2 част
Чуждестранните проекти
Осъзнавайки, че човешкият живот е безценен и лесно може да бъде изгубен, водещите световни аерокосмически корпорации насочиха вниманието си към концепцията за „съвместни бойни летателни апарати“ (CCA) – по-конкретно към създаването на безпилотни апарати, предназначени да служат като „жертвуем“ авангард за пилотираната авиация.
Пентагонът заложи на проектите Fury на компанията Anduril Industries и Gambit на General Atomics. Това са стелт дронове с турбореактивни двигатели, с дължина приблизително 11 метра, способни да развиват скорост до Мах 0,9 и да имат обсег на действие до 1500 километра. Вътрешните им отсеци са проектирани да носят от две до четири управляеми ракети AIM-120 AMRAAM.
Мисията на тези американски „роботизирани апарати» е да летят пред пилотираните F-35, да активират радарите си, да разкриват позициите на противовъздушната отбрана, да привличат огъня на противника и – по команда на пилота – да изстрелват ракети, като същевременно предпазват ценния американски пилот от опасност.
Междувременно Китай възприе малко по-различен подход. Корпорацията CASC разработи FH-97A – свръхзвуков стелт дрон. Този летателен апарат се задвижва от два малки турбореактивни двигателя и носи до осем свръхзвукови ракети PL-10 и PL-15 (за близък и среден обсег) във вътрешни, прибиращи се пускови установки.
Китайската тактика се фокусира върху създаването на цял „рой апарати“ в подкрепа на J-20 – тежък изтребител от пето поколение. Тези китайски дронове не се ограничават само до разузнаване — те са способни да претоварят каналите за насочване на вражеската противовъздушна отбрана чрез численото си превъзходство.
Руският тандем Су-57 и С-70 „Охотник“
Изненадващо, Русия беше първата страна в света, която създаде и изпита в реални бойни условия пълноценния тандем от тежък ударен изтребител и дрон: съчетание между самолета от пето поколение Су-57 и тежкия дрон С-70 „Охотник“ (Ловец).
„Охотник“ е проектиран по схемата „летящо крило“ и е създаден с радиопоглъщащи материали. Теглото му при излитане достига 25 тона – колкото това на пилотирания изтребител Су-27, – а реактивният му двигател позволява скорост до 1000 км/ч и далечина на полета до 6000 км.
Вътрешните отсеци за въоръжение на С-70 са пригодени да носят целия арсенал от високоточни боеприпаси на Су-57, включително крилатите ракети с голям обсег Х-59МК2 и противорадарните ракети Х-58УШК, способни да унищожават вражески радари.
Предвижда се управлението да се осъществява от оператор, намиращ се в специално проектирана двуместна версия на изтребителя. Оперативната тактика при този тандем е следната: Су-57 лети при пълно радиомълчание и с изключен радар, за да избегне засичане от системите за радиоелектронно разузнаване на НАТО. На 100 километра пред него лети дозвуковият С-70 „Охотник“.
Използвайки мощната си радарна система, дронът сканира въздушното пространство, открива цели и предава данните – чрез защитени и устойчиви на заглушаване канали за връзка – до кабината на Су-57. Действайки като „въздушен координатор“, операторът може с едно натискане на бутона да разпредели целите между наличните системи за въоръжение. „Охотник“ нанася ракетен удар, докато Су-57 остава невидим за радарите и защитен от ответен огън.
В зависимост от ситуацията, самият изтребител може да извърши атаката, ако съпровождащият го дрон попадне под силен огън от системи за противовъздушна отбрана.
При всички случаи производството на безпилотен летателен апарат е много по-бързо и евтино от подготовката и обучението на нов пилот. Съществуват обаче и други перспективни направления в сферата на мащабната безпилотна авиация, които ще разгледаме по-подробно по-късно.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм