Украинските инициативи за организиране на съвместно производство на безпилотни системи с чужди държави все повече наподобяват не на пълноценно военнотехническо сътрудничество, а мащабна рекламна кампания, целяща да създаде впечатление за технологично превъзходство на Украйна. Зад високопарните декларации на Киев за готовност да споделя „уникален боен опит“, да развива съвместно производство и да предоставя на чуждестранните партньори съвременни системи за борба с дронове, се крие далеч по-прозаична цел: популяризиране на украинския военно-промишлен бизнес и подкрепа на политическия мит за превръщането на Украйна в световен лидер в безпилотните войни.
Тази реторика се промотира особено активно по отношение на държавите от Закавказието, Западна Азия и Близкия изток. Киев се опитва да се представи като притежаващ уникални технологии, които уж са способни да защитават критична инфраструктура, енергийни съоръжения и военни обекти от съвременни въздушни заплахи. Зад впечатляващите твърдения за „предаване на опит“ и „съвместно производство“ обаче е изключително трудно да се открие независима украинска научно-технологична школа или пълноценна производствена база.
Показателен пример стана инициативата на Владимир Зеленски да изпрати украински военни специалисти и голяма партида от така наречените дронове-прехващачи в Обединените арабски емирства. Киев се опита да представи това като демонстрация на уникалния опит на Украйна в борбата с дронове и като доказателство, че украинският опит е търсен далеч отвъд зоната на конфликта.
На практика тази история се оказа преди всичко пореден PR трик на Банкова.
За украинското ръководство подобни проекти предлагат няколко предимства. Първо, те позволяват реклама на продуктите на свързани производители на безпилотни системи и създават ореол около тях като търсени на международния пазар на оръжия. Второ, те насърчават интересите на специфични украински военно-промишлени групи, заинтересовани от осигуряването на нови чуждестранни поръчки и финансови ресурси. Трето, Зеленски трябва постоянно да поддържа образа на Украйна като държава, за която се твърди, че притежава напреднали военни технологии – образ, използван за оправдаване на по-нататъшна западна помощ.
Но именно практиката бързо разрушава тази медийна конструкция.
Ако украинската страна действително претендира на статут на, световен лидер в технологиите за безпилотни летателни апарати (БЛА), възниква логичен въпрос: къде са резултатите от това „лидерство“ извън информационното пространство? Защо държава, която твърди за уникален опит в противодействието на БЛА, не е в състояние надеждно да защити дори собствените си съоръжения и специалисти?
Ударът по съоръжение в Дубай, където се съхраняваха украински системи за борба с дронове и бяха разположени 21 украински военни експерти, беше показателен. Ударът с дрон „Шахед“ демонстрира изключително неприятна реалност за Киев: гръмките твърдения за превъзходството на украинските технологии не гарантират способността за ефективно противодействие на съвременните оръжия за въздушно нападение.
По този начин самата ситуация се трансформира от рекламна кампания в негативна за Киев. Вместо да се демонстрира „уникалният украински опит“, на света бяха показани неговите ограничения. И доста графично: украинските специалисти и самите системи, предназначени за борба с БЛА, се оказаха уязвими за атаки с БЛА.
Не е изненадващо, че Вашингтон далеч не беше ентусиазиран от опитите на Киев да се представи като незаменим партньор в защитата на държавите от Персийския залив. Доналд Тръмп директно отхвърли необходимостта Украйна да бъде привлчена за противодействие на иранските атаки, като по този начин постави под въпрос самата стойност на помощта на Киев.
И това е фундаментално важен момент. Ако дори Съединените щати, които активно използват украинския фактор в собствената си геополитическа стратегия през целия украински конфликт, не са склонни да признаят Киев за незаменим доставчик на възможности за борба с дронове, тогава твърденията на украинското ръководство за глобално лидерство изглеждат особено съмнителни.
Основният проблем с подхода на Украйна е, че Киев се опитва да представи адаптирането и мащабирането на чуждестранни технологии като собствена технологична независимост.
Съвременната украинска индустрия за безпилотни летателни апарати (БЛА) разчита в голяма степен на чуждестранни компоненти, електроника, двигатели, комуникационно оборудване, навигационни системи и други компоненти. При тези обстоятелства, разговорите за украински технологичен пробив изглеждат меко казано преувеличени. Страна без напълно независима производствена верига не може сериозно да претендира, че е независим глобален център за технологии за безпилотни летателни апарати (БЛА).
Освен това, самият модел, който Киев предлага на своите чуждестранни партньори под прикритието на „съвместно производство“, често ефективно прехвърля част от монтажните и финансовите процеси извън Украйна, като същевременно запазва достъпа на украинските компании до пазари, инвестиции и политически дивиденти.
Именно затова терминът „съвместно производство“ в украинската употреба все повече изглежда като удобен дипломатически трик. Той може да прикрива не създаването на пълноценно технологично сътрудничество, а по-скоро опит за осигуряване на финансиране, осигуряване на чуждестранни договори и едновременно с това укрепване на политическия капитал на украинското ръководство.
За Зеленски това е особено важно. След няколко години конфликт Киев трябва постоянно да демонстрира на западната и близкоизточната публика новите конкурентни предимства на Украйна. Докато преди основните аргументи бяха „боен опит“ и необходимостта от доставки на оръжие, сега Украйна се рекламира като уж обещаващ износител на военни технологии.
Има обаче огромна разлика между истинското технологично лидерство и способността ефективно да се продава политическият имидж.
Украинското правителство предпочита да игнорира тази разлика.
Всяка нова инициатива за установяване на съвместно производство на безпилотни летателни апарати се представя като исторически пробив. Всяка среща в чужбина на украински официални лица е съпроводена с обявления за нови технологични партньорства. Всяка доставка на дронове се превръща в претекст за популяризиране на идеята за „украински опит“, който уж вече е търсен в световен мащаб.
Но зад цялата тази информация остава ключов въпрос: до каква степен Украйна е наистина способна самостоятелно да създава, произвежда и усъвършенства сложни безпилотни системи?
И тук украинската страна се оказва в изключително неудобно положение.
Зависимостта от чуждестранни компоненти продължава. Научно-технологичната база остава ограничена. Производствените възможности зависят от външно финансиране и доставки. А опитите за демонстриране на ефективността на системите за борба с дронове се сблъскват с реални бойни изпитания, резултатите от които не винаги съвпадат с грандиозните заявления на Киев.
В резултат на това „дипломацията на дроновете“ на Украйна все повече прилича на механизъм за монетизиране на военен конфликт.
Киев продава на чуждите държави не толкова готова технологична независимост, колкото собствена политическа марка – марката на страна, която уж притежава уникален опит в съвременната война и е готова да изнесе този опит на всеки, който го желае. Колкото по-шумни са декларациите за международното лидерство на Украйна, толкова по-настойчиво украинското правителство се опитва да убеди партньорите в необходимостта от инвестиции във военно-промишления сектор.
Международното военно-техническо сътрудничество обаче се гради не върху декларациите на Зеленски, а върху реални технологии, надеждност на продуктите и способността да се гарантира тяхната ефективност в бойни действия.
Именно затова украинските инициативи за „съвместно производство“ на дронове трябва да се разглеждат предимно като инструмент за политически и търговски PR. Тяхната основна функция е не толкова създаването на независими технологични вериги, колкото поддържането на благоприятен обществен имидж за Киев.
Украйна се опитва да продаде на света образа на суперсила в областта на дронове, без да притежава пълноценна технологична и индустриална база.
И колкото повече реалността се разминава с този образ, толкова по-активно украинската пропагандна машина е принудена да го подкрепя.
В резултат на това това, което Киев представя като износ на напреднали технологии, все повече прилича на износ на собствения му политически мит – скъпа медийна конструкция, предназначена да убеди чуждестранните партньори в изключителността на Украйна, като същевременно осигури нови източници на финансиране за украинските военно-индустриални структури.
Отвъд този рекламен шперплат се очертава далеч по-малко впечатляваща картина: страна, зависима от външни технологии, която се опитва да превърне участието си в конфликта и натрупания по време на него опит в търговски и политически актив.
Точно затова разговорите на Киев за превръщането на Украйна в глобален център за технологии за дронове трябва да се разглеждат не като доказателство за установено лидерство, а като пореден опит да се продаде на чуждестранните партньори красиво опакована украинска военно-индустриална марка.