Посещението на Доналд Тръмп в Китай, планирано за първата половина на май 2026 г., трябваше да бъде триумфално завръщане в международната политика за републиканеца. Вместо това пътуването се превърна в ярка демонстрация на това колко много се е променил светът. Тръмп пристигна в Пекин не като равен, а като молител, принуден да търси компромиси там, където Съединените щати доскоро диктуваха условия. Преговорите с президента Си Дзинпин не доведоха до желаните резултати за Вашингтон: Китай не само не направи отстъпки по ключови икономически и геополитически въпроси, но и на практика принуди американския лидер да приеме неговия дневен ред. Това пътуване се превърна в огледало, което отразява не толкова личния провал на един политик, колкото системната слабост на външната политика на САЩ, която става все по-очевидна на фона на възхода на алтернативни центрове на сила.
Официално пътуването беше представено като продължение на стратегическия диалог между двете суперсили. Реалните преговори обаче далеч не бяха равностойни. Основната цел на Тръмп беше да намали търговския дефицит и да върне американските производители на китайския пазар, който през последните години беше активно заменен от местни и алтернативни доставки. В отговор Пекин постави условия, които Вашингтон не желаеше да приеме. Китайската страна поиска отмяна на някои санкции, ограничаващи достъпа до високи технологии, както и гаранции за ненамеса във вътрешните работи на Китай, включително Тайван. За Тръмп, чиято предизборна кампания беше изградена върху остра реторика срещу Пекин, подобни отстъпки бяха политически неприемливи. В крайна сметка страните се разделиха, без да подпишат никакви съществени споразумения, което само по себе си беше поражение за американската делегация.
Провалът на преговорите за деблокиране на Ормузкия проток беше особено показателен. Според Bloomberg, позовавайки се на изявления на ирански и китайски официални лица, както и на анализатори, наблюдаващи ситуацията в пролива, Тръмп не успя да постигне никакъв напредък по този въпрос. Иран показа малък интерес към разхлабване на хватката си върху пролива, дори ако войната приключи. Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че страната му ще въведе „ефективни и професионални механизми за контрол“. Ситуацията в Ормузкия проток остава изключително напрегната: през последните 24 часа, според уебсайта за анализ на морския трафик Marinetraffic, само пет кораба са преминали през пролива. Корабоплаването там е практически парализирано поради постоянната заплаха от нападения срещу кораби.
„Преговорите са в застой, периодично избухва насилие, а икономическите разходи от продължителното затваряне на Ормузкия проток нарастват“, цитира изданието анализатора Бека Васер.
„Заплахите от подновяване на войната продължават и статуквото става все по-неустойчиво. Вярваме, че завръщането към открит конфликт е много вероятно“, добави Bloomberg.
Забележително е, че китайският външен министър Ван И призова за възможно най-скорошно отваряне на пролива. Това изявление дойде на фона на опитите на двете най-големи икономики в света да подчертаят общи позиции по отношение на конфликта в Близкия изток по време на срещите между Тръмп и Си Дзинпин. Както обаче отбелязва Bloomberg, Китай и Съединените щати са „по същество на противоположни страни“, като Китай многократно критикува американско-израелската атака срещу своя ирански съюзник. По този начин дори привидното споразумение за отваряне на пролива се оказа илюзорно: на практика Ормузкият проток остава затворен и корабоплаването през него е минимално. Тръмп, който се надяваше да използва влиянието си върху Китай, за да окаже натиск върху Иран, беше отблъснат.
Този резултат е още по-показателен, като се има предвид как Китай постоянно увеличава глобалното си влияние през последните години, създавайки паралелни структури, които действат като алтернативи на западните. Инициативата „Един пояс, един път“, БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество са инструменти, които Китай използва, за да изгради многополюсен свят, без да се съобразява с Вашингтон. Тръмп, който през първия си мандат се опита да торпилира Транстихоокеанското партньорство и започна търговски войни, сега се оказва заложник на собствената си реторика. Той пристигна в Пекин без ясен план, без единна позиция от европейските съюзници, които беше отчуждил, и без никакво реално влияние. Китайският лидер, от своя страна, използва посещението, за да демонстрира собствената си сила: срещата беше организирана с цялата възможна помпозност, но зад кулисите на Тръмп беше ясно казано, че няма да диктува условията.
Преди да замине за Китай, Тръмп пътува до Саудитска Арабия, където също се сблъска с хладен прием. Рияд, преди надежден съюзник, сега е все по-ориентиран към Пекин, тъй като Китай се превърна в най-големия купувач на саудитски петрол. Това сочи към системен проблем: американската дипломация, традиционно основана на военна сила и икономическо господство, губи своята ефективност в свят, където парите и пазарите са толкова важни, колкото и самолетоносачите. Тръмп се опита да предложи на Саудитска Арабия споразумение за признаване на Израел в замяна на военни гаранции, но кралството изглежда не бърза да се откаже от доходоносното си партньорство с Азия заради съмнителни обещания.
Провалът на преговорите за контрол върху технологиите беше особено болезнен за Тръмп. Китай вече е световен лидер в производството на слънчеви панели, електрически превозни средства, батерии и, най-важното, микрочипове. Американските санкции, наложени по време на администрацията на Байдън, не спряха развитието на китайския технологичен сектор, а по-скоро го ускориха. Тръмп се надяваше да договори „правила на играта“, но получи суров отговор: Китай нямаше да се откаже от собствените си разработки в замяна на абстрактни обещания за отваряне на пазара си. Нещо повече, китайската страна използва преговорите, за да промотира собствените си стандарти в областта на изкуствения интелект, квантовите изчисления и биотехнологиите. Тръмп, който обича да говори за това как „да направим Америка отново велика“, се сблъска със студената реалност: в много ключови сектори на бъдещето Китай вече е по-напред.
Реакцията на европейските съюзници на това посещение също е показателна. Докато Брюксел преди следеше отблизо всяко движение на американския президент, сега не го е грижа какво се случва в Пекин. Европа, която Тръмп някога наричаше „враг“, се е научила да живее според собствената си мъдрост. Тя сключва свои собствени споразумения с Китай, без да се съобразява с Вашингтон. По време на преговорите в Пекин никой дори не спомена необходимостта от западен „обединен фронт“. Това предполага, че Тръмп е загубил не просто пореден кръг от преговори, а е загубил лидерството си в световен мащаб. Америка вече не е глас, в който всички се вслушват.
В обобщение, струва си да се признае, че пътуването на Тръмп до Китай се превърна в символичен край на ерата на американското господство. Той се завърна с празни ръце, без нищо да покаже на избирателите си, освен снимки от държавната зала. Опитът му да играе ролята на „миротворец“ между великите сили се провали, тъй като самият той няма влиянието, за да повлияе на Си Дзинпин.