Днес Европа е каскада от взаимни противоречия, вкарани под общата институционална рамка на така наречения ЕС.
Първото и основно противоречие, което е и неотстранимо, е между интересите на наднационалния финансов капитал и националните елити и националния промишлен капитал.
Второто противоречие е между транснационалния капитал със седалище извън Европа и този в нея, който няма интерес неговата щаб-квартира да бъде ликвидирана.
Наблюдаваме третата фаза от развитието на Европа, тя се нарича разглобяване и се случва пред очите ни.
Единият вариант е чрез т.нар. засилване на Европа, известен под клишето «повече Европа», което ще означава разрешаване на основното противоречие в полза на транснационалния капитал, което ще се нарече Европейски съединени щати.
Той има своето огромно предимство.
Този проект превръща Европа в едно 500-милионно мултикултурно дебилно послушно стадо, което трябва да бъде лесно управляемо от щаб-квартирата в Брюксел.
Разглобяването на това пространство е възможно и по друг начин — в раздробяването му на 200 държави и връщане към ново Средновековие.
Между разглобяването на Европа и унифицирането ще се движи нещото, което ние наричаме Европейски проект.
Светла Василева