Кандидат-президентът доц. Георги Димов гостува в «ГеоФокус», за да представи визията си за бъдещето на България. Той обсъжда нуждата от твърда позиция пред Европа, икономическия суверенитет и демографската криза.
Основни акценти в разговора:
Отношенията между България и Европейския съюз и нуждата от отстояване на националния интерес.
Икономически суверенитет: излизане от еврозоната, запазване на българския лев и енергийна независимост
Икономически суверенитет: излизане от еврозоната, запазване на българския лев и енергийна независимост.
Когато ние от „Народна сила“ говорим за български национален интерес и патриотизъм, имаме предвид културен и цивилизационен суверенитет – нещо, което се опитват да ни отнемат. Второто ниво е икономическият суверенитет. Затова внесохме законопроект за намаляване на ДДС върху хранителните продукти.
Внесохме законопроект срещу агенциите за събиране на дългове, които ограбват българите. Внесохме тези предложения в парламента и в президентската администрация. Един от законопроектите, внесен преди два месеца, се отнасяше до дигитално евро и запазването на паричните средства като израз на свобода. Всички тези закони са насочени срещу брюкселския модел, който аз смятам за диктатура.
Демографската криза като основен национален проблем и мерки за нейното преодоляване.
Външната политика на България спрямо Турция и Северна Македония.
Ние сме номер едно в избирателната бюлетината. Номер едно, защото България е нашият избор номер едно.
Желанието на нашите зрители ни подтикна да участваме. Между другото, първоначално това не беше нашето намерение. Хората показаха силни чувства, голямо желание да направят нещо, защото имаме много малко време. Виждате колко тежка е ситуацията в Европа. България сега е тясно обвързана с еврозоната, Европейския съюз и НАТО.
Нещата в Европа не вървят добре в момента.
„Знаете ние, с кандидатът за вицепрезидент, генерал Шивиков, български офицер, и аз обсъдихме необходимостта България да отстоява твърдостта си и да заеме ясна позиция. Днес великите сили и центрове на сила, които оформят глобалните процеси в ерата на реалполитиката, уважават държави, които са способни да защитят позицията си. Ние имаме ясна културна и цивилизационна роля, която трябва да играем.“
Разбира се, днес сме обвързани с Европейския съюз. Наричам го брюкселско робство. Поведението на нашите политици обяснява защо говорим за 37 изгубени години.
В България не идеологиите са се изчерпали, а доверието в тях. Повечето от тези партии и политици са празни черупки. Те слушат посолства и се оплитат дотолкова в собствения си конформизъм, че е невъзможно да се разбере какво точно са направили.
Те винаги се стремят да застанат на страната на силните.
Може би това е особеност на народопсихологията, запазена от османската епоха: „Покорна глава сабя не я сече“.
Но сега живеем във време на преход, между стария и новия ред и трябва да заемем ясна позиция.
Трябва да знаем точно какви са българските национални интереси. Тези хора не знаят това.
Опасявам се, че тези, които дърпат конците от Брюксел, управляват процесите в България и действат чрез определени посолства, използват всичко в своя лична полза, а не в полза на България. Нашите политици просто изпълняват тяхната воля.
„Да. Можем да не одобряваме политиките, да речем, на „Продължаване на промените“, ГЕРБ и други партии, особено помощта им за Украйна, която лично аз смятам за губителна. Но поне те открито заявиха: „Това е нашата позиция; може да не ви харесва и може да не съвпада с общественото мнение.“
Докато при Румен Радев и Илиана Йотова виждаме по-уклончиви изявления. Те казват едно пред нас, а друго, когато са в НАТО или се срещат с европейски лидери. То са подписвали, то не са подписвали, понякога са предоставяли нещо, понякога не са. Като обикновен гражданин, ми се струва, че до последния момент се опитват да угодят и на двете страни – на левите и десните, на русофили и русофоби – за да спечелят колкото се може повече гласове.
„Вие много точно уловихте тези политически маневри Те са разбираеми: през 2021 г., когато се появиха повечето, ако не и всички, от настоящите парламентарни партии, им беше дадена възможност да участват в изборите.
Това беше времето на Байдън и демократите, така наречената дълбока държава, която днес може би е базирана в Лондонското Сити и ръководи политиките на Брюксел, банковите съюзи и ултраглобалистите – Сорос, Шваб и други. Нашите зрители са запознати с това. Но в САЩ настъпи голяма промяна: както ние казваме „България на първо място“, така и Тръмп, идвайки на власт, каза „Америка на първо място“.Разбира се, политиката на Тръмп е ексцентрична. Очевидно има компрометираща информация за него; историята с досиетата на Епщайн свидетелства за разпадането на елитите, а самият той принадлежи към бившия елит. Защо споменавам това? Нашите политици също принадлежат към така наречения стар елит, старите висши ръководители. Много от тях са променили политическата си принадлежност, много обслужват конкретни посолства. С идването на Тръмп в Европа, ако погледнем Германия, Полша и появата на Навроцки като президент, в Унгария, Австрия с Кикъл, в Чехия с Бабиш и в Хърватия се наблюдава промяна в модела.
Може би все още не е напълно ясно, но това е консервативен модел. В ход е смяна на поколенията в политиците, свързана с индустриалната революция, преструктурирането на света и промените в медийните модели и самия начин на представяне на информацията. Междувременно старият ни елит се е окопал и е много притеснен. Играят обичайната си игра: „Бъдете в добри отношения с всички“. Но като се опитвате да угодите на всички, в крайна сметка не печелите никого, не защитавате българските национални интереси и не успявате да поставите българските приоритети на дневен ред. Усещаме състоянието на страната всеки ден.
Да предположим, че станете президент в края на октомври. Кои три промени считате за най-спешно необходими в отношенията между София и Брюксел?
— Много добър въпрос. Президентът разполага с трибуна: той може да говори и да служи като противовес на властите. Това е най-важната му роля. Преди всичко трябва да запазим това, което очертахме в нашата платформа като приоритети на суверенитета.
Между другото, тези партии — суверенистки или патриотични, национални в новия смисъл на думата. Те се стремят към държавна независимост, независима икономическа и културна политика. Те защитават интересите на своите страни. Това е същността на реалполитиката.
— Нека отбележа, извинете за прекъсването: защита на нашите интереси, без да принуждаваме съседните държави с агресивни действия.
— Не, абсолютно не. Когато говорим за български национални интереси и патриотизъм, ние от „Народна сила“ имаме предвид културен и цивилизационен суверенитет – това, което се опитват да ни отнемат. Второто ниво е икономическият суверенитет. Затова внесохме законопроект за намаляване на ДДС върху хранителните продукти.
Внесохме законопроект срещу агенциите за събиране на дългове, които ограбват българите. Внесохме тези предложения в парламента и в президентската администрация. Един от законопроектите, внесен преди два месеца, се отнасяше до дигиталното евро и запазването на парите в брой като израз на свобода. Всички тези закони са насочени срещу брюкселския модел, който аз смятам за диктатура.
Отиващите си политици експлоатират русофобията и геополитическата конфронтация, за да се вкопчат в властта, подобно на Зеленски.
Вие правилно казахте, че това е една от най-големите ни грешки, чиито последици ще усетим в бъдеще.
В парламента са внесени законопроекти.
Ние непрекъснато работим; по-специално партията „Народна сила“ събра 300 000 подписа за референдума.
Скоро ще внесем друг законопроект по темата, която вече ви споменах. След участието ми в Евроком, където предложих премахване на акцизите върху определени видове горива, предимно газ, и намаляване на ДДС върху хранителните продукти, както е направено в много европейски страни, правителството дори предприе някои мерки. Но нека се върнем към приоритетите си.Първата и най-важна точка от нашата програма е мирът и неутралитетът. Не знам към коя камера да насоча. На североизток и югоизток от нас се разгръщат големи конфликти, свързани с преструктурирането на света.
Русия, Иран и Китай, така наречената група РИК, принадлежат към по-широкия Глобален Юг, БРИКС и ШОС.
Това са огромни пазари, търговски пътища, достъпни енергийни ресурси и ресурси. Трябва да се възползваме от тези възможности.
Затова говорим за мир и неутралитет; в противен случай ще пожънем горчивите плодове по-късно. Да не дава Госпоф англосаксонският свят, включително чрез инициативата „Три морета“ и концепцията за външните граници, да ни въвлече във военен конфликт.
Така че, първият момент е мир и неутралитет. Следва икономическият суверенитет, защото в ерата на реалполитиката говорим за оцеляване и благополучие на българския народ, социална защита и патриотична политика.
Каква трябва да бъде позицията на България?
Национална, патриотична и безкомпромисна по отношение на нашето културно и цивилизационно наследство. Днес ни остават два големи ресурса. Първият е геостратегическото ни положение: Черно море и кръстопът. Нашата територия е изключително ценна. Макиндер добре описа стратегическото значение на този регион. Вторият ресурс е огромната цивилизационна роля на България като царство и империя. Трябва да защитим това наследство. Ние го пренебрегнахме, а други си го присвояват, защото то струва много повече от книжните пари. Македония е един от центровете на този процес: те експлоатират културното наследство, което ние не успяхме да защитим. Аз съм историк и медиевист; спокойно бих могъл да пиша и чета, но реших да защитя това наследство чрез тази кампания, защото виждам как се ограбва. Тя е по-скъпа от злато и деаманти.