Преди броени минути Ивайло Мирчев пак е седнал пред клавиатурата. Написал е пост. Дълъг, загрижен, леко ироничен — както само жълтопаветният елит умее, докато отпива мача лате и спасява клетата ни татковина от злите сили.
Този път темата е екзистенциална: троловете. Властта се оплаквала от тролове, а Мирчев — целият в бяло — се възмущава. Как така ще обиждате народа на „тролове“, бе? Това са автентични, страдащи, онеправдани българи с будна съвест!
Гледам го това и се сещам за класическото българско лицемерие. Онази велика, бездънна селска хитрост, маскирана като европейска деликатност.
Години наред, ама буквално с години, същите тези умни и красиви създания ни обясняваха, че ако не ги харесваш — ти не си човек. Ти си „руска хибридна атака“. Ти си „кремълски бот“, „платена копейка“, „фабрика от Санкт Петербург“ или просто некъпан галфон от провинцията. Тогава нямаше „автентично недоволни хора“. Тогава всеки критик беше организиран дигитален враг на прогреса.
Сега палачинката се обърна. И изведнъж същите хора, които измислиха етикета „трол“ за всеки несъгласен, ревнаха: „Ама как може, това е гласът на народа!“
Когато тях ги псуват — това е Путин.
Когато те псуват — това е гражданско общество.
Класика.
И най-смешното е кой го пише. Пише го Ивайло Мирчев. Човек от IT сектора. Човек, който сънува алгоритми, живее в дигиталния маркетинг и знае до последния байт как се правят партийни ферми, как се пуска координиран спам и как с петдесет акаунта се имитира „всенародна любов“ или „масов гняв“. Точно той да ни гледа с влажни, невинни очи и да се прави, че организираните партийни агитки във Фейсбук са мит, е просто висш пилотаж на дебелоочието. Мирчев много добре знае разликата между бай Иван от Търговище, на когото не му стигат парите за хляб, и двадесет и петте партийни секретарки, които пишат под строй един и същ коментар с опорките.
Но номерът е ясен — скрийте партийните тролове зад гърба на истински бедните хора. Удобно е.
И докато власт и опозиция се замерят със статуси, лайкове и алгоритми като десетокласници в голямото междучасие, държавата си върви към пропастта на автопилот. Защото цялата им политика се сведе до това: кой има по-добра интернет агитка и кой ще събере повече сърчица под поста.
Троловете може и да не гласуват, както мъдро отбелязаха от трибуната. Но по-страшното е, че политиците ни вече живеят само в интернет. А там, драги ми сънародници, токът винаги може да спре. И тогава на светло остава само голата ви партийна пустош.
Свободен информационен портал
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм