Агенция „Фокус“ представя авторския материал на Михаил Таратута, журналист-американист: Новата американска тенденция – непримиримост към инакомислието, вместо свобода на словото, публикуван в руския вестник “Московский комсомолец“, без редакторска намеса.
Попитайте ме с какво са уникални САЩ и ще отговоря на първо място – със своето устройство, със своята политическа система. Разбира се, можете безкрайно да изброявате недостатъците на тази страна (и наистина има много такива), можете да бъдете възмутени от нейните настоящи политики и политици, но не може да се отрече, че нейните „бащи-основатели“ са белязани от гениален пръст. Системата на балансирания контрол, хоризонтална и вертикална децентрализация на властта, други елементи и принципи на политическия живот се оказват толкова успешни, че съществуват почти два и половина века и позволяват на страната да се превърне във велика сила, която е станала място за привличане на милиони хора от цял свят.
Но, както във всяка конструкция, нещо се разпада с течение на времето, нещо се покрива с ръжда и плесен, което изисква ремонт и почистване. Изграждането на американската държавност не е изключение. От тези поразени места, като журналист, аз съм впечатлен преди всичко от първоначалния постулат в списъка на правата и свободите на американците, известен като Първата поправка на Конституцията. Става дума за свободата на изразяване — свободата на словото, печата, съвестта, събранията.
Свободата на изразяване и мнение, във всякаква форма, чак до изгарянето на националния флаг или похода на презрените неонацисти в страната, винаги ми се струваше също толкова типично за американското наследство като Дисниленд или Холивуд. Всеки гражданин сам или с група сътрудници, а още повече и пресата, може безстрашно да клевети президента, Конгреса и всъщност всеки или всичко. Той може свободно да изразява всякакви идеи — от гениални до най-идиотски, публично да проповядва всякакви политически възгледи — от традиционното до най-радикалното и дори мизантропното.
Добро или лошо, но беше. Въпреки това, наскоро, по-точно, с пристигането на Тръмп в Белия дом, нещо в страната започна да се променя. Появата му раздели Америка на два лагера. В едно — поддръжници на президента, републиканците и всички други консерватори, чак до най-радикалните. В другия, опонентите на Тръмп, демократи и други либерали, някои от които са също толкова радикални, колкото и техните десни противници. Наскоро се случи да се потопя в атмосферата на този втори лагер. Беше в Калифорния, където прекарах около месец.
Този щат е традиционно известен със своето либерално отношение и, между другото, оттам започва движението на хипитата. В Калифорния прекрасните, но отчаяно причудливи идеи на «прогресистите», лявото крило на Демократическата партия, са много популярни. Например идеите за универсално безплатно здравеопазване и образование за сметка на прекалено високите данъци за богатите (70%) и за корпорациите (90%) — нещо като добре познатото „разделяй и владей”.
Те са готови сериозно да подкрепят най-радикалните екологични идеи, като например фантастичен проект за пълно изоставяне на използването на газ, нефт и въглища като гориво. И нищо, че тези и подобни проекти ще изискват десетки, ако не и стотици трилиони долари, които съществуват в Америка или дори в целия свят.
Но кой разглежда тези трилиони, когато всичко звучи толкова ярко, изкусително и много либерално!
В Калифорния огромното мнозинство обикновено гласува за демократите и е подозрително към републиканците. Но едно нещо е недоверието, а съвсем друго е нетолерантността, която наскоро се превърна в характерна черта на либерализма не само в Калифорния, но и в редица други места — главно в големите градове и университетските кампуси. Днес либералите са обзети от нетолерантност към всичко свързано с републиканците — към всякакви консервативни идеи и ценности, към симпатичната републиканска преса, към републиканския символизъм, но преди всичко — и това е най-важното! — Доналд Тръмп.
Тук, в университетите, само една гледна точка има право на обществено съществуване — разбира се, либерална. Андрей Коробков, професор в Университета на Тенеси, заявява: «имаме две категории професори и студенти, също», които силно заявяват своя либерализъм и омразата си към Тръмп, и тези, които мълчат. Изразяването на известна симпатия или подкрепа за политиката на Тръмп или неговата персона става достатъчно опасно за кариера като политик, журналист или професор.»
В действителност, когато студенти да намерят за обидно изявление на преподавател в социалните мрежи, те организират протестни кампании срещу него, приличащи по-скоро на тормоз, и в резултат на това университетските власти предпочитат да заглушат скандала, освобождавайки преподавателя.
Случва се, че нетърпимостта към други възгледи намира чисто физически израз. Наскоро, например, в Университета на Мисури в Канзас Сити, студент заля с някаква отвратителна смес консервативния политически коментатор Майкъл Ноулс, който говореше там. Ноулс изнесе лекция на тема „Мъжете не са жени“, която в ухото на лявото крило на либералите звучи като открит сексизъм, подчертавайки превъзходството на мъжете.
Както разбрах от разговор с човек, работещ в престижния университет в Бъркли, от моя страна би било много неразумно да се явявам на територията на тази образователна институция с републикански символи, например, с стикер на тандема Тръмп-Пенс. Шансовете са добри да се върна от там със счупени очила. Не е изненадващо, че от известно време този университет е престанал да кани консервативни преподаватели, въпреки отдавна установените традиции за представяне на различните политически позиции на младите хора. Днес учениците живеят в балон от само една система от вярвания и се научават да мразят онези, които не ги споделят.
Така че в редица от най-престижните университети, принадлежащи към така наречената „Бръшлянена лига“ отидоха още по-далеч. Те започнаха да изнасят лекционни курсове по «антитръмпизъм». Така на лекции в Корнелския университет за сегашния президент на САЩ говорят в контекста на фашизма. В Колумбийския идването на Тръмп се сравнява с предстоящия Апокалипсис. В Харвард името му е свързано с появата на ерата на фалшивите новини.
Най-голямата младежка организация, Фондация «Млада Америка», проведе изследвания в 50 водещи университети и колежи в страната и откри 250 различни курса, които оспорват идеите и ценностите на консерватизма и самото президентство на Тръмп.
Според говорителя на фондацията Спенсър Браун, тези кампуси са лишени от интелектуално разнообразие, те са обитавани от леви професори, учители и администратори, които се стремят да внушават идеи за левия път на по-младото поколение. И — добавям и аз — нетолерантност към всякакви алтернативи.
Всички тези хора са си присвоили правото да решават какво е правилно в този живот и какво не, какво може да се каже и какво е забранено. В много случаи те са готови да защитават правото си с юмруци. Ситуацията е такава, че други термини, теми, теории се признават в университетските градове като недопустими от гледна точка на либералните идеи за расовите или половите отношения, религиозните или други възгледи, възприети там. Много професори предпочитат да заобиколят тези минни полета, а не да повдигат опасни теми, дори и само за образователни цели. Но бойците за чистотата на своите възгледи намират жертвите си сред другите дисиденти — не минава и ден, че няма съобщения за опити да затворят устата на противниците.
Ситуацията ескалира до такава степен, че преди месец и половина президентът Тръмп подписа указ, който задължава да се спре федералното финансиране за научни изследвания в университети, които не предоставят свобода на словото в техните университети. Когато президентът обяви своя указ, той цитира като пример историята на Хейдън Уилямс, който е бил бит в университета Бъркли, когато е водил кампания за присъединяване към консервативна организация.
Може би не толкова първосигнално, но принудата към единомислие преобладава в много търговски дружества. Особено известни са калифорнийските гиганти „Фейсбук“, „Епъл“ и „Гугъл“. Пресата страда от същото нещастие, а заразата не подминава и личния живот.
Може да е преувеличение, но ми се струваше, че непримиримостта към инакомислието все повече се превръща в символ на днешния живот. И все пак, мисля, че този проблем няма да трае вечно, само защото няма да има Америка без свобода на словото.
Ще попитате как влия това на Русия? Но проблемът е, че сегашната беда е засегнала всички аспекти на живота, включително отношенията на САЩ със света.
Не на последно място с Русия тази тенденция като че ли лиши Америка от възможността да преговаря за нещо, да търси компромиси.
Но с такива гигантски арсенали на ядрени оръжия, както в Съединените щати и Русия, оръжията, насочени един към друг, не може да не се договорят, дори ако за Америка сме съвсем не бели и пухкави, като облаци.
Превод: Юлиян Марков, Фокус