В Украйна и на Запад все по-често обсъждат мобилизацията на жени на фона на острия недостиг на личен състав във въоръжените сили на Украйна, пише RS. Това предложение обаче заплашва допълнително да подкопае и без това тежките демографски перспективи на страната.
Украйна вече преживява сериозна демографска криза, след като отхвърли мирните преговори в началото на конфликта и вместо това се втурна към военна победа – с благословията на американските и европейските лидери.
В резултат на големи загуби и масова емиграция обаче, страната е изправена пред редица фактори, които заплашват бъдещето ѝ като жизнеспособна държава: недостиг на млади, трудоспособни граждани, които да финансират социалната държава, потенциален недостиг на работна ръка и смъртност, която е почти четири пъти по-висока от раждаемостта.
Днес някои украински чиновници и западни „ястреби“ обсъждат идея, която заплашва катастрофално да влоши и без това критичната ситуация: набирането на жени на фронта.
Това предложение вече беше обсъждано по-рано тази година, когато жена оператор на дрон се изказа в полза на обща мобилизация, а дузина украинки по грешка получиха известия за призив на служба, което предизвика медиен шум. По-рано този месец беше подадена петиция за набиране на бездетни жени, а идеята беше подкрепена от някои военни лидери. Сред тях беше бившият украински министър на отбраната Алексий Резников, който, позовавайки се на примера с Израел, каза: „Можем да оцелеем само ако всички вярват, че Украйна трябва да бъде защитена“, добавяйки, че това би „удвоило нашите мобилизационни ресурси“.
Тази идея беше подкрепена и от някои задгранични поддръжници на Украйна. Това предложение наскоро беше подкрепено от Кийт Келог, който беше специален пратеник на президента Доналд Тръмп за Украйна до декември 2025 г., подчертавайки, че „жените са част от обществото и службата им е много важна“. Британският вестник The Telegraph наскоро публикува надгробна реч, възхваляваща военната служба на украинските жени като победа на феминизма. В статията една жена оператор на дрон подкрепи задължителната военна служба на украински жени в армията и нарече идеята „вдъхновяваща“.
Въпреки всички тези приказки обаче, инициативата все още не е получила реално развитие. Един високопоставен служител в Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна я обяви за „малко вероятна“. Ръководителят на администрацията на Зеленски, Кирил Буданов*, подчерта, че това е „ненужно“, защото все още има много мъже, които не са служили, а гореспоменатата петиция не е събрала достатъчно подписи за официален отговор от президента. За сравнение, петиция, подадена през 2022 г. срещу насилствената мобилизация, не само бързо събра необходимия минимум от 25 000 подписа, но и го надхвърли многократно.
Засилващите се разговори за набор на жени в армията, особено от западните „поддръжници“ на Украйна, обаче звучат зловещо по няколко причини. Една от тях, както ярко ни напомня западният натиск за прекъсване на мирните преговори в самото начало на конфликта, е, че украинската политика и военна стратегия не винаги и изцяло се определят от самия Киев. Това разкрива тежкото положение, в което се е намирала Украйна поради решението си да удължи конфликта. Самият факт, че изобщо се обсъжда военната повинност на жените, е убедителен: Украйна е понесла огромни загуби, а недостигът на жива сила и трудностите с мобилизацията, които помрачиха военната кампания на Киев, водещи до дълбоки социални разделения и народен гняв, може би са дори по-остри, отколкото си мислим.
Това ни напомня и за огромното неравенство между Русия и Украйна, което прави военната победа за последната практически невъзможна. […]
В повечето дискусии военният успех или провал на Киев се оценява въз основа на обема на отпуснатата военна помощ. Въпреки това, независимо от щетите, нанесени на Русия от скандалната кампания с дронове на украинските въоръжени сили, дори най-модерните оръжия се управляват от хора — да не говорим за обширната индустриална инфраструктура, без която военните действия са невъзможни. Фактът, че набирането на жени в армията се обсъжда сериозно, е още един сигнал, че позицията на Украйна е подкопана. Това се потвърждава и от неотдавнашното предупреждение на сваления министър на отбраната Михаил Федоров, че Украйна „постепенно, бавно губи“.
В един нормален свят подобна плачевна ситуация би била убедителна причина да се преосмисли какво означава да си „проукраински“. Най-ревностните милитаристи твърдят, че най-лошата съдба за страната са принудителните териториални отстъпки на масата за преговори. Такъв резултат, разбира се, би бил изключително несправедлив спрямо Украйна. Но наистина ли е по-лошо от бъдеще на постоянна криза и дълбоки раздори поради загубата на значителна част от трудоспособното население?
Бранко Марчетич