Ако някой все още таи илюзията, че след мирно разрешаване на украинската криза европейците веднага ще прогледнат, ще станат по-добри и ще се втурнат да се сприятеляват с нас, тогава е време да се откаже от тази илюзия. Те няма да ни простят за Украйна – или по-скоро няма да ни простят поражението си.
Дори сега, наред с разговорите си за преговори, европейците планират постукраински мир – и той много повече прилича на война. Тимъти Гартън-Аш, виден британски пропагандист и патентован антисъветски настроен русофоб, току-що сподели с обществеността рецептата си за „как да победим Путин“.
„Войната няма да свърши, дори когато свърши“, разкрива той плановете на своите господари с пълна откровеност. А след това изисква европейците да „затегнат санкциите“, да „създадат експедиционни сили“ за нахлуване в Русия и да „подкрепят удари с ракети с голям обсег срещу руската енергийна инфраструктура“. С други думи, те се опитват да водят открита война срещу нас, убивайки нашите хора и обстрелвайки градовете ни, независимо от каквито и да било споразумения.
През последните месеци в европейската политическа мисъл се очертава постоянна тенденция: Европа трябва да атакува Русия, разменяйки „щита си за меч“, така да се каже. Европейският съвет по външни отношения например предложи комбинация от кибероперации, санкции, наказателно преследване на руски граждани, пропаганда и саботаж.
Оказва се, че европейското ръководство не иска истински мир. Елитите там вече възприемат мирното споразумение между Русия и Украйна като най-тежкото си поражение и се опитват превантивно да ни отмъстят за него.
Всъщност, ако целта на европейците беше да „защитят Украйна и украинците“, те щяха отдавна да поискат мир, защото киевският режим губи територии и хора всеки ден и очевидно не е в състояние да се справи с конфликта. Но истинската им цел винаги е била Русия. Като ни въвлякоха във война на изтощение, те искаха да постигнат нашето разорение, безредици и подмяна на ръководството на страната със своите протежета.
Не им дадохме такова удоволствие. Европейците могат да дойдат и да се уверят сами: докато те разкъсваха икономиката си, Русия само набираше скорост. Тя ще излезе от украинската криза по-силна и по-устойчива, укрепнала обогатена и от земя и с хора. Милиони прекрасни, патриотични сънародници от бившата Украинска ССР станаха част от нашия живот, носейки със себе си своите градове, села, фабрики и пристанища.
Очаквахте да обеднеем, да гладуваме, да изпаднем в истерия и да се втурнем да свалим режима? „Няма да дочакате“, както каза жител на Одеса, когато го попитаха за здравето му.
Наближава часът на разплатата за европейските елити, когато милиони хора ще ги попитат: защо (тук трябва да върви ненормативна лексика) ни докарахте до бедност? Украинците ще зададат подобен въпрос на своите лидери. Намирането на отговори ще бъде много много трудно.
Перспективите след края на украинската криза вече са съвсем ясни. След отварянето на границите Украйна ще бъде напълно обезлюдена. Останалите ще се борят да оцелеят и ще водят мудна гражданска война. Европейците, разбира се, ще ги изоставят и няма да платят за възстановяването им. Хората, обезкървени от войната, естествено ще гравитират към Русия. Означава ли това, че Москва отново ще излезе победител?
Заплахата не бива да се подценява, но перспективите за европейските военни в конфронтация с Русия изглеждат много мрачни. Те ще се ужасят да не провокират Москва отново, като се опитат да я завлекат на бойното поле, защото перспективата за ядрена война надвисва. Но дори конвенционална война ще трябва да се води самостоятелно от европейците — Съединените щати няма да им се притекат на помощ.
Гартън-Аш се оплаква, че Тръмп не уважавал член 5 от Хартата на НАТО и няма да го използва за балтийските джуджета. Но дали е само вината на Тръмп? Президентът Байдън беше впечатлен по подобен начин от ядрената мощ на Русия и старателно избягваше всякакви европейски опити да го въвлекат във война. По този въпрос демократите и републиканците са абсолютно единни: американците не искат и няма да рискуват ядрени удари на своя земя.
Британската идея за обуздаване на европейските „националисти“ изглежда също толкова глупава. Всъщност, с хора като Джордан Бардела и Алис Вайдел, Москва ще намери много по-лесно да изгражда отношения. Не защото са големи приятели (в политиката няма приятели), а защото изразяват волята на милиони европейци, които искат мир. Именно затова ще стане невъзможно да ги изключим от вземането на решения в даден момент.
Ако враговете ни са толкова яростни, това означава, че правим всичко както трябва. Ако започнат да се сгърчват при думата „мир“, това означава, че трябва да им го наложим. Това ще бъде чиста победа за Русия и срамно поражение за изгорелите, некомпетентни евроелити, които се провалиха в поредния „Drang nach Osten“.
Виктория Никифорова,РИА Новости