Днес е денят на победата над фашизма и хитлеристка Германия. Всяка друга интерпретация ми звучи цинично и либерално-удобно за всякакви добре нагаждащи се хора. Ще кажа две-три исторически думи и още толкова за интерпретацията й.
По време на Втората световна война България сключва договор за участие на страната на съюза Германия-Италия-Япония – една изключителна агресивна, тотална дехуманизирана и абсолютно човеконенавистна доктрина. Замазването на очите на българското общество е възможността за национално обединение чрез почти принудително връщане от съюзника Румъния на Южна Добруджа и вземането със сила на българските земи от съседните ни държави.
Сравняването с болшевизма е абсолютно неправилно.
Докато болшевизма е политическа доктрина с ясно-изявена ненавист към противниците, то фашизма е категорично геноцидна такава, заклеймяваща като вредни и ненужни цели народи, раси и етноси, без никакво разграничаване в тях.
При фашизма няма добри евреи, добри поляци, добри чернокожи и добри славяни.
Аз, като българин се срамувам от участието на страната ни в един такъв съюз, насочен към физическо изтребление на всички народи и етноси, които не съвпадат с принципите в идиологията на едни утвърдени комплексари като Мусолини и Хитлер.
Японската средновековна визия за войната е нещо друго, там си е чист шовинизъм до мозъка на костите на всеки японец.
До ден днешен японците не харесват и презират другите, не вярвайте на любезните усмивки.
Както аз не вярвам на прераждането на германците, ама това е друга тема, която започва от третата ракия /на германеца/ нататък.
Тук намирам и прилика с днешния политически живот, в който всеки либерал-демократ или явен националист е готов да влезе в сглобка със силния на деня, за да намаже филията си с властовия пласт масло, което да скрие горчивината на хляба отдолу и да получи част от това, за което се бори.
Давам си сметка даже, че аз самия съм бил в състояние, в което е трябвало да изтърпя ужасни хора и коалиции за да получа възможност да работя на спокойствие това, за което съм бил там.
Грешката във всички случаи се разбира малко по-късно, когато направилия компромиса разбира, че цената му е твърде висока.
В случая на България сме спестили на народа си ужаса от пращането на заколение на войници на източния фронт, но за сметка на това сме си спечелили омразата на съседите заради безчинствата, сторени от армията ни спрямо местните партизани и всички подкрепящи ги сред населението.
На тези, които ще се обидят ще кажа, че го зная от първа ръка от дядо ми, участник в събитията и на когото имам пълно доверие.
Е, като участници в този военен пакт ние загубихме. Не само защото „добрата“ американска и британска авиация изби хиляди мирни хора в градовете ни, които основно бяха бомбардирани /това, защото сме нямали индустриални зони/, а като последствие тъпи български безродници дори издигнаха паметник на свалените пилоти, за което не един и двама наши защитници във въздуха са дали живота си.
Платихме и с много тежките репарации, плащани на Югославия и Гърция десетки години след края на войната.
Платихме и с продължаващата „любов“ на съседите ни, нищо, че им пълним курортите през лятото и задимените кръчми през друто време.
Това, което не платихме, обаче, е нашите земи.
Нито педя от България през 1939 г не беше отрязана от страната ни, така, както се случи с другите съюзници на Хитлер от Източна Европа.
И знаете ли защо – защото „предадохме“ грозния пакт, в който се бяхме забъркали — едни от алчност, други от властолюбие и омраза към различните, а най-голяма част – от патриотични подбуди без мисъл за цената.
Предадохме пакта, когато Червената армия е стъпила на бреговете на Дунав. Тук ми е и разсъжданието за „предателството“ – винаги ли трябва да си лоялен до края на идея, която се проваля пред очите ти като японски самурай, който никога не подлага на критика или съмнение заповедта на господаря си.
Ами не, не трябва. Животът и всичко в него се променя, което прави нещата различни от момента, в който сте ги започнали. Хората дори стават от масата в ресторант или напускат пиеса в театъра ако открият, че това, което се случва пред очите им не е това, за което да били подготвени. За сегашните интернет-тиквеници, които наричат всеки оттеглил се „Предател“, това би означавало, че е трябвало безумно да пратим цялата си армия срещу руснаците, за да останем верни на пакта и на хора, които в същност ни презират и използват.
Въоръжения преврат или сваляне на властта със сила не винаги е нещо лошо в историята. Напротив – всяко въстание срещу всеки поробител е въоръжен преврат. Борбата за независимост също.
От Американската революция през 18 век срещу англичаните, през Френската революция в края му и свалянето на Краля, та през Октомврийската такава в Русия все си е въоръжен преврат.
Кръщаваме го с оформление точно така, както ни се харесва на нас.
Въоръжения преврат на комунистите през 1944 спасява страната от поредната национална катастрофа, в която ни замесват владеещите ни чужди династии.
Обявяването на война на Германия и включването на нашата армия в състава на Трети Украински фронт ни спасява от тотално орязване на териториите ни и пълно оглозгване от съседите, нещо, което те си мечтаят и до днес.
Само и единствено участието на редовната българска армия, а не на доброволни отряди в бойните действия, саможертвата на войниците ни на фронта и загиналите 50 000 души ни спасява от заличаване на картата и маргелинизиране на страната ни.
Именно заради това са издигнати тези паметници в България, които либерално-демократичния гейонитет иска всячески да събори.
Тези паметници са за нашите войници, били се в състава на тази армия и приети като равни, а не смятани за нисша раса от предните ни съюзници.
Паметниците са за тези 50 000 български войника и техните семейства и днес е Ден на победата именно заради тях.
Без Червената армия щяхме да си носим срама от участието ни заедно с Хитлер в геноцид над собствените си корени, народ, език и всичко, което ни прави българи.
А без Червената армия не само щеше да има Ден на Европа, а щяхте угодно да празнувате 1 месец рожденния ден на Фюрера, продажници жалки.
Даже си ви представям.
Аз, като българин чувствам своята национана идентичност и просперитет на народа си по-ценен и важен от всякакви гео-политически глупости, пан-славизъм, либерален демократизъм, евро-атлантически ценности и всичко това, което ни се налива в главите от продажни амбулантни търговци на национално поведение.
Андрей Чорбанов