Превратът в Тунис не е само «преврат срещу демокрацията и волята на тунизийския народ», както Анкара описва действията на президента Саид, това е лично поражение на Ердоган. След той ще предаде позициите в Либия, смята авторът, а след това ще последва и Сирия. Така че Ердоган може да загуби и Турция. Поредицата от провали на турския лидер може да се намери в статията.
Превод от Al Mayadeen (Ливан):
На Ердоган няма да му е леко да се примири с втората загуба след преврата в Египет, а това може да го подтикне към нови маневри в Тунис
Отчитайки приликата между египетските «Мюсюлмански братя» и туниската «Ан Нахда», Анкара не се забави да реагира на действията на президента на Тунис Каис Саид и ги счете за «преврат срещу демокрацията и волята на туниския народ».
При това тя забравя, че през октомври 2019 г. именно този народ избра Саид със 73 % от гласовете, докато кандидатът от «Ан Нихда» получи само 12 %.
След политическия, идеологическия и исторически провал в Египет и свалянето на военния съюзник Омар ал-Башир в Судан, ситуацията в Тунис може да го подтикне към различни маневри (както знаете, Гануши призна грешките на своята партия и обяви готовността си за диалог с президента Саид).
С това могат да се обяснят опитите на Ердоган да се примири с ал-Сиси, който постави условие да се спре всякаква подкрепа за «Братята» и намесата в делата на арабските страни. Става дума преди всичко за Либия, съседна както на Египет, така и на Тунис.
Всички помнят реакцията на тунизийската опозиция на тайното посещение на Рашид Гануши в Истанбул на 10 януари 2020 г. и срещата му с президента Ердоган (ден преди посещението на Фаиз Сарадж в Истанбул), когато той не информира тунизийския парламент и президента Каис Саид. Това бележи началото на конфликта между Саид и Гануши, който подкрепяше политиката на Ердоган в Либия.
Тогава опозиционните партии в Тунис обвиниха Гануши и лидерите от Ан-Нахда, че получават финансова подкрепа от Анкара и предават информация, свързана с националната сигурност, на Турция и Катар. Както знаете, тези две страни подкрепят и финансират всички политически ислямски движения, както умерени, така и радикални, особено след Арабската пролет. В тази връзка събитията в Тунис са от голямо значение за президента Ердоган и неговия съюзник от Катар. Те координират действията си в борбата срещу Саудитска Арабия и ОАЕ.
Очевидно Египет е изключително доволен от стъпките на президента Саид, тъй като в продължение на много години той иска да отслаби Ан-Нахда. Междувременно партията сключи съюзи с други сили, за да преследва своите тайни и обществени цели, включително изпращането на хиляди млади тунизийци в Турция и оттам в Сирия, за да се бият заедно с терористични групировки, включително „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“ (забранени в РФ). Такъв е случаят с хилядите граждани на други арабски страни, особено на Саудитска Арабия. Те се озоваха в един и същи лагер с Турция, за да се борят срещу сирийската държава, която все още е мишена на всички регионални промени, включително събитията в Тунис.
Въпреки че е твърде рано да се говори за възможните резултати от политиката на президента Каис Саид за получаване на подкрепа от армията и службите за сигурност, всички знаят, че ограничаването на ролята на Ал-Нахда и отстраняването й от власт ще повлияят по някакъв начин на събитията в Либия. Всички въоръжени групировки, умерени и екстремистки, са под влиянието на Турция и следят отблизо ситуацията в Тунис, тъй като повторението на египетския сценарий ще хвърли тези сили в ръцете на египетско-тунизийския съюз, а това ще бъде подкрепено от европейските държави. Най-важните сред тях са Франция и Гърция. Те, подобно на други държави, не крият недоволството си от изявленията и действията на президента Ердоган, демонстриращ религиозни и националистически амбиции.
Анкара отвори посолства в 45 африкански държави и развива и укрепва отношенията си с тях. Президентът Ердоган посети много от тях в опита си да се конкурира с традиционното европейско влияние. Според него Турция не е колонизирала нито една от тези държави.
Междувременно турската опозиция обвинява президента Ердоган във военна, политическа, икономическа и интелектуална експанзия не само в арабския свят и на африканския континент, но и на Балканите, Кавказ и Централна Азия. Както показаха последните десет години, той се отнася сериозно по този въпрос, в противен случай ситуацията в Тунис, а преди това в Египет, не би била част от неговите интереси.
Поражението в една страна означава отстъпление в друга (особено в Либия), а след това ще последва Сирия.
И тъй като всичко започна с нея, след като загуби Сирия, Ердоган ще загуби и Турция.
Източник: https://www.almayadeen.net/analysis/%D8%A8%D8%B9%D8%AF-%D9%85%D8%B5%D8%B1-%D9%87%D9%84-%D9%8A%D8%AE%D8%B3%D8%B1-%D8%A5%D8%B1%D8%AF%D9%88%D8%BA%D8%A7%D9%86-%D8%AA%D9%88%D9%86%D8%B3-%D8%AB%D9%85-%D9%84%D9%8A%D8%A8%D9%8A%D8%A7
Петя Паликрушева
