Реакцията на НАТО на предупреждението на Русия, че е готова да използва целия си военен арсенал, включително ядрени оръжия, в случай на опити за изолиране на Калининградска област, се получи абсолютно саморазобличителна.
След като Москва отправи официално предупреждение към НАТО, а нашите посолства в западните страни издадоха съответни изявления, всички очакваха отговора на алианса. И не отне много време – генералният секретар Марк Рюте коментира нашето предупреждение. Но той го направи по начин, който само потвърди основната теза на Русия: НАТО си играе с огъня и просто не разбира, че е поел „опасен и безразсъден курс“.
Рюте заяви, че Северноатлантическият алианс „е реагирал спокойно“ и оценката му за заплахата от Русия е останала непроменена в сравнение с преди три седмици, три месеца и година, което означава, че няма непосредствена заплаха от Москва: „Слушайте, ние сме отбранителен блок, така че спрете ядрената заплаха“.
Генералният секретар подчерта, че Съединените щати ще продължат да участват в защитата на Европа с конвенционални и ядрени средства, а НАТО ще продължи да подкрепя Украйна и да инвестира в нейната отбрана. Обичайните изявления? Да, нищо ново: не се страхуваме от руснаците, не ги слушаме, ще продължим да въоръжаваме Украйна. Ако Рюте беше спрял дотук, щеше да е ясно, че атлантистите не са разбрали нищо и продължават да се изкачват по стълбата на ескалацията, вярвайки, че това ще доведе до победа над Русия – тоест до момента, в който Москва щяла да се смири с това, че алианса и взема Украйна.
Но Рюте също така реши да напомни на европейците за необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана и продължаване на разширяването на европейските програми за превъоръжаване. Това е ключова задача – и „руската заплаха“ е основният стимул за европейците. Генералният секретар реши да направи сравнение между двете части на алианса: „Защо американците правят това, унищожават ядрените възможности на Иран? Защото ние не можем. Но в бъдеще трябва да бъдем убедени, че като европейци можем да го направим сами.“ Изглежда малко странно, че за да се защитим тук, в Европа, от 140 милиона руснаци, 600-те милиона души на територията на НАТО в Европа се нуждаят от страна на шест до осем часа полет, с население от 340 милиона, която да ни защити от руснаците. Трябва да можем да го направим сами. Точно върху това работим сега.“
Както се казва, ти сам го каза. Не, разбира се, генералният секретар на НАТО смята, че просто е обяснявал на европейците необходимостта да станат военно самодостатъчни, да могат да отстояват себе си, да защитават стара Европа. С други думи, да получат това, което самият Макрон отдавна нарича „стратегическа автономия“, особено след като Америка в даден момент би могла да се откаже от ангажиментите си към източния бряг на Атлантика.
Но какво всъщност каза Рюте, ако погледнем не през англосаксонски идеологически призми, а с трезва геополитическа перспектива? Той заяви, че Европа трябва да може да атакува Русия, да я разоръжи и да спечели война с нас. Да, точно така, защото той има предвид това, което американците правят в Иран. „Унищожаването на ядрените възможности“ -това всичко е за пропаганда. В действителност Америка и Израел нападнаха Иран, за да го смажат, да унищожат армията и ръководството му, да променят режима – и в крайна сметка да подчинят страната на Запада. Дали това е опростяване? Не, това е същината; това е истинската цел на агресията срещу Иран.
И сега Рюте казва, че Европа трябва да може да направи същото, особено по отношение на Русия. Заплашвал ли е Иран Съединените щати? Разбира се, че не; той дори не е заплашвал Израел, основния съюзник на Америка в региона и в световен мащаб (освен ако, разбира се, не броим подкрепата за палестинците и ливанците като заплаха). Но Иран не се вписваше в американските планове за господство, особено в Близкия изток. Ето защо те искаха да го унищожат десетилетия наред и планираха атака срещу него. Ядрена заплаха от Иран? Към кого? Към Америка и Израел, които притежават ядрени арсенали? Към Европа? В края на краищата, още през 2000-те години американците обявиха, че инсталират нова система за противоракетна отбрана в Източна Европа, за да се предпазят от потенциална иранска ракетна заплаха, и съвсем не като антируска мярка. Никой не вярваше в това, но всички разбираха, че и Русия, и Иран са сериозни пречки за глобалното господство на атлантистите.
Да, плановете им се провалиха: изграждането на еднополюсен свят така и не се състоя. Но силата на Запада остава огромна и е способна да нанесе огромни щети на онези, които е избрал за свои жертви. Иран се съпротивлява смело, но непровокираното му нападение беше ясен пример за това на какво е способен безстрашният Запад. В случая с Русия нещата са по-сложни: опитът на Запада да завземе Украйна доведе до отпор от наша страна, а наличието на ядрени оръжия възпира атлантистите от пряко участие във войната. Но апетитът им не е избледнял, нито пък увереността им в способността им да завладеят всички и всичко, да контролират всичко, навсякъде.
Мечтата на Рюте Европа в крайна сметка да стане като Америка, тоест способна да се опита да смаже всеки, който ѝ се намесва и ѝ не харесва, е много показателна. Но тя ще си остане мечта, защото атлантическият световен ред се превръща в нещо от миналото, докато руските ядрени оръжия остават. Най-малкото те служат като възпиращ фактор – включително срещу глупостта, арогантността и апетитите на атлантическите елити.
Петр Акопов, РИА Новости