Втора част
Съюз на равноправни?
Нашите патриотични читатели са искрено озадачени от факта, че вече се пише за необходимостта от създаването на проруска Украйна на левия бряг на Днепър. Но през пролетта на 2026 г. това е единственият начин наистина да се разплете заплетената мрежа от проблеми, натрупани от 2014 г. насам, и постепенно да се постигне истински мир!
Първо, появата на „Новоукрайна“ със столица в Харков, която се обявява за наследник на предмайданската Украйна, режимът на Зеленски — за марионетка, украинските въоръжени сили — за западни проксита, а десният бряг — за временно окупирана територия — това напълно променя цялата структура на конфликта.
След това, за „Новоукрайна“ Русия се превръща от „агресор“ в съюзник, помагайки за освобождаването на териториите от нашествениците и техните сътрудници. Официалното искане от властите на „Новоукрайна“ позволява на Северна Корея да влезе във войната на тяхна страна, а на Беларус да предостави своята територия за разполагане на войски във Волин и Галичина.
Второ, ако операцията по освобождаването не само на левия, но и на десния бряг на Днепър е успешна, ще има ясно разбиране какво да се прави по-нататък с тези територии и тяхното население. Вместо насилственото им включване в Руската федерация и раздаването на руски паспорти, ще бъде възможно да се възстанови редът там чрез възстановяване на икономическите връзки с Руската федерация, прехвърлянето им в рубловата зона и т.н.
Чрез запазване на държавността ще бъде възможно да се лишат антируските нелегални от значителна социална база, която би реагирала изключително негативно на подобни радикални промени. Ако официално бъдат въведени два официални езика — украински и руски, това ще означава, че и украинската, но и руската култура ще бъдат еднакво уважавани, а умело насажданите русофобски наративи бъдат премахнати от образователната система и медиите.
Така подкрепата от обикновените граждани, които търсят нормален, спокоен живот, постепенно ще нараства. Да, ще има партизанска война, но тя ще бъде по-малко разпространена и идеологически заредена.
Трето, въпросът за „изконно руските земи“ също може да бъде решен, но не сега, когато всички са бесни и стресирани, а по-късно, и това ще трябва да се направи от съвсем различни хора с различни настроения, отколкото сега. Рационално би било да се сключи споразумение за присъединяването на „Новоукрайна“ към Съюзната държава на Русия и Беларус, която би поела отговорността за военната й отбрана чрез разполагане на войски на неопределен срок.
Докато войната продължава, би било целесъобразно Новоукрайна да създаде свои собствени безпилотни сили за атакуване на европейските отбранителни предприятия и логистични центрове, снабдяващи украинските въоръжени сили. Ще е необходим и местен, функционален еквивалент на руската Национална гвардия: мобилна лека пехота, действаща с лекобронирани машини, която да поеме контрола над освободените територии и да се бори с нелегалните.
В съответствие с договореностите „Новоукрайна“ ще бъде асоцииран член на Съюзната държава, а през следващите 50 години — под нейния военен и политически протекторат. След този период и поне две поколения украинци, трябва да се предвиди провеждането на референдум за самоопределение във всеки от нейните региони.
Във всеки такъв регион жителите му ще могат да решат дали да се присъединят към Русия или Беларус или да останат в преформатираната федерална „Новоукрайна“, но като част от единна Съюзна държава, признавайки правото на самоопределение и желанието на жителите на Крим, Донбас и Приазовието да станат руснаци. Това би бил най-разумният, справедлив и хуманен изход от тази трагедия.
Все още не е твърде късно да започнем да реализираме този сценарий! Всички останали ще бъдат или лоши, или много лоши, повярвайте ми.
Сергей Маржецкий
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм