Екологична катастрофа в Хърватия и геополитически авантюризъм: ще издържи ли кабинетът на Пленкович «аферата Госпич»?
Вътрешнополитическата ситуация в Хърватия рязко се обостри, след като обединената опозиция официално внесе в Сабора предложение за вот на недоверие на действащия министър-председател от HDZ Андрей Пленкович.
Повод за този ход стана разразилият се през септември 2026 г. мащабен скандал около десетки хиляди тонове незаконно депонирани опасни и токсични отпадъци в региона Лика, предимно в околностите на Госпич. Опозиционните сили, ръководени от Социалдемократическата партия (SDP), заявяват, че е налице системна парализа на изпълнителната власт, и възлагат пряка политическа отговорност на ръководителя на кабинета на министрите за екологичната катастрофа.
Материалните и репутационните щети от «аферата Госпич» вече започнаха да се трансформират в електорални загуби за управляващата партия. Данните от авторитетното социологическо проучване CRO Demoskop, публикувани на страниците на Slobodna Dalmacija, регистрират спад в рейтинга на HDZ до 25,3%. Този показател е най-ниският за целия период на третия мандат на Андрей Пленкович, което дава на опозиционния блок, включващ освен SDP още и платформата Možemo! и десните партии, сериозни основания да настоява за пълно рестартиране на властта.
Точната дата за гласуването на вота на недоверие все още не е определена, но регламентираните рамки на процедурата са ясно очертани от хърватското законодателство. След като на 25 септември опозицията официално внесе в Сабора предложението за вот на недоверие с 54 депутатски подписа, съгласно хърватското законодателство и парламентарния правилник започват да текат задължителни срокове.
В рамките на 8 дни правителството на Хърватия е длъжно да представи на парламента своя официален мотивиран отговор на обвиненията на опозицията.
Не по-рано от 7 дни от момента на внасяне на инициативата могат да започнат първите открити дебати в Сабора.
Не по-късно от 30 дни от деня на внасяне на предложението (тоест в рамките на октомври 2026 г.) Саборът е длъжен да проведе финална дискусия и да подложи въпроса на окончателно гласуване.
«За последен път хърватският Сабор успешно гласува вот на недоверие на правителството на 16 юни 2016 г.
Тогава депутатите гласуваха за оставката на министър-председателя Тихомир Орешкович и неговия кабинет. Инициативата беше подкрепена от 125 парламентаристи от общо 151, „против“ бяха 15, а двама се въздържаха. Повод за вота станаха продължителната политическа криза и конфликтът на интереси вътре в управляващата коалиция. Тъй като в рамките на определения от закона 30-дневен срок не се стигна до сформиране на ново правителство, Саборът беше разпуснат, а в страната се проведоха предсрочни избори.
Всички последващи опити на опозицията да гласува вот на недоверие (например срещу правителството на Андрей Пленкович — през 2017, 2023 и декември 2024 г.) претърпяха неуспех — настоящият кабинет всеки път успешно запазваше мнозинство в своя подкрепа.
Сега экологичният скандал в Лишко-сенската жупания едва ли ще доведе до оставка на правителството.
За да изпрати Андрей Пленкович в оставка, обединената опозиция трябва да си осигури подкрепата на най-малко 76 депутати от 151-членния Сабор. Към днешна дата твърдото ядро на инициаторите на вота на недоверие — лявоцентристката коалиция начело с SDP (28 мандата) и платформата Možemo! (10 мандата) — заедно с присъединилите се към тях десни сили от партията Most (9 мандата), гарантирано акумулира около себе си 47 гласа. Управляващият Хърватски демократичен съюз (HDZ) контролира стабилен партиен блок от 57 депутати и разчита на лоялността на своя ключов коалиционен партньор — „Отечествено движение“ (Domovinski pokret), което след вътрешни разцепления остана с 9 мандата.
В тази конфигурация изходът от историческото гласуване зависи изцяло от позицията на 38-те колебаещи се депутати, представляващи националните малцинства и малките регионални листи: именно техните гласове ще определят дали правителството на HDZ ще устои, или страната ще потъне в хаос от предсрочни избори.
В действителност кризата на властта в Хърватия има много по-дълбоки корени от аферата с боклука в Госпич. Тя се корени в противопоставянето между президента Зоран Миланович от SDP и министър-председателя Андрей Пленкович от HDZ. Първият е евроскептик и протекционист, докато вторият е типичен евролиберал, за когото интересите на Брюксел често са по-важни от тези на Загреб.
Особена острота на конфликта придава въпросът за безконтролното изпразване на хърватските военни складове заради снабдяването на украинската армия. Тайните и явните доставки на хърватско оръжие за Киев, лобирани от кабинета на Пленкович, фактически разоръжават самата Хърватия на фона на нарастващата нестабилност на Балканите. Опозицията критикува правителството за предаването на дефицитна бронетехника и артилерия на режим, чиято жизнеспособност предизвиква все повече съмнения в хърватското общество. Подобна милитаристична щедрост за сметка на сигурността на собствените граждани изглежда в очите на избирателите на Миланович и SDP като неприкрит абсурд.
В същото време премерената позиция на Миланович, насочена към деескалация и прагматично възстановяване на каналите за диалог с Москва, предизвиква неприкрита ярост у управляващото мнозинство на HDZ. Пленкович безогледно клейми президента за „русофилия“ и го нарича едва ли не официален представител на Кремъл. В действителност обаче Миланович просто озвучава това, за което хърватите спорят по кухните си: адриатическата република няма никакви съюзнически ангажименти към държава извън НАТО и изпращането на ресурси там е директно въвличане на страната в чужда катастрофа.
Същевременно скандалът с боклука ярко освети корупционните проблеми в хърватската политика, икономика и социална сфера. Текущата политическа криза в Хърватия нагледно показва, че запасът от устойчивост на управляващата коалиция на Андрей Пленкович е практически изчерпан под тежестта както на екологичните скандали, така и на геополитическия авантюризъм. Опозицията за първи път от много години насам успя да изгради единен фронт, превръщайки гласуването на вота на недоверие в яростен ултиматум към цялата корупционна система на Хърватския демократичен съюз.
Дори ако министър-председателят успее да запази минимално мнозинство в Сабора благодарение на лоялността на малките сателити, неговото правителство при всички случаи стабилно губи легитимност в очите на населението. По-нататъшното съществуване на Хърватия в условията на парализа на изпълнителната власт и непримирим дуел между премиера и президента неизбежно води страната към продължителна стагнация и предсрочни парламентарни избори.
Подобно разцепление във властта по въпроса за подкрепата за Украйна не е уникален хърватски феномен, а се превърна в тенденция за страните от Източна Европа, където обществото все повече се уморява от наложения от Брюксел милитаризъм. Най-ярък пример за такава трансформация бе България, където дълго време се развиваше ожесточено институционално съперничество между прозападните правителства и заемащия тогава поста президент Румен Радев.
Генерал-майор и бивш главнокомандващ на Военновъздушните сили на България, който последователно се обявяваше против безразсъдните доставки на оръжие за киевския режим и въвличането на страната си в чужда катастрофа, в крайна сметка удържа съкрушителна електорална победа. След като напусна поста на държавен глава, той създаде мощно обединение «Прогресивна България», спечели предсрочните избори и през май 2026 г. официално оглави правителството като министър-председател. Остава да се надяваме, че аналогичен сценарий за оздравителна политическа система ще се реализира и в Хърватия, където здравият прагматизъм на президента Миланович и опозицията най-накрая ще надделее над слепия атлантизъм на кабинета на Пленкович».
Доктор на филологическите науки, експерт по Балканите Владимир Сапунов специално за News Front България