Кой днес би умрял от мъка за народа си?!

Аз по телевизията гледах как посрещат и изпращат до вечния дом тленните останки на Цар Самуил.

И си поплаках, защото си прибрахме най-трагичният владетел български.

След неговото държавническо и човешко страдание, причинило смъртта му, идват два века без българска държава.

Написах пост, че това, което видях от дрон, не беше многолюдно посрещане и изпращане в София. Със сигурност жълтопаветниците не бяха там. Тия, които събират повече хора, за да бранят данъците на богатите, както миналата година, ги нямаше.

Къде са джензитата, които, без своя вина, са пропуснали този урок в часовете по история, защото нямат учители, които да ги накарат да страдат за покосения от мъка цар, когато вижда ослепените си воини от Василий Българоубиец?

Ние треперехме да не ни изпитат точно на този урок, за да не ревем пред дъската за Цар Самуил — защото и във всяко училище от стената ни гледаше живописната картина с тази непоносима българска драма.

Съжалявам, че софиянци за пореден път не се оказаха родолюбци и «мероприятието» се оказа партийно — на Радевата партия и кандидатката за президент.

Въпреки всичко, съм благодарна, че много хора бяха завели децата си.

Искаше ми се да е по-грандиозно това изключително събитие в този студен бездуховен XXI век от българската история.

Защото събитието е историческо.

Прибрахме си у дома най-обичания Цар, който не ни е донесъл победа, но ни е дарил с безподобно служене на народа — със своята смърт.

Кой би го направил днес?

Зоя Деянова