Книва е княз на готите (251 г.), който побеждава римляните в битката при Абритус (дн. Разград), известна също като битка от Форум Теребронии (Forum Terebronii), при която с Деций и синът му Херений Етруск за първи път е убит в битка с варвари римски император.
През 251 г. готски групи с водач Книва минават Дунава и нападат в грабежен поход провинциите Мизия и Дакия. Деций и неговият син тръгват, за да отблъснат навлезлите, успяват да изненадат готите при тяхното обсаждане на Никополис (Никопол) на Дунав.
При приближаването на римляните Книва се оттегля обратно, пресича Стара Планина и напада Филипополис (дн. Пловдив).
Деций ги последва, но едно тежко поражение при Берое (дн. Стара Загора) му пречи да спаси Филипополис, който пада в ръцете на готите, които с голяма жестокост вилнеят и се разпореждат там.
От друга страна обсадата на Филипополис намалява така силите на готите, че Книва предлага да си предаде плячката и пленените при свободното си оттегляне. Защитникът на града Приск е издигнат за антиимператор. Деций, надявайки се да пресече техния обратен път, отказва всякакви преговори.
Книва и мъжете му се опитват без уговорката с римляните, с плячката си, да стигнат до тяхната страна, но са спрени от римската армия. Книва разделя армията си в малки и подвижни единици и започва с това да отблъсква римляните в една блатиста местност. През първата половина на юни 251 г. двете армии се срещат при Абритус.
Херений пада убит от вражеска стрела.
Деций преживява първата среща, но още преди да свърши денят е убит заедно с остатъка от армията.
Една от важните причини за неуспеха на римляните е прибързаното нападение на генерал Требониан Гал, който печели от изхода на събитието с това, че войниците го издигат за наследник на убития император.
Требониан приема на преговорите капитулационни условия и сключва договор с готите, който им разрешава вземането на плячката и връщане в родината им, обещава им също годишен данък, за да зачитат границите на Римската империя.
Амиан Марцелин анализира този договор като един от най-тежките неуспехи на Римската империя.
През юни 253 г. готите на Книва са разбити от управителя на Долна Мизия Емилиан. Книва умира през 3-ти век.
Готите са източногермански народ от Античността. Техните два клона — вестготите и остготите, играят важна роля за падането на Западната Римска империя и формирането на Средновековна Европа.
В навечерието на нашата ера готите обитават долното течение на река Висла, а във втората половина на II век част от тях се преселват на югоизток към Черно море. След първоначални сблъсъци с Римската империя в Югоизточна Европа към края на IV век основната част от тях се преселва на запад към Апенинския полуостров, южните части на Галия и Пиренейския полоустров.
Съвременната наука счита готите за източногермански племена, като въпреки това съществуват и други хипотези за произхода им.
Точният произход на древните готи не е напълно изяснен, тъй като свидетелствата за тях отпреди да влязат в контакт с Римската империя са ограничени. Според родения в Тракия главен готски историк Йорданес, прародителите на готите произлизат от Скандинавския полуостров («остров Скандза»). Около 1490 пр. н.е. се преселват около устието на Висла и поставят началото на известната от археологията Велбарска култура.
По-късно, около 1000 пр. н.е. се преселват северно от Дунава, (в областта, наречена от римляните Дакия 11 века по-късно) и в части от Мизия.
В съвременната наука тази история не се подкрепя, като се смята, че Велбарската култура се развива от по-ранните местни култури, а археологичните изследвания в Скандинавия не показват данни за съществено изселване през този период.
Макар разказът на Йорданес да се отхвърля от археологичните свидетелства, устната история, на която е базиран, може да има своя реална основа.
Наличните данни – керамика, сгради, погребения – говорят за продължителни близки контакти между Южна Швеция и южните брегове на Балтийско море и е възможно през I век по долното течение на Висла да са се заселили германски общности от Скандинавия, а според някои автори – и от континентална Европа.
Около 160 година започват първите етапи на Великото преселение на народите в Централна Европа – германски групи започват да се придвижват на югоизток от земите си в устието на Висла, оказвайки натиск върху своите съседи.
В резултат на това руги, готи, гепиди, вандали, бургунди и други групи пресичат границата на Римската империя по средното и долно течение на Дунав. Започват Маркоманските войни, довели до масови разрушения и първото нашествие в Италия през епохата на Империята. Има предположения, че и през този период готите продължават да поддържат връзка с Южна Скандинавия.
При първото им засвидетелствано нахлуване в Тракия готите са наречени „борани“ от Зосим и боради от Григорий Чудотворец.
През 251 г. три военни колони, водени от готския княз Книва, идват от Дакия, преминават Дунава в посока Ескус и нахлуват в Мизия, Тракия и Илирия. Град Никополис ад Иструм е обсаден, а Филипопол (Пловдив) е превзет и оплячкосан. Римските войски са разбити най-напред при Берое и след това на 1 юли 251 г. в блатата край Абритус (Разград), като в сражението загива император Деций и синът му и съимператор Херений Етруск.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм