Процедурата по проверка за надеждност за получаване на достъп до тайните на НАТО (т.нар. NATO Security Clearance) е изключително строга.
Важно е да се изясни един основен законен детайл: НАТО никога не проверява български политици директно.
Алиансът няма право и органи да извършва такова разследване.
Вместо това НАТО спуска стандартите и нивата на сигурност, а същинската проверка на българска земя се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) съвместно с родните служби за сигурност – най-вече ДАНС.
Как протича самата процедура?
Когато един политик бъде избран на пост, изискващ работа с документи на Алианса (например министър на отбраната, на външните работи или премиер), започва официален процес:
-
- Писмено съгласие: Лицето трябва доброволно да подпише съгласие, че позволява да бъде проучено из основи.
- Попълване на мащабен въпросник: Попълват се декларации за абсолютно всичко – подробна автобиография, финансово състояние, притежавани имоти и банкови сметки (включително в чужбина), история на пътуванията зад граница и детайли за всички роднини и близки контакти.
- Дълбоко проучване на терен (за високите нива като NATO Secret и Cosmic Top Secret): ДАНС започва оперативна проверка:
-
- Проверява се дали политикът има дългове или необяснимо богатство (което го прави уязвим за изнудване или подкупи).
- Изследват се контакти с чужди граждани и дипломати (особено от страни извън НАТО).
- При най-високото ниво се провеждат интервюта със съседи, бивши колеги и познати, а понякога се изисква и психологическо изследване.
-
- Издаване на сертификат: Ако проверката е успешна, ДКСИ издава сертификат за достъп, валиден обикновено за 3 години, който се признава от НАТО.
По българския закон тримата първи в държавата (Президент, Премиер и Председател на Народното събрание) получават достъп до национални тайни автоматично по право.
Когато обаче става въпрос за международни класифицирани документи на НАТО, те също преминават през специфични съгласувателни процедури и издаване на сертификати от ДКСИ.
Кои български политици са били проверявани?
Практически всеки български политик, който е заемал ключова позиция в изпълнителната власт или сигурността от 2004 г. насам (когато България влиза в НАТО), е преминал през тази цедка.
Това включва:
-
- Всички министър-председатели и президенти.
- Министрите на отбраната и на външните работи.
- Членовете на парламентарната Комисия по отбрана и Комисията за контрол над службите за сигурност.
Случаи на отказ или отнемане на достъп
Процедурата става обществено интересна най-вече тогава, когато службите открият нередности и отнемат или откажат такъв достъп. През годините това се е превръщало в огромен политически скандал у нас, тъй като политик без такъв сертификат не може да изпълнява задълженията си в НАТО.
Ето няколко знакови примера:
Волен Сидеров (лидер на „Атака“): Преди години, в качеството си на народен представител, той получи отказ за достъп до най-високите нива на класифицирана информация поради опасения около негови публични прояви и радикални позиции.
Бойко Рашков (бивш министър на вътрешните работи): През 2021 г. около него възникна сериозен скандал, след като тогавашният шеф на ДАНС обяви публично, че на Рашков е бил отнет достъпът до класифицирана информация за срок от 3 години (преди заемането на министерския пост).
Явор Нотев (бивш заместник-председател на Народното събрание): Също имаше период, в който получи отказ за достъп до секретни документи от ДКСИ, което ограничи участието му в определени закрити заседания, свързани с международната сигурност.
Когато ДАНС отнеме достъпа на даден политик, мотивите почти винаги остават секретни, но най-честите причини са „ненадлежно боравене с държавна тайна“, укриване на факти при попълване на въпросника или засичане на контакти, които представляват риск за сигурността на съюзниците.