Никога не съм била в САЩ и се съмнявам, че някога ще се озова там. Затова няма да правя разрез на американците. Още повече, че, както и да въртим политическите батални сцени около Русия и САЩ, това занимание едва ли ще ни доведе до единомислие.
Казано накратко, това си е чистокръвен тупик, имайки предвид поляризацията на мненията.
Но да видим какво казват американците за руснаците.
Чуйте неголяма и много емоционална лекция на професор Вилертон от университета в Аризона. Оригиналът на видеото е 20 мин.
Няма да разказвам кой е виновен, кой е започнал първи. Всъщност, това е невероятно трудно — да мислиш извън този контекст.
Отхвърлете от себе си, моля ви, тази асоциация за ужаса и злото, което ни вненяват за Русия, защото те ни натрапват подобна асоциация — за злобната и яростна Русия.
Не познавайки Русия, ние губил колосален, много ценен жизнен опит.
В продължение на всички тези войни, през всичките тези страдания, руснаците получиха невероятна отговорност, високо ниво на морал и велика чест.
Това е героичен народ. Но не можем да видим всичко това през натрапената ни асоциация за злобната Русия. Да се опитаме с моя помощ да разберете как можете да докоснете руската душа.
Всичко започна, когато бях на 8 г. Когато моят баща се върна от бизнес-командировка и ми донесе подарък: грамофонна плоча, която се наричаше «Прокофиев, Петя и вълкът».
Това е потресаваща музика — тя по-скоро не е детска, тя е мощна, обгърната в детската приказка и потресаващ симфоничен оркестър.
Тогава помислих, защо той ми подари тази руска музика? Моята фамалиия е Вилертон, аз говоря на английски, нямам нито капка славянска или руска кръв, никога не съм проявявал интерес към Русия.
Баща ми донесе от Русия и други записи. Това бяха песни за Съветската армия, там имаше гигантска червена звезда.
Това бяха 18 песни за историята на тази страна, те бяха за това, което руснаците наричат Велика Октомврийска революция — това е нещото, което ние наричаме «руската революция», песни за Великата Отечествена война — това, което ние наричаме Втора световна война.
Това беше потресаващо, музиката бе удивителна, тя беше мощна, тя беше толкова наситена и предизвикваше емоции и чувства, аз чувствах могъществото на тези 75 или 90 човека от съветския армейски хор, които изпълняваха тези песни.
И смесените гласове със звуците на акордеона и другите инструменти, и онова момче, което пее за своята любима, и как пее той за любовта към родината си. Всичко имаше в тази грамофонна плоча — всяко ниво на емоциите.
Но аз бях вцепенен, когато поисках да разбера що за уникалност има Русия.
Това се случи по време на кубинската ракетна криза. Сестра ми не разбираше всичко това, тя слушаше други записи. Не ми беше леко, аз бях някакъв странен брат — постоянно слушах записи на песни на Съветската армия, а тя слушаше Бийтълс и др.
Тогава разбрах, че Русия — това е просто мозайка, това е загадка. Исках да я разгадая.
Чърчил казва през 1939 г: Русия — това е загадка, увита в мистерия, забулена в мъгла.
Това е вярно и до днес.
Аз съм роден в град Колумбус, щата Охайо. Веднъж мама по някаква причина ми показа 8-часов съветски филм по мотиви от книгата на Лев Толстой «Война и мир».
Това е шодьовърът на Лев Толстой. Считам, че той е най-великото произведение на литературното изкуство въобще в човешката цивилизация.
Вие вероятно обичате Дикенс, Виктор Юго, но аз съм възхитен от Толстой, от това, което той прави в тази потресаваща новела, която описва времената на Наполеон. Когато Наполеон нахлува в Русия, в тази книга са описани най-важните моменти от онова време.
1400 страници. В тях той създава цял свят, сто главни персонажи, шест главни семейства, проблеми с войната, проблеми с мира, проблеми с живота, проблеми със смъртта, проблеми с Бога и смисъла на живота.
Ще разкажа накратно за три руски персонажи от тази книга, които считам за най-важни.
Това са великолепни хора.
Андрей Балконски — млад герой на 30 години, героична натура, силен, мощен, мъжествен патриот. С гореща кръв, добър човек, който обича тази страна така, както обича приятелите си, живота си.
Неговият приетел Пиер Безухов — мечка, а не мъж, огромен, тромав, странен, но благороден — той има имение, защото е богат и е от знаменито семейство. И той е добър човек, мъжествен, а понякога дори глуповат, може би дори странен. Те са приятели с Балконски, заедно преминават през несгодите, учат се един друг. Те са събирателен образ на руския човек. И на руската душа.
И младата Нашата Ростова.
В началото на филма я виждаме как бяга по полето. Представете си: Наташа Ростотва, на 15 години, прекрасна, красива, бяга по полето, красиви брезички на заден план, диви цветя.
И тя — млада, това е целемъдрие, това е красота на природата, тя е чиста, тя е невинна, тя е наивна.
Но в нейното бъдеще има огромни предизвикателства, огромни страдания, но и огромен личен ръст.
А нейната жизнена линия се пресича с тези две момчета и това се превръща в колосална история….
Територията, на която живеят руснаците е много тежка за живот, климатът не прощава.
Те са на кръстопът, постоянно биват нападани от други народи…
Ако погледнем на картата сега — Русия е огромна, това е такъв гигант, а редом с нея са малки съседи, гномчета. Ако се върнете назад в историята с 1000 години, тогава Русия е била малка, неголямо княжество, тогава Полша (Реч Посполита) е била огромна, също както и Швеция, както Германия, Франция, Византия, великата Персийска цивилизация, великият Китай, Монголия.
Всички те са нападили руснаците, донесли им много болка. Страданията на руснаците — това е такъв товар, който и ги е направил такива, каквито са те. Климатът, територията, съседите, постооянните нападения.
Не си мислете, че руснаците са някакви депресирани хора.
Това са много радостни хора, много духовни хора, които ценят семейството и приятелството.
В началото не са много разговорливи, на нас с вас ще ни бъде трудно да говорим с тях.
Но когато руснаците се открият малко, ще разберете, че там, в душата им, е много дълбоко, просто безкрайна дълбочина.
Казвам ви: опитайте се да се докоснете до руската душа, опитайте се да направите това през призмата на тяхната култура, през музиката, през историята, през техните филми…
Съветвам ви да отидете в Русия.
Накрая ще ви прочета малко стихотворение. Не съм руснак, защото, ако бях руснак, не бих ви чел това написано, това би било в главата и сърцето ми.
Руснаците са много дълбоки хора, а руската душа е просто съкровище.
Тютчев, 19 век:
Молчи, скрывайся и таи
И чувства и мечты свои —
Пускай в душевной глубине
Встают и заходят вне
Безмолвно, как звезды в ночи, —
Любуйся ими — и молчи.
Как сердцу высказать себя?
Другому как понять тебя?
Поймет ли он, чем ты живешь?
Мысль изреченная есть ложь —
Взрывая, возмутишь ключи,
Питайся ими — и молчи…
Лишь жить в себе самом умей —
Есть целый мир в душе твоей
Таинственно-волшебных дум —
Их оглушит наружный шум,
Дневные разгонят лучи —
Внимай их пенью — и молчи!..
Опитайте се да намерите руската душа и ако успеете, вероятно ще откриете и своята.
Благодаря».
Проф. Вилертон и до днес преподава в университета в Аризона.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front