Във връзка с пандемията „Ковид-19” в Русия отново започнаха да обсъждат идеята за планиране на икономическо развитие. Петгодишните планове от съветската епоха все още са свързани със сталинисткия тоталитаризъм. Но промяната на климата изисква различен поглед върху старите стереотипи.
Превод от Monde diplomatique, Франция:
«Планиране»… Може ли глобалната пандемия covid-19 неочаквано да върне живота на този изпаднал в немилост инструмент?
Национализация, колосални планове за подкрепа, спиране на изплащането на дивиденти — много политици (дори и най-либералните) поставят държавата в центъра на общата икономическа мобилизация.
Съветският модел извежда средствата за производство извън сферата на частната собственост. Частният сектор насочва ресурсите към, според него, печелившите отрасли, но не се стреми да работи за социалните нужди и националните приоритети.
Целта на плановата система е да се заменят хаотичните движения на конкуренцията с точни инженерни изчисления. Всички предприятия, от металургичния завод до колективното стопанство, са административно прикрепени към определен отрасъл на икономиката, който се оглавява от комисариат, по-късно преименуван на министерството.
Годишният план има силата на закон. Той определя обема на производство за всеки продукт. Задачите се разпределят между всички сектори на икономиката, а след това на ниво предприятие.
На практика разработването на плана изисква постоянен обмен на информация между центъра за планиране (Държавния план) и ръководството на предприятията чрез отрасловите министерства.
Държавният план трябва да организира такова снабдяване на предприятията, което да отговаря на техните нужди и планирано производство.
Почти всички цени на стоките са фиксирани. По отношение на заплатите има установени норми, но предприятията могат да променят заплатите чрез бонуси и производствени квоти. Общата маса на заплатите се одобрява от правителството всяка година.
В съветските предприятия „печалбата“ — разликата между продажната и производствената стойност на даден продукт — приемат формата на излишъци, които също се изчисляват предварително.
Те трябва да бъдат насочен към центъра, който прави основните инвестиции.
Системата за ценообразуване включва механизъм за форсирани субсидии от печеливши към нерентабилни сектори на икономиката, което позволява да се инвестират големи количества ресурси в приоритетни области.
Плановата система възниква през 1928 г., когато гражданската война завърши, а имуществото бе експроприирано.
Тази методика и нейната цел (форсирана индустриализация) бяха наложени от войната и заплахата от мащабен въоръжен конфликт с капиталистическите сили.
«Отчитайки възможността от военно нападение от страна на капиталистическите държави над пролетарската държава, трябва при разработката на петилетния план да се отдели максимално внимание върху най-бързото развитие на тези отрасли от народното стопанство и в промишлеността в частност, върху които пада главната роля за обезпечаване на отбраната и стопанската устойчивост на страната във военно време», се казва в директивите от 1927 г. от ХV на комунистическата партия.
Резултатите бяха налице. През десетилетието след старта на първия петгодишен план (1929-1933 г.) съветското производство нараства 1,5 пъти (срещу 1,1 в Западна Европа).
Към 1941 г., когато на практика се реализира заплахата от «военно нападение», СССР имаше достатъчна индустриална опора, за да организира контраатака и първото поражение на нацистка Германия при Сталинград.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.monde-diplomatique.fr/2020/07/RICHARD/61984