Четвърти ден от база «Хмеймим» няма полети

Примирието в Сирия продължава вече четвърти ден. Многобройни организации със съмнителна репутация, базиращи се в Лондон, често се опитват да ни вменят, че ВКС на Русия и сирийската армия постоянно нарушават режима на прекратяване на огъня, дори призовават световната общност да предприемат по повода мерки.

Ето каква е истината:

 

ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПАУЗА

 

Режимът на прекратяване на огъня, чийто условия бяха съгласувани между Русия и САЩ, както и с други международни посредници, формално влезе в сила по цялата територия на Сирия в събота през нощта. Независимо от редица сериозни разногласия и отделни нарушения, всички участници в конфликта признават, че в голямата си част примирието се спазва. Главната интрига в предстоящата седмица е следната: доколко отговорно всички страни в конфликта ще спазват крехкото споразумение.

 

На авиобаза «Хмеймим» цари странна тишина. За първи път от половин година непрекъснати бойни действия не се чува ревът на двигателите. Самолетите са готови и чакат. На земята са. Летците и персонала за първи път имат почивни дни.

 

В руската авиобаза се отнасят иронично към ситуацията: «Както можете да се убедите, при нас има «дипломатическа пауза», — казва един от офицерите от руските ВКС. — Тишината притиска слуха, с нея е по-трудно да се свикне, отколкото с шума от излитащите самолети».

 

В момента се извършва диагностика на самолетния парк, но като цяло групировката на Русия е в режим на очакване.

 

«Ако се наложи, готови сме да излетим на бойна задача за броени минути», — отбеляза представител на ВКС.

 

Приближаваме се към Су-35, най-новите руските изтребители, пристигнали в «Хмеймим» преди около месец.

 

«Виждате ли, — усмихва се офицерът, слагайки ръка на двигатели. — Всички те са студени. Не сме ги пускали отдавна».

 

Недалеко от изтребителя група военни са седнали зад малка маса и разговарят за нещо оживено. Лицата им изразяват безгрижно веселие — рядка сцена за Сирия в наше време. Войниците играеха домино. Разбирайки, че при тях е дошъл журналист от Москва, не се изненадаха, но помолиха да не се правят прибързани изводи от видяното.

 

«Това са техници. Момчетата си вършат работата както трябва, просто сега има затишие. Тук лениви не държим», — увери събеседникът.

 

ГОТОВИ ЗА ПРИМИРИЕТО

 

Още преди началото на примирието в базата започна целодневно работа «Център на примирие между враждуващите страни». Телефонът на центъра се транслира ежедневно в ефира на всички държавни телевизионни канали. Той е отпечатан на листовки, които правителствените сили разхвърлят над районите, в които на този етап не действа примирието.  Ежедневно пристигат СМС-и с молба да започне диалог.

 

В руския център за примирие се обаждат както лидери на въоръжени групировки, така и представители на местни власти, готови за преговори. Но след пет години кръвопролитие доверието между тях до такава степен липсва, че нуждата от посредник е особено голяма. Функцията на такъв посредник пое Русия.

 

За няколко дена в Центъра на фиксирани почти 70 съобщения. Както телефонни позвънявания, така и съобщения по електронната поща. Министерството на отбраната на Русия съобщи, че до момента представители на почти 50 населени места в провинциите Хама, Хомс, Дамаск и Дераа са изявили готовност да подпишат документи за примирие.

 

В съответствие с постигнатото споразумение, районът, в който се базира една или друга опозиционна групировка, подала заявка за примирие, автоматично преминава в категория «мирни». Опозицията поема отговорността да защитава контролираната от нея територия от терористична заплаха. В замяна й се гарантира правото на пълноправно участие в политическия живот на страната.

 

Обръщайки се към Центъра, представителите на опозиционните фракции или групи получават възможност да организират преговори с властите, при това гарант за сигурността на въстаниците е Русия. Преговорите преминават през няколко «рунда». От страна на властите в тях участват сътрудници «мухабарат» (сирийска спецслужба), от опозицията — лидерите на една или друга групировка.

 

Обикновено срещите завършват с успех, а в редица случаи — както това беше в провинция Алепо — опозицията не само се съгласява на примирие, но и започва да се бори рамо до рамо с правителствените войски.