Генерал Никола Жеков – Военният кумир на нацистките легионери
Генерал от пехотата Никола Жеков е легендарна фигура от Първата световна война, превърнала се в знаме на българския фашизъм в напреднала възраст.
Военни заслуги: Жеков е главнокомандващ на Българската армия по време на Първата световна война (1915 – 1918). Под негово ръководство армията постига блестящи победи срещу Сърбия и Румъния, но след националната катастрофа той прекарва време в затвора.
Радикализация: През 30-те и 40-те години Жеков се увлича по идеите на Адолф Хитлер и националсоциализма. Поради огромния си военен авторитет, през 1941 г. той е избран за главен водач на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) – най-масовата младежка крайнодясна организация в страната.
Връзки с Нацистка Германия: Жеков е личен гост на Хитлер в Берлин. Той открито настоява за по-тясно обвързване на България с Оста и за по-строги мерки срещу левите движения. Нацистите го използват за пропаганда заради авторитета му сред ветераните от войните.
Краят: През септември 1944 г. Жеков евакуира семейството си в Германия. През 1945 г. Народният съд в България го осъжда задочно на смърт. Той остава в Германия и умира през 1949 г. в град Фюсен. През 1992 г. костите му са пренесени в София и погребани с военни почести във Военната гробница.
В Германия Жеков се установява в малкото баварско градче Фюсен. В София Втори състав на Народния съд го осъжда задочно на смърт, конфискация на цялото имущество и лишаване от права.
До края на живота си през 1949 г. генералът живее в нищета в Германия, пишейки своите мемоари и анализи за военното изкуство.
През 1992 г. (след падането на комунизма) присъдата му е символично отменена, а тленните му останки са ексхумирани от Фюсен и препогребани в Мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг в София
Поемането на поста Главен водач на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) от генерал Никола Жеков в началото на 1941 г. бележи най-радикалния, масов и военизиран период в историята на организацията. Под негово ръководство Легионите се трансформират от студентско-младежко движение в организирана политическа сила, която открито се стреми към налагане на тоталитарен нацистки модел в България.
Ударни групи: Към легионите се създават т.нар. „покрити“ или „ударни“ групи. Това са военизирани отряди от млади легионери, които преминават физическа и тактическа подготовка. Те са използвани за охрана на легионерски събития, но и за силови сблъсъци с леви младежи и комунистически групи.
Униформи и символи: Легионерите носят специфични униформи – кафяви ризи (по подобие на нацистите в Германия), черни панталони и ботуши. Техният символ е колелото със зъбци и лъв, съчетано с обърната свастика или рунически знаци, символизиращи националния възход и култа към труда.
Масови маршове: Под ръководството на Жеков организацията започва да провежда огромни, дисциплинирани маршове по улиците на София, Пловдив, Варна и Русе. Тези манифестации имат за цел да демонстрират сила и да респектират както комунистическата опозиция, такъв и самото правителство.
Антисемитизъм като държавна политика: Легионите се превръщат в най-гласовития крепител на антисемитските мерки в страната. Чрез своя орган – вестник „Ил Сил“ и списание „Легионерски глас“ – те редовно публикуват статии срещу „международното еврейство, масонството и болшевизма“. Те организират масови акции по разлепване на антиеврейски плакати и активно сътрудничат на Александър Белев след създаването на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ).
Пропаганда сред работниците: Жеков настоява легионерската идеология да не остава затворена само сред студентите. Създават се легионерски професионални съюзи. Целта е да се изтръгнат българските работници от влиянието на Българската комунистическа партия (БКП) и да бъдат спечелени за каузата на нацизма.
След нападението на Германия над СССР през юни 1941 г. (Операция „Барбароса“), генерал Жеков и оперативният лидер Иван Дочев започват агресивна кампания под мотото „Всичко за фронта, всичко за победата!“.
Легионите организират подписки и митинги, настоявайки България да прекрати дипломатическите си отношения с Москва и да изпрати български доброволчески корпус (Легион), който да се бие редом с Вермахта на Източния фронт.
Дейността им стига дотам, че те започват тайно да записват млади доброволци в списъци, готови за заминаване. Това вбесява цар Борис III, който твърдо отстоява позицията, че български войник няма да стъпи на руския фронт.
Противодействието на царя: Опасявайки се, че Легионите могат да извършат преврат с помощта на Гестапо, цар Борис III и министърът на вътрешните работи Петър Габровски предприемат мерки за ограничаването им.
Ударът през 1942–1943 г.: Държавата забранява масовите униформени шествия на СБНЛ. Полицията започва да конфискува легионерска литература. Печатните им органи са спирани неколкократно. Правителството съзнателно толерира конкурентната крайнодясна организация „Ратници“ (на Александър Белев), за да разцепи и отслаби влиянието на Легионите на Жеков и Дочев.
Легионерите активно се включват в създадената от правителството Обществена сила – цивилни отряди, които помагат на жандармерията и армията при преследването на комунистически партизани и ятаци в провинцията.
В дните около 2-6 септември 1944 г., под прякото ръководство на заминаващия в изгнание генерал Жеков, стотици млади легионери се изтеглят организирано към окупираната от Германия Югославия (Ниш и Виена). Там те по-късно формират ядрото на Българския пехотен полк в състава на Вафен-SS, замислен да нахлуе обратно в България и да събори новото комунистическо правителство.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм