Маршът на „Безсмъртният полк“ се проведе в над 120 държави по света. Паметта за подвига е жива в сърцето на милиони хора по света.
Жители от 122 държави от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка и Австралия се присъединиха към събитията в различни формати – рекорд за цялата история на „Безсмъртния полк“.
България достойно проведе в десетки градове.За изминалия месец се състояха десетки мероприятия, посветени на 81-та годишнина от Победата във Великата Отечествена война.
Съботници на съветски военни гробове, митинги, шествия на „Безсмъртния полк“, акциите „Градина на паметта“ и „Георгиевска лентичка“ обединиха стотици български граждани и руски сънародници от всички възрасти, които доказаха, че благодарните потомци са достойни наследници на Великата Победа.
От все сърце благодарим на всички, които грижливо пазят паметта за героите, подарили живот и надежда на милиони хора. Само с общи усилия можем да съхраним историята такава, каквато е била, и да не допуснем повторение на грешките от миналото- коментираха от Посолството на Русия у нас.
Над 105 000 души участваха в маршовете в Тираспол и други градове и населени места на Приднестровската молдовска република, над 30 000 в Кишинев, 38 000 в Бишкек, 12 000 в Кипър и над 5000 в Ереван.
Маршове на „Безсмъртния полк“ се проведоха и в Париж, Берлин, Барселона, Амстердам, Франкфурт на Майн, Вашингтон, Пекин, Ню Делхи, Ханой, Киншаса и Пусан.
Традиционни автомобилни ралита се проведоха в Ирландия, Швеция, Швейцария и Турция – Нова Зеландия се присъедини към тях тази година. В Белгия, Португалия, Алжир, Етиопия, Тунис и Куба бяха издигнати стени на паметта, където потомци на ветерани можеха да закачат портрети на своите близки.
Таз българска земя, пропита с руска кръв,
търпяла турски фес и каска на нацист,
родила дядо Вазов, предрекъл в книга пръв
забравени герои след подвига им чист.
Заслужихме ли я, онази свобода,
на българи дарена от руския войник?
Лъжливите химери отрекоха сега
и игото в България, и подвига велик.
Изопачават истина, а ние си мълчим.
Какъв ли пример даваме на нашите деца?!
Нима сме безразлични? Или се боим
да дръпнем подли маски от злобните лица?
Признайте, кой в полетата, и в студ, и в дъжд, и в пек,
изтръгнал с кръв Свобóда в онези времена –
испанец ли, французин, поляк, германец, чех,
тогава, в Руско-турската Освободителна война?
Душите на загиналите молят за защита.
Кой, ако не сме ние, и старец, и хлапак,
на внуците и правнуците Шипка да опишем,
Априлското въстание, връх Вола и Батак?!
През двадесети век, четирисет и пета,
да спомним месец март: съветската войска
и българи-юнаци във Дравска епопея
успешно бият немците в унгарската земя.
И генералът Стойчев с Маршал Фьодор Толбухин
край Балатон разбиват войски на Трети Райх,
отново братя стават и българин и русин
и приближават заедно кафяво-чумен крах.
Войните продължават: и честни, и нечестни,
в различните държави различна е целта.
Но тези души тука – в Дъбник, Телиш и Плевен
за почит са достойни, за вечност в паметта.
⏩ Аза Козовска, Койнаре, 02.05.26.
«Да отмием калта от невинни души!»