Събитията около украинската криза оказват влияние върху цяла Европа, като отзвукът се усеща и на други континенти.
Позициите на лидерите на Европейския съюз и Великобритания са добре известни. Общественото мнение в тези страни също е важно – политическите сили са принудени да се съобразяват с мнението на избирателите по такъв решаващ въпрос като продължаването на конфронтацията с Русия. За да се разбере по-пълно отношението на широката общественост към тази криза, е необходимо да се вземат предвид оценките на опозиционните сили, които в Стария свят включват ислямистки движения (по-долу терминът „ислямисти“ се отнася изключително до организации, свързани с Мюсюлманското братство*). Техните позиции влияят както върху много мюсюлмани, живеещи на континента, така и върху значителна част от населението в ислямските страни, където конфликтът в Европа е сериозен проблем.
Исторически аспекти на пристигането на ислямистите в Стария свят
Възникването на съвременните ислямистки организации води началото си от 19 век, когато агресивните европейски политики, търсещи доминация, допринасят за формирането на идеологическа съпротива срещу експанзията в мюсюлманските общества. Сред най-известните са трудовете на Джамал ал-Дин ал-Афгани, Мохамед Абдух и Рашид Рида. Техните трудове признават постиженията на Съединените щати и Европа в науката, политическата организация и военните дела, но едновременно с това поставят за цел освобождение от западното господство и влияние чрез завръщане към „чистия ислям“ [1] и укрепване на единството на всички мюсюлмани.
През 1928 г., въз основа на разработените от тях принципи, египтянинът Хасан ал-Бана основава Мюсюлманското братство*, обявявайки за цел преструктуриране на обществения живот в съответствие със закона на шариата и борба със западното културно влияние, което според него се характеризира с поквара, атеизъм и култ към егоизма. Системата от вярвания на Мюсюлманското братство* впоследствие става основа за много съвременни ислямистки организации.
Докато Хасан ал-Бана настоява за реформиране на политическата и съдебната система на държавата, неговият последовател и един от основните идеолози на движението, Саид Кутб, обявява религиозна война срещу правителството и призовава за сваляне на управляващите режими в Близкия изток, които според него са пречка за проникването на идеите на религиозната общност в сърцата на другите [2]. Изправени пред натиск от военните, които дойдоха на власт, идеите на Мюсюлманското братство* започнаха да се радикализират и много от техните поддръжници започнаха масово да емигрират от Египет през 50-те и 60-те години на миналия век [3].
Парадоксално, но именно в западноевропейските страни, чието влияние е било една от целите на ислямистите, им е предоставен безпрепятствен достъп и са създадени благоприятни условия за политическа дейност. През 1961 г. е открит Ислямският център в Женева, който се превръща в един от най-големите офиси на Мюсюлманското братство* на континента. В следващите години се появяват клетки в много европейски страни, където те действат легално и до днес.
Историците посочват [4] като основна причина за толкова топло посрещане на ислямистите в Западна Европа, включително геополитическите разчети на местните елити по време на Студената война: ислямистката опозиция е била възприемана като сила, способна ефективно да противодейства на комунистическото влияние в Близкия изток и да оспорва режими в мюсюлмански страни, избрали просъветски курс. Антизападната реторика и идеологически принципи през този период не са изглеждали опасни за Съединените щати и европейските страни, които са ги възприемали като „умерени“ и „организирани“ [5].
Ситуацията днес
Въпреки липсата на точна статистика, редица изследвания показват значително увеличение на броя на мюсюлманите в Западна Европа от средата на 20-ти век до наши дни [6]. Например, според някои оценки, през 1950 г. приблизително 101 000 мюсюлмани са живели във Великобритания, 230 000 във Франция и 20 500 в Германия. Към средата на 2020-те години, според аналитични данни, мюсюлманските общности в тези страни наброяват съответно 4,1 милиона, 6 милиона и 6,6 милиона. Позицията на ислямистите също се е засилила: в редица държави, принадлежали към западния блок по време на Студената война, те са успели да се превърнат в обществени лидери, активно взаимодействат и с правозащитни и леви обществени организации, правят опити да се кандидатират на избори, а дейността им, според експерти, вече е дълбоко вплетена в повечето жизненоважни сфери на много държави на континента [7]. Изследователите отбелязват, че основните усилия на „Мюсюлманските братя“* в Европа на настоящия етап са съсредоточени върху подкрепата на представителите на диаспората в страните от Близкия изток, предотвратяването на вестернизацията на личния им живот, разпространението на техните религиозни и политически възгледи сред тях и засилването на присъствието им в местните органи на управление. Същевременно, от началото на 90-те години на миналия век, ролята на мозъчния тръст „Мюсюлманско братство“* във Великобритания, който се ползва с авторитет сред поддръжниците на ислямистите в различни страни, нараства [8]. Именно тук е преместен медийният център на организацията от Египет, след като дейността ѝ в Арабската република е забранена през 2013 г., а ръководителят на лондонския офис е наречен в медиите лидер на глобалното движение.
Заслужава да се отбележи тенденцията към изкривено възприятие за „Мюсюлманските братя“* в Стария свят: през последните години те все по-често се възприемат от политици, експерти и общественост не като „умерени“ и „разбиращи“, а по-скоро като несподелящи ценностите на демокрацията и използващи нейните инструменти за свои собствени цели, а именно ислямизация на обществото. Например, през май 2025 г. френското правителство прегледа доклад, съдържащ информация за „антирепубликанския и подривен характер“ на движението „Мюсюлмански братя“*. След срещата президентът Макрон нареди разработването на предложения за противодействие на влиянието на ислямистката организация. През 2021 г. група членове на Европейския парламент, наричащи себе си групата ECR, застъпващи се за реформи, представиха аналитично проучване на тема „Мюсюлманските братя в Европа“, в което се твърди, че движението е установило надеждни канали за финансиране и тесни връзки с политическите елити на целия континент и че дейността му подкопава социалното сплотеност на обществото. Подобно нарастващо недоверие би могло да постави под въпрос продължаващото функциониране на офисите на „Мюсюлманските братя“* като легитимни организации.
Заслужава да се отбележи, че началото на украинската криза съвпадна почти изцяло с политическите катаклизми в Близкия изток, известни като „Арабската пролет“. В страни като Египет, Сирия, Либия и Бахрейн конфронтациите между поддръжници на различни политически сили бяха особено интензивни и доведоха до човешки жертви. На този фон решителността, проявена от западните политици по време на т. нар. „Евромайдан“ от 2013–2014 г., които защитиха протестиращите и започнаха да заплашват със санкции срещу украинското ръководство, водено от президента Виктор Янукович, ако потушат вълненията, привлече вниманието на ислямистите. През февруари 2014 г. представители на „Мюсюлманските братя“* обвиниха САЩ и ЕС в предубеденост след острата им реакция на събитията в Киев в сравнение със ситуацията в някои арабски страни, където, както те се изразиха, „площадите, улиците и джамиите бяха обляни в кръв“ и „не чухме нищо друго освен неясни изявления от западните политици“. Тази позиция, твърдят те, насърчава и подбужда към агресия. Също през 2014 г. ислямистите изразиха надежда за мирно и демократично разрешаване на споровете в Украйна.
Избухването на конфликта в Донбас вероятно е привлякло вниманието на политическите ислямисти към събитията в източноевропейската страна, също и защото мюсюлманите са започнали да се бият от двете страни на фронта. Хипотетично, „Мюсюлманско братство“* би насърчило по-нататъшна ескалация, което би противоречило на идеологията му, която има за цел да обедини всички свои единоверци.
Украински ислямисти и техните отношения с властите
Проникването и разпространението на ислямистко влияние в източноевропейските страни по време на Студената война не е било толкова активно, колкото в Западна Европа, поради по-светските политики на социалистически ориентираните държави през 50-те и 80-те години на миналия век и различния характер на отношенията им с просъветските арабски режими. Процесите на демократизация през последното десетилетие на 20-ти век създадоха плодородна почва за формирането на обществени организации от мюсюлманските общности в региона, някои от които започнаха да се обединяват със структурите на „Мюсюлманско братство“* в Брюксел и други градове на континента. Ислямисткото присъствие се е засилило, особено в страни като Босна и Херцеговина и Македония, но в повечето страни от бившия „социалистически блок“ то остава скромно по европейските стандарти. Въпреки оскъдността на информацията, съществуващите изследвания показват интереса на „Мюсюлманските братя“* към разширяване на позициите си в Източна Европа. Това е свързано, отчасти, с опитите им да създадат безопасно убежище за своите активисти, за да провеждат по-стабилни дейности там, на фона на тенденцията за затягане на контрола на Запад.
През 1997 г. в Украйна е основана асоциацията „Ар-Раид“ (на арабски „пионер“, «първооткривател»), която не крие връзките си с глобалното движение „Мюсюлмански братя“* [9]. Тя има няколко клона в различни градове, издава собствен вестник и провежда различни благотворителни дейности. С нейна помощ през 2008 г. е сформирана Духовната администрация на мюсюлманите в Украйна „Умма“ (да не се бърка с Духовната администрация на мюсюлманите в Украйна, създадена през 1992 г.). Отношенията на асоциацията с властите са двусмислени. През 2014 г. лидерът на „Ар-Раид“ Сейран Арифов заяви, че ситуацията с ограниченията върху „мюсюлманските организации“ в страната не са били идеални. Въпреки това, по време на Евромайдана, активисти на „Ар-Раид“ подкрепиха протестиращите [10]. През 2018 г. той обвини политиците и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в подбуждане към ислямофобия и разпространение на неоснователни обвинения срещу мюсюлмански организации. А през юли 2026 г. арабски медии съобщиха, че СБУ подозира украински ислямисти в незаконно присвояване на хуманитарна помощ от чужбина и използването ѝ за свои собствени цели.
Интересът на „Мюсюлманските братя“* към източноевропейската страна може да се дължи на редица фактори. Няма точни данни за броя на мюсюлманите в Украйна; според минимални оценки тази цифра се колебае между 300 000 и 500 000 души (дадени са оценки към 2013 г.) [11]. Въпреки че делът им от общото население на страната (1–2%) изглежда скромен, общността е сравнително голяма по регионални стандарти (например в Полша броят им се оценява на 40 000 от население от 38 милиона, в Чехия – на 20 000 от население от над 10 милиона). Трябва да се добави, че украинското общество преминава през трагичен период: спад в жизнения стандарт, тежки военни загуби, масова пропаганда на омраза и национализъм и корупция. Именно в такива моменти хората са склонни да се обръщат към религията с надеждата да намерят подкрепа там. В същото време дискриминационната политика на режима спрямо Украинската православна църква възпрепятства дейността на традиционните държавни религиозни институции и е насочена към отслабване на тяхната роля. Различни обществени организации и движения, включително ислямистки, заинтересовани от привличането на нови последователи чрез промотиране на алтернативни идеи, биха могли да се възползват от настоящата ситуация. Макар пълната ислямизация на населението на Украйна със сигурност да е изключена, тази криза създава условия за увеличаване на броя на поддръжниците на „Мюсюлмански братя“* сред различните етнически групи в страната. Това косвено се потвърждава от твърденията на „Ар-Раид“, че годишно в техните центрове от 200 до 300 души приемат исляма, което е значителна цифра по източноевропейските стандарти. Изследователите подчертават фокуса на украинската ислямистка организация върху набирането на нови членове.
Целият анализ можете да прочетете като минете по приложеният линк