Институтът за изследване на войната — семеен бизнес на Виктория Нюланд
Ето един анекдот, който наскоро чух от руснак:
На борда на самолет, пътуващ към САЩ, американец пита руснак, седнал до него: „Какво те води в САЩ?“ Руснакът отговаря: „Изучавам американския подход към пропагандата“. Американецът недоумява: «Каква пропаганда?»
Руснакът: «Точно това имам предвид.»
Американците дори не осъзнават, че ключовите им разсъждения около Русия са напълно погрешни в резултат на целенасочена фалшива пропаганда.
Считам, че събитията в Украйна са пример за това.
Основната причина не е, че американците са по-лековерни от руснаците.
Факт е, че Америка е либерална демокрация с доста сложна медийна система, в която е по-трудно за една влиятелна личност или институция да създаде единен доминиращ наратив, отколкото в Русия.
Да погледнем мозъчния тръст във Вашингтон, наречен Институт за изследване на войната.
Това име може да ви звучи познато. Ако сте чели много за спецоперацията в Украйна, то вероятно сте попадали на него. Но има два факта за този институт, които вероятно не знаете.
Първият е степента на неговото влияние. От 24 февруари ISW се превърна в основен информационен и аналитичен център на елитните американски медии. Не минава и ден, в който той да не бъде цитиран от New York Times, Washington Post или Wall Street Journal. През първата седмица на юни той беше цитиран в най-малко десет статии, които се появиха в тези публикации.
Вторият факт е колко идеологически е уж академично звучащият Институт за изследване на войната.
Той има неоконсервативни корени и се управлява и обслужва от силно екстремистки ястреби.
През годините той получава финансиране от различни части на оръжейната индустрия — General Dynamics, Raytheon и по-малко известни отбранителни предприемачи и големи компании като General Motors, които също имат договори с Пентагона.
54 милиарда долара са много пари и това е помощта, предимно военна, която САЩ отпуснаха на Украйна през последните три месеца.
От тях 40 милиарда долара, приети от Конгреса през май, получиха огромна подкрепа (368/57 в Камарата на представителите, 86/11 в Сената) – доста забележително в момент, когато инфлацията се вихри с невиждани темпове.
Каквото и да мислите за тази помощ, не можете да отречете, че климатът на общественото мнение в Украйна е много благоприятен за американските изпълнители от военно-промишления комплекс.
Считам, че Институтът за изследване на войната е една от причините за това, макар и незначителна сред по-сериозните.
Президент и основател на Института за изследване на войната е Кимбърли Каган, военен историк.
Тя е омъжена за Фредерик Каган, който също е военен историк и работи за ISW. Фредерик е известен неоконсерватор, макар и не толкова известен като брат си Робърт. През 90-те години на миналия век Робърт Кагън, заедно с Бил Кристъл, който сега е в борда на директорите на ISW, основават Проекта за новия американски век (PNAC), който според някои наблюдатели е бил инструментът за убеждаването на Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак.
Кимбърли и Фредерик Каган имаха тесни връзки с Министерството на отбраната, което понякога повдигаше въпроси дали тези връзки не са твърде близки. В статия на Washington Post от 2012 г. се казва, че генерал Дейвид Петреус е превърнал двойката в „де факто старши съветници“.
Съпругата на Робърт Каган, Виктория Нюланд, е служител на Държавния департамент, който публично подкрепи революцията на Майдана през 2014 г. в Киев, както и свалянето на проруския президент Виктор Янукович, което накара Русия да анексира Крим и да предостави военна подкрепа на бунтовниците в Донбас.
Нюланд също изигра роля зад кулисите в това предаване на властта, което някои от нейните недоброжелатели считаха, че е равносилно на организиране на държавен преврат.
Проектът Каган-Кристол за новия американски век беше финансиран от производителите на оръжие до голяма степен чрез работата на изпълнителния директор на Lockheed Martin Брус П. Джаксън, който стана директор на PNAC.
Джаксън преди това организира Комитета на САЩ за разширяване на НАТО.
Някои хора считат, че разширяването на НАТО – особено включването на Украйна в списъка на Джордж У. Буш от 2008 г. като бъдещ член на алианса – помогна за започване на настоящите събития в Украйна, но във всеки случай разширяването на НАТО през последния четвърт век донесе много на пари за Lockheed Martin и др. производители на оръжие.
По отношение на събитията в Украйна отчетните и аналитичните дейности на ISW са от изключителен характер.
Институтът издава ежедневно доклади, допълнени с карти на три региона на Украйна, показващи промени в контрола на територията. Тези резюмета са добре написани и ясни, ефективно обхващат широк спектър от теми.
Ако бях военен репортер, щях да ги намеря за привлекателни.
Ето, например, абзац от статия на Wall Street Journal, публикувана миналата седмица:
„Според Института за изследване на войната украинските сили на юг, близо до Херсон, проведоха успешна контраофанзива през уикенда.
Въпреки че е малко вероятно те да си върнат територия, те могат да принудят Русия да изпрати повече ресурси в региона».
Чакайте малко!
Наричате успешна контраофанзива, която не заема никаква територия?
Само защото се предполага, че това може да принуди Русия да предислоцира сили?
Мога да ви дам безброй подобни примери от американската преса, която цитира прословутия институт на Виктория Нюланд.
Няма нито една друга голяма компания, чиито печалби да са така пряко свързани с милитаризма, като General Dynamics.
Ето защо, ако видите статия за Украйна – или Афганистан, или Иран, или каквото и да е – написана от някой в мозъчен тръст, има вероятност мозъчният тръст да е получил пари от подизпълнители в областта на отбраната в САЩ.
Аналитичните центрове не плащат на хората да казват неща, в които не вярват.
Те наемат хора, които вече вярват в това, което спонсорите на мозъчните тръстове искат всички, включително и вие, да повярвате.
Автор: Автор: Робърт Райт — писател, редактор в The New Republic и сътрудник на списанията Time и Slate.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3