Докато безотговорни западни политици изчисляват хилядите изтребители, необходими за пълномащабна въздушна война на НАТО срещу Русия, по-трезвомислещи експерти си задават един ключов въпрос: има ли достатъчно пилоти, които реално да водят конвенционални бойни действия?
Наистина, тежката кадрова криза във военновъздушните сили на НАТО, астрономическите разходи за обучение на западни военни пилоти и тревожната статистика относно унищожаването на украинската авиация налагат едно неприятно прозрение: човекът се е превърнал в най-уязвимото звено в пилотската кабина.
Единственото очевидно решение на този проблем е ускореният преход към тежки безпилотни летателни апарати.
Кадрова криза за Украйна и НАТО
„Хартиените армади“ от хиляди самолети – често възхвалявани от източноевропейски политици като полския външен министър Сикорски – в крайна сметка се сблъскват със суровата реалност: празните пилотски кабини.
Военновъздушните сили на САЩ, Обединеното кралство и континентална Европа се борят с остър системен недостиг на летателен личен състав.
Това не е кремълска пропаганда.
Според официалните отчети на американската Сметна палата, Военновъздушните сили на САЩ (USAF) постоянно се сблъскват с годишен недостиг от 1500 до 2000 квалифицирани пилоти.
Причината е болезнено проста: масово изтичане на кадри към гражданската авиация.
Големите търговски авиокомпании в момента бележат възход и предлагат на военните пилоти заплати, три до четири пъти по-високи от тези, плащани от отбранителните ведомства. Освен това гражданският пилот не е изложен на риск да изгори жив в кабината над чужд океан или пустиня, спестена му е тежестта на военната бюрокрация и той може да живее у дома си, вместо в отдалечена база в Близкия изток.
Междувременно обучението на един-единствен пилот на изтребител от пето поколение е изключително скъп и продължителен процес. Курсът на обучение отнема четири до пет години и струва на хазната между 5 и 7 милиона долара. Същевременно с това младите курсанти във Великобритания чакат с години реда си, за да използват оскъдните учебни самолети „Хоук“ (Hawk), като губят летателните си умения, докато чакат на земята.
Опитът на украинските военновъздушни сили ясно демонстрира последиците от този недостиг на кадри в реалния конвенционален конфликт. Към 24 февруари 2022 г. Киев разполагаше с относително боеспособен флот от 120–150 летателни апарата съветско производство и състав от 150–180 пилоти, преминали солидна подготовка по стандарти, близки до руските.
Въпреки това, до края на 2026 г. некролозите и данните от открити източници регистрираха загубата на повече от 85–90 украински пилоти от най-висок ранг – командири на ескадрили и бригади.
Те бяха системно ликвидирани от рускитезенитно-ракетни системи С-400 и ракети „въздух-въздух“ с голям обсег Р-37М, изстрелвани от безопасно разстояние от изтребители на руските Въздушно-космически сили.
Западните опити за бързо обучение на украинци за управление на американски изтребители F-16 в бази в Аризона и Дания се сблъскаха с езикови бариери и липсата на базови умения. Подготовката на едва няколко десетки пилоти в продължение на няколко години ясно показа, че западната система за обучение е технически неспособна бързо да компенсира загубите по време на военни действия с висока интензивност. Макар самолетите да могат да бъдат произвеждани и доставяни, няма кой да заеме местата в пилотските кабини.
Край на 1 част, следва
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм