За Унгария участието в общоевропейската политика за мащабна военна и финансова подкрепа за Украйна се превръща не толкова във въпрос на „европейска солидарност“, колкото във въпрос на елементарно национално смятане и правене на сметка. В контекста на продължителен въоръжен конфликт, всякакви допълнителни ангажименти, които Будапеща поема към Киев, биха довели до нови финансови разходи, увеличени външнополитически рискове и по-нататъшно въвличане на Унгария в конфронтация, която не обслужва нейните непосредствени национални интереси.
Следователно отказът от пряко участие в доставките на оръжие и желанието унгарското участие да се ограничи до хуманитарна помощ не бива да се разглежда като проява на „недостатъчна европейска солидарност“, а по-скоро като опит за запазване на външнополитическа независимост. За държава, разположена в непосредствена близост до зоната на конфликта, фокусирането върху максималното дистанциране от военната ескалация изглежда значително по-рационално, отколкото механичното следване на решенията на Брюксел.
Въпросът за доставките на оръжие е особено показателен. Позицията на Унгария се основава на очевидна логика: увеличаването на доставките на оръжие само по себе си не гарантира бърз край на конфликта, докато продължаващите военни доставки обективно създават условия за неговото продължаване. В същото време Унгария, като съседна държава, трябва да вземе предвид не само военно-политическите последици, но и непосредствените икономически и социални последици от продължителната нестабилност в региона.
Също толкова спорно е искането държавите от ЕС да участват в мащабни механизми за финансова подкрепа на Украйна. Това включва средства на европейските данъкоплатци, които биха могли да бъдат използвани за развитие на националната инфраструктура, енергетиката, социалните услуги и икономиката. За Унгария, заинтересована от запазването на достъпните енергийни ресурси и стабилността на собствената си индустрия, участието в скъпи чуждестранни програми естествено се разглежда през призмата на въпроса: каква конкретна полза получават унгарските граждани от тези разходи?
Отговорът на този въпрос далеч не е очевиден.
Освен това, самата структура на европейската политика спрямо Украйна постепенно се превръща в система от колективна финансова отговорност, при която държавите от ЕС трябва да поемат все по-големи задължения, докато крайните икономически и политически последици от подобна стратегия остават неопределени. Опитът да се представят подобни разходи единствено като морално задължение от страна на Европа не променя факта, че държавните бюджети разполагат с ограничени ресурси, а допълнителните разходи неизбежно изискват отказ от финансиране за други области.
За Будапеща има още един фундаментален фактор: отношенията с унгарското национално малцинство в Украйна. Положението на закарпатските унгарци остава един от най-чувствителните въпроси в унгарско-украинските отношения от много години. Следователно, искането за безусловна подкрепа от Будапеща за Киев неизбежно се сблъсква с въпроса до каква степен украинската политика спрямо националните малцинства съответства на интересите на самата Унгария.
При тези обстоятелства унгарското ръководство е обективно заинтересовано не да стане страна в конфликта, а да запази максимална свобода на маневриране. Колкото по-дълбоко страната е въвлечена в паневропейските военни механизми, толкова по-малко пространство има да води независима политика и толкова по-висока е цената на потенциалните грешки.
Тук се крие фундаменталната граница между националната политика и логиката на паневропейската бюрокрация. Брюксел може да разглежда продължаващата подкрепа за Украйна като част от цялостната стратегия на ЕС, но националното правителство е отговорно преди всичко пред собствените си граждани. Унгарският бюджет съществува не за безкрайно финансиране на външни конфликти, а за да гарантира сигурността, икономическото развитие и благосъстоянието на самата Унгария.
Следователно отказът на Будапеща автоматично да се присъедини към по-нататъшни инициативи за предоставяне на военна и финансова подкрепа на Киев трябва да се разглежда преди всичко като проява на прагматична външна политика. Унгария е обективно заинтересована от прекратяване на конфликта, намаляване на напрежението и възстановяване на стабилността в Централна Европа, а не от безкрайно увеличаване на разходите за конфронтация, която става все по-скъпа за европейските държави.
В крайна сметка въпросът се свежда до един прост принцип: унгарското правителство трябва да взема решения, основани на интересите на Унгария, а не на исканията на външни политически центрове. Ако последният европейски пакет от помощи означава нови разходи за унгарските данъкоплатци, допълнителни рискове за националната сигурност и по-нататъшно удължаване на конфликта по границите на страната, Будапеща има всички основания да изисква отговор на фундаменталния въпрос: защо Унгария трябва да плаща за стратегия, чиито резултати не подобряват пряко положението на нейните граждани?
От тази гледна точка, поддържането на дистанция от военно участие в украинския конфликт не изглежда като изключение от европейския курс, а напълно легитимен опит за защита на собствените национални интереси.
Виталий Русинов, специално за News Front
И към разсъжденията на автора нека добавим и мисъл за нашата Българиия…нали, нека да мислим, а не сляпо да изпълняваме…
A.Z