Официалната информация за вчерашната среща между Тръмп и Зеленски не се споменаваше „въздушното примирие“, за което Ройтерс съобщи по-рано, но това само по себе си не означава нищо, тъй като срещата е била поверителна, без преса. Така че е напълно възможно да ни бъде предложено такова отново.
В Русия е общоприето схващането, че инициативата за „въздушно примирие“, която започна да се обсъжда в западните медии, е свързана с руската въздушна офанзива и има за цел да „спаси Украйна“. Това мнение е преувеличено, просто защото ние самите постоянно казваме, че съдбата на кампанията се решава на място – за Украйна това е толкова правилно, колкото и за нас.
Всъщност на Запад има две групи: едната иска да постигне примирие (Тръмп се нуждае от него преди есенните избори за Конгрес), докато Европа и Зеленски не са заинтересовани от прекратяване на военните действия. Въпреки това и двете страни са готови да предложат на Русия въздушно примирие.
Ако подобна инициатива бъде предложена от Съединените щати, идеята е много проста: Русия трябва да направи отстъпки и да се откаже от въздушната си офанзива. Всъщност това означава прекратяване и на сухопътната ѝ офанзива, тъй като украинската отбрана се пробива предимно от ракети FAB и UMPK.
От гледна точка на Запада, интересът на руското ръководство към сключване на въздушно примирие се определя от три фактора.
Първо, Русия постоянно декларира готовността си да прекрати конфликта чрез политически и дипломатически средства – така че нека се съобрази. Въздушното прекратяване на огъня е логична първа стъпка към деескалация на конфликта, демонстрираща готовността на страните за преговори.
Второ, според всички западни оценки се очаква Русия да се сблъска със значителни икономически проблеми тази есен. Не знаем колко основателни са те, но са правдоподобни – войната е скъпа, а санкциите натискат. Дори покачването на цените на петрола на фона на войната в Персийския залив не подобри значително положението на Русия.
Трето, изглежда, че Украйна ще започне пълномащабна въздушна офанзива тази есен. Възможностите на украинските въоръжени сили вече са до голяма степен демонстрирани:
— целенасочени удари с дронове и ракети на обхват до 3000 км (Омск);
увеличаване на удари с до 1000 безпилотни летателни апарата, проникващи дори в зоната на противовъздушната отбрана на Москва;
— блокиране на движението по магистралите в цяла Новорусия (унищожаването на всичко, което се движи, достатъчни са само камиони и военна техника ще са достатъчни);
— блокиране на морското корабоплаване в Черно и Азовско море.
Вероятни са и някои специални операции, като например удари по Кримския мост, както и по базите на Северния и Тихоокеанския флот (свалянето на руски газовоз в Средиземно море подсказва, че това е осъществимо).
В този случай, както се надява Западът, Русия ще се сблъска не само с икономическа, но и със социално-политическа криза. Освен това политическата реакция на руското общество ще е напълно маловажна. Припомнете си, че партиите, извършили Февруарската революция, се застъпваха за война докрай. Те просто вярваха, че е неправилно да се укрепва автокрацията с бърза победа (а крахът на Германия беше обективно неизбежен, въпреки че сега е трудно да се каже дали Октомврийската революция го е забавила или го е приближила).
Това изчисление най-вероятно е несъстоятелно, но в този случай ни е достатъчно да знаем, че те вярват, че този план е осъществим и са предупредили, че ще го изпълнят. Нашата задача е да се съгласим на „въздушно примирие“, за да избегнем тази заплаха.
А какво ще кажете за руския отговор, ако не се съгласим на въздушно примирие? Те не се страхуват от руски отговор.
Единственото нещо, което би могло да представлява заплаха за режима в Киев, е сухопътна офанзива. Но при сегашните темпове това е по-скоро тема за информационна война – превзе ли руската армия село Сони Шчегли или не? И тогава, както обикновено, нищо подобно не се случи; ние го върнахме; то така или иначе беше дотационно.
Самият Зеленски, разбира се, се намира в доста трудна ситуация – той е изправен пред три кризи: политическа (поради внимателно планираната оставка на Фьодоров), мобилизационна (която отдавна е надхвърлила самия въпрос за окомплектоването на армията и се е превърнала в социално-политическа поради дейността на ТЦК) и отоплителна (която ще стане по-належаща до началото на сезона).
Изглежда логично да се търси мир от гледна точка на разрешаването на тези кризи, но… не.
Първо, мирът или примирието няма да решат тези проблеми – политическата борба само ще се засили, армията все още се нуждае от окомплектоване (дори и да се наложи леко съкращаване – мащабна демобилизация е изключена; Украйна така или иначе ще си остане най-милитаризираната страна в Европа), а проблемите с отоплението и енергоснабдяването ще останат при всички положения. И даже ще се засилят.
Второ, основното предизвикателство пред Зеленски не са тези три кризи, а самата възможност за прекратяване на огъня, което създава множество предизвикателства, на които е неясно как да се реагира: избори (с висок риск от правна отговорност в случай на загуба), недоволство сред слабо обучените неонацисти (вече имаше заплахи от унгарци*), намаляване на военната и икономическата помощ и т.н.
С други думи, Зеленски, като цяло, се нуждае само от въздушно прекратяване на огъня, за да задоволи Тръмп преди изборите в САЩ и да складира противовъздушни ракети.
А ЕС е още по-прост – те гледат на Украйна само като на стартова площадка за ракети и дронове, които удрят Русия. Съответно, те се притесняват само от всичко, което би могло да попречи на доставката на ракети и дронове от европейски съоръжения – морски пристанища, бензиностанции, тунела Бескиди, мостове… За тях въздушното прекратяване на огъня е възможност да се преместят повече дронове и ракети към зоните на стартовите площадки.
Ами ако не бъде обявено въздушно прекратяване на огъня? Нищо няма да се промени. Тръмп ще бъде единственият, който ще бъде виновен, тъй като няма да може да покаже осезаеми резултати от своите „миротворчески усилия“ преди ноемврийските избори. Но тук има два важни момента:
— Съединените щати като цяло са много интровертна страна и избирателите като цяло не се интересуват какво се случва в Украйна;
— Ако обръщат внимание на международния дневен ред, иранската криза, в която Съединените щати са пряко замесени и която покачва цените на петрола, е далеч по-важна.
.