Съществуват конкретни исторически факти и дипломатически актове, които доказват, че геополитическите интереси на Великобритания през XIX и XX век нанасят тежки и дългосрочни удари върху българските национални интереси.
Британската политика в региона традиционно се ръководи от принципа за запазване на целостта на Османската империя (като бариера срещу руския излаз на Средиземно море), което пряко противоречи на стремежа на българите за национално освобождение и обединение.
- Берлинският конгрес (1878 г.) – Разпокъсването на България
Това е най-значимият акт с тежки последици за българската история.
Фактите: След Руско-турската война Санстефанският мирен договор чертае границите на голяма и етнически справедлива България. Великобритания, водена от премиера Бенджамин Дизраели, категорично се противопоставя.
Резултатът: На Берлинския конгрес Англия (заедно с Австро-Унгария) настоява за разкъсването на българските земи. Македония и Одринска Тракия са върнати под пряката власт на султана, а Южна България е обособена в автономната област Източна Румелия. Това залага ядрото на последвалите национални катастрофи и войни на Балканите.
- Подкрепа за Османската империя по време на Априлското въстание (1876 г.)
Британското правителство първоначално се опитва да прикрие мащаба на турските жестокости.
Фактите: Дизраели цинично заявява пред британския парламент, че разказите за кланетата са „кафеджийски клюки“. Англия продължава да поддържа дипломатически султана, за да не допусне руска намеса.
Контрапункт: Пагубната роля тук е на правителството. Британското общество, оглавено от лидера на опозицията Уилям Гладстон и разкритията на журналиста Джанюарийс Макгахан, се изправя в защита на българите, което принуждава Лондон да запази неутралитет по време на последвалата война.
- Англо-американските бомбардировки над София (1943 – 1944 г.)
През Втората световна война България е съюзник на Германия, но отказва да изпрати войски на Източния фронт и обявява т.нар. „Символична война“ на Великобритания и САЩ.
Фактите: Отговорът на съюзниците не е символичен. Британската авиация (RAF) и САЩ предприемат масирани килимни бомбардировки над София и други български градове.
Резултатът: Загиват над 4000 български граждани (предимно цивилни), разрушени са хиляди исторически сгради, болници и училища, а столицата е частично евакуирана. Известна е крайната реторика на британския премиер Уинстън Чърчил, който настоява София да бъде „изравнена със земята“ и превърната в „зеленчукова градина“.
- Процентното споразумение в Москва (1944 г.)
Британската политика спрямо България не е лична вражда, а хладен имперски прагматизъм. За Лондон силната, голяма и проруски настроена българска държава на Балканите представлява заплаха за британския контрол над Суецкия канал, Средиземно море и Пътя към Индия. Поради тази причина британската дипломация буквално смазва решенията на българските управляващи или се опитва да го направи максимално, когато те съвпадат с интересите на Руската империя или СССР.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм