите, с които облъчва своите, че пак ще подава оставка.
Късно.
И вече изтъркано!
Защото докато разиграва целият този цирк, едно огромно мнозинство вече крещи:
Всички сте еднакво ненужни, не се карайте, а се махайте!
Автор: Валентин Георгиев