Решенията, които не съвпадат с хроничния милитаризъм на Вашингтон, никога няма да видят бял свят

Така работи системата

Страните, защитаващи своя суверенитет (като Русия, Иран, Северна Корея или Венецуела), са извън системата, управлявана от САЩ, което де факто ги прави врагове на Вашингтон, значи трябва да бъдат демонизирани и заплашвани.

Обаче Вашингтон не се вълнува от идеологията, а от независимостта. Това е нещо абсолютно непозволено, това е табу.

Ето откъс от статия в “Liberation News”: “След Втората световна война северноамериканските окупационни военни власти са били много по-враждебни и жестоки, отколкото японското колониално правителство. На практика, от 1945 до 1948 г. северноамериканските войски продължавали да използват японските колонисти; на територията действали японските закони. Проституирането на корейските жени било официална правителствена политика с цел развлечение, този път за американските войници. По същото време в Северна Корея селските организации и работническите съвети били подкрепени от съветските граждански власти. През март 1946 г. била проведена поземлена реформа, според която земята, принадлежала на японските колонизатори и техните корейски колаборационисти, е поделена и предадена на безимотните селяни. Завършило управлението на класата на земевладелците, било им разрешено да запазят толкова земя, с колкото разполагали бившите им арендатори. Съветските войски напуснали полуострова през 1948 г. …

Окупационните войски на САЩ остават и до днес в Южна Корея. Вашингтон лицемерно продължава да твърди, че Северна Корея носи вината за разделението на двете Кореи. Обаче импералистическата политика на САЩ и контингентът от 32 000 души американски войници, разположени в Южна Корея, за да пазят границите между Севера и Юга, са основната пречка за обединението на Корейския полуостров… От самото начало на японската колонизация и досега северноамериканските империалисти са безразлични към интересите на корейския народ”. (“Американските “освободители” превърнаха Южна Корея в неоколония”, “Liberation News”)

Години наред САЩ запазват все същата дивашка колониална система, целяща разделението на страната, и на корейския народ не се дава шанс сам да решава съдбата си. Тази система като цяло е запазена и сега, благодарение най-вече на деспотичното присъствие на вашингтонските войски.

Ето фрагмент от съобщението на севернокорйската държавна информационна агенция, където се признава Споразумението за статута на войските (SOFA), отнемащо суверенитет и позволяващо на Вашингтон да контролира южнокорейската войска:

“Корейският национален комитет за мир признава, че 64-годишното южнокорейско-американско Споразумение за статута на войските (SOFA) е “агресивно и предателско военно споразумение”, което позволява на войските на САЩ да контролират южнокорейската армия и да продължават съвместните военни операции.

Комитетът нарича SOFA “символ на американската военна окупация на Южна Корея” и заявява, че “отбранителният договор е довел Южна Корея до положението на предна база за ядрена война”…

Южнокорейският народ не може да избегне трагедията на ядрената война дотогава, докато продължава американската военна окупация на Южна Корея, комитетът отбелязва, че “тригодишната корейска война е приключила през 1953 г. със споразумение за прекратяване на огъня, а не с мирен договор”. (“Корейският национален комитет за мир призовава да се сложи край на доминацията на САЩ в Южна Корея”, “Yonhap News”) .

Забележка: вярвал съм повече на севернокорейската информационна агенция, отколкото на “мръсни вестничета” като “Вашингтон пост”? Но, да, дяволски вярно е, точно така!)

Разбира се,

съществуват мирни средства за изход

от днешната задънена улица, и най-разумното е планът Мун-Путин, наречен така по името на президента на Южна Корея Мун Дже-ин и президента на Русия Владимир Путин.

Ето накратко какво представлява планът: “Планът Мун-Путин … е план за обединение на Южна и Северна Корея чрез механизмите на материалната инфраструктура и търговията и с участието на съседните държави, на Русия и Китай. Мостът на сътрудничеството, свързващ Южна Корея с Русия, минава през Северна Корея — газ, жп линии, пристанища, електроенергия, северен морски път, корабостроене, работни места, селско стопанство, риболов. Нефто- и газопроводите от Сибир може да се удължат до Кореите, и Северна, и Южна, също както и до Япония. В рамките на пекинската инициатива “Един пояс, един път”, двете Кореи може да се свържат с мащабна жп мрежа, включително и високоскоростна, а също и с мрежата ЕвраЗЕС, където влиза Транссибирската железница.

По думите на Гуен Маккормак, “Северна Корея би приела гаранции за сигурност от петорката (включително и Япония), би приела да се въздържа от по-нататъшни ядрени или ракетни опити, да отложи (“ще замрази”) съществуващите програми и така да  получи дългоочакваната “нормализация” в отношенията под формата на участие в регионални организации, снемане на санкциите и нормализиране на отношенията със съседните държави” (“Севернокорейският военен план: Христя Фриланд (бивш външен министър на Канада. — Бел. пр.) е по-опасна от Тони Блеър”. ( “Off-Guardian”)

Наистина звучи разумно, нали?! Та кой е най-добрият начин да избегнеш още една кървава война? Икономическата интеграция! И затова срещу тази идея скочи не само администрацията на Тръмп, но и всички западни медии, които направиха и невъзможното, само и само никой да не научи за нея.

Осветляването на плана Мун-Путин е изцяло зачеркнато от нашите прехвалени “свободни медии”. Оказа се, че политическите решения, които не съвпадат с хроничния милитаризъм на Вашингтон, никога няма да видят бял свят.

В крайна сметка администрацията на Тръмп е срещу всеки план, който предвижда открит диалог, икономическа интеграция, обединяване или мирно разрешаване на кризите.

Какво иска Вашингтон? Да си запази статуквото. Трябва му разединен, окупиран, безсилен Корейски полуостров, който да вехне във “вековна колониална зависимост”.

Тръмп е готов и война да започне, за да запази съществуващото положение.

Господи, помогни ни.

CounterPunch,

11 февруари 2018 г.

* през 1998 г. южнокорейският президент Ким Те Чжун обявил “политика на слънчевата светлина”, насочена към сближаване с КНДР Смята се, че южнокорейские власти заимстват названието “политика на слънчевата светлина” от гръцка басня, в която слънцето напекло един пътник и го принудило да си свали наметалото, понеже вятърът не успял да го направи… Напоследък южнокорейската употреба на тази метафора е заменена с термина „политика на взаимодействието”, тъй като това допада повече на Биг бос..

Майк УИТНИ, Нова Зора