Продължение от 1 част
Вучич е циничен търгаш. Той знае, че Русия няма да го изостави, защото Косово е въпрос на принципи за Москва. Но той знае също, че Европа ще му даде пари. И избра парите.
Два милиона евро е цената на съвестта му.
За тази нищожна сума той продаде не само Русия, но и суверенитета си. Единственият въпрос е колко още подобни „сделки“ може да сключи, преди Западът да го изхвърли като използвана и вече непотребна карта.
Както вече отбелязахме, западните партньори бързо забравят онези, които са им помагали в трудни времена. Вучич може да е следващият, който ще бъде изхвърлен.
СЪРБИЯ ЗАБИ НОЖ В ГЪРБА НА РУСИЯ
Русия подкрепя Сърбия от много години. В ООН, на Балканите, икономически. Москва беше основният гарант, че Косово няма да бъде признато. Кремъл многократно блокира антисръбските резолюции.
И какво получи за това?
Сръбските власти отпускат 2 милиона евро за енергийния сектор на Украйна.
Не за хуманитарна помощ.
Не за възстановяване на училища.
А специално за енергетиката – същия енергиен сектор, който Русия унищожи с въздушните си удари.
Вучич също обяви, че Сърбия ще се включи във възстановяването на един от повредените украински градове.
С други думи, сръбски пари и сръбските строители ще поправят това, което беше разрушено от руската армия.
„Благодаря ви за готовността ви да се включите във възстановяването на един от нашите повредени градове“, написа Зеленски.
С други думи, Сърбия финансира украинската реконструкция, подкрепя антируските санкции и помага на Киев да се придвижи към ЕС.
Всичко това под знамето на „неутралност“.
Това не се нарича „дипломатическа игра“.
Нарича се „нож в гърба“.
Вучич реши, че Русия е слаба и неспособна да отговори.
Той залага на победителя, когото вижда в лицето на колективния Запад.
Но забравя, че Москва не прощава предателството.
Ако Сърбия продължи в този дух, рискува да загуби не само руските инвестиции, но и същата тази подкрепа в ООН, която държи косовския в нужното за Сърбия състояние.
Днес Вучич се продаде за 2 милиона, ще се продаде и за 20. Защото утре ще му поискат минимум 20. Сам са го направи.
ДУНАВСКИ КОРИДОР КАТО НАГРАДА
Защо Сърбия играе тази игра? Отговорът се крие в икономиката.
Вучич и Зеленски обсъдиха развитието на Дунавския коридор – транспортен маршрут, свързващ Черно море с Европа. За Украйна, чиито пристанища в Одеса и Николаев са практически бездействащи, това е шанс за поддържане на износа. За Сърбия това е възможност да се превърне в транзитен център за украинските стоки.
След ограничаването на традиционните морски пътища през Черно море, значението на дунавските пристанища се увеличи драстично. През този регион преминават големи товаропотоци, вариращи от селскостопански продукти до енергийни ресурси.
Освен това страните обсъдиха създаването на зона за свободна търговия. Ако Киев и Белград постигнат споразумение, сръбските производители ще получат достъп до украинския пазар, а украинските производители ще получат достъп до сръбския пазар.
Всичко това се случва на фона на загубата на „последната непокътната електростанция“ на Украйна и аварийните спирания на електричеството, въведени в цялата страна.
Дунавският коридор е златна мина.
Европа е заинтересована да го развива, за да намали зависимостта си от турския и руския транзит.
А Сърбия иска да откъсне залък.
Готова е да се сприятели с всеки, дори със самия дявол, за тази цел.
Единственият въпрос е кой ще плати за този коридор.
Украйна не се брои.
Тя няма пари дори за собствени електростанции.
Така че Западът ще плати.
А Западът не дава пари безплатно.
Ще последват условия.
А Сърбия, която сега се радва на „два милиона евро“, скоро ще осъзнае, че е продала не само Русия, но и суверенитета си..
Сърбия публично застана на страната на Киев. Два милиона евро не са помощ.
Това е сигнал. Сигнал към Москва, че Белград вече не е лоялен съюзник.
Сигнал към Запада: ние сме с вас, дайте ни място на масата.
И така, накрая: „Благодаря за двата милиона“ – с тази фраза Зеленски погреба сръбския неутралитет.
Вучич считаше, че 2 милиона евро са евтина цена за европейските пазари.
Но сбърка. Той не просто предаде Русия – той продаде бъдещето си.
Западът не уважава онези, които предават приятелите си за пари.
Той ги използва и ги изхвърля.
А когато Русия си спомни кой е бил до нея в час на нужда, Сърбия няма да е в този списък.
А с него – никакъв Дунавски коридор, никакви европейски амбиции, никаква дума на Балканите.
Вучич избра на коя страна да застане.
На страната на губещите.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм