Бомбардировките, извършени от британските Кралски военновъздушни сили (RAF) и ВВС на САЩ, нанасят най-тежкия материален и хуманитарен удар върху столицата в модерната й история. Най-разрушителните удари са на 10 януари, 16 и 30 март и 17 април 1944 г.
По официални статистически данни и исторически архиви балансът от атаките е:
Човешки жертви: Загиват общо 1374 души в София (общо над 4000 за цялата страна), а тежко ранените са 1743.
Разрушени сгради: Напълно сринати са 12 564 сгради (жилищни домове, училища, църкви, обществени учреждения).
Културно и административно наследство:
Напълно съсипана е сградата на Народния театър (вътрешността изгаря).
Поразени са Народната библиотека, Българската академия на науките (БАН), Столичната община и Университетската печатница.
Разрушени са исторически храмове, сред които Руската църква и средновековната църква „Свети Спас“.
Евакуация: Над 300 000 жители на София (близо 3/4 от тогавашното население) напускат панически града, което парализира икономическия и административния живот на държавата.
Тактическите и оперативните детайли около англо-американските бомбардировки над България (особено в периода ноември 1943 – април 1944 г.) разкриват мащаба, военната стратегия и реалните цели на съюзниците.
Нападенията се провеждат под кодовото наименование Операция „Приливна вълна“ (Tidal Wave) и са част от по-широката кампания „Пойнтбланк“ за съкрушаване на сателитите на Нацистка Германия.
Ето ключовите детайли около организацията, тактиката и отбраната при тези събития:
- Използваната авиация и тактика на „килимни бомбардировки“
Самолетите: Ударите се нанасят от 15-а въздушна армия на САЩ и Кралските военновъздушни сили (RAF) на Великобритания. Британците използват предимно тежките четиримоторни бомбардировачи Handley Page Halifax и Avro Lancaster, а американците – B-17 Flying Fortress („Летяща крепост“) и B-24 Liberator.
- Наложена е брутална тактика на денонощен натиск. Американците бомбардират през деня (от голяма височина с прецизни прицели), докато британците атакуват през нощта.
- „Килимни“ удари: Целта на нощните британски атаки не са конкретни военни обекти, а т.нар. area bombing (площно бомбардиране). Използват се запалителни бомби с бял фосфор, които да предизвикат мащабни пожари в гъсто населените жилищни райони, за да се пречупи моралът на населението.
- 2. Черният 10 януари 1944 г. – Първата комбинирана атака
Това е денят на първата съвместна дневно-нощна атака над София, която бележи повратна точка.
Дневна вълна: По обяд над 140 американски B-17, ескортирани от над 100 изтребителя P-38 Lightning, хвърлят стотици бомби над центъра на София.
Нощна вълна: Около 22:00 часа вечерта същия ден пристигат около 80 британски тежки бомбардировача. Те хвърлят нови 1000 бомби, предимно запалителни, върху вече горящия град.
- В този ден загиват 363 души, а София остава без ток, вода и телефонни връзки.
- Въздушният бой на Димитър Списаревски (20 декември 1943 г.)
Българската изтребителна авиация е малочислена (използва предимно германски изтребители Messerschmitt Bf 109G и френски Dewoitine D.520), но оказва яростна съпротива.
При атаката на 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в българската история въздушен таран.
След като свършва боеприпасите си, той насочва своя самолет и се врязва директно в американски тежък бомбардировач B-24 „Либърейтър“, сваляйки го в района на село Долни Пасарел. Списаревски загива, но саможертвата му стряска съюзническите летци. Друг български пилот, Неделчо Бончев, повтаря този подвиг по-късно (през април 1944 г.).
- Статистика на хвърления тротил
Мащабът на ресурса, хвърлен срещу България, е колосален за размерите на страната:
Над територията на България са проведени общо около 2000 бойни полета на съюзническата авиация.
Изсипани са над 50 000 бомби с общо тегло над 4500 тона.
Освен София, тежко ударени са градове като Пловдив, Дупница, Враца, Скопие, Ниш, Русе и Карлово. Целта извън София е била разрушаване на железопътната инфраструктура, за да се прекъснат доставките към Германия.
- Използването на „играчки-бомби“
Един от най-мрачните и дискутирани детайли в българската историография е хвърлянето на касетъчни експлозиви, маскирани като предмети от бита. Съюзническите самолети пускат над българските градове и села мини, скрити в детски играчки, писалки, кутии за цигари и часовници. Целта е била да се осакатява цивилното население и да се всее паника, като най-честите жертви на тези капани са били децата по селата около София.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм