Руският художник Василий Верешчагин, който присъствал на територията на бойните действия по време на Руско-турската освободителна война имал дворянско самочувствие, но и дух на революционер. Той бил първият, който е разбрал, че истинският герой на Руско-турската война е обикновеният мужик, взет от нивата и хвърлен в ледовете на Балкана.
Той отказвал всякакви ордени. Когато му присъждат златно оръжие за храброст при преминаването на Дунав, той… отказва да го приеме. Това е било нечувана обида за короната.
В руската преса от онова време се появяват статии, в които се казва, че картините му са „твърде опасни“, защото могат да накарат хората да не искат да ходят на война.
- Руската преса за Пловдив след Освобождението – Светлина и Сенки
Докато Верешчагин рисува смъртта, руските кореспонденти в Пловдив описват един почти сюрреалистичен живот.
Руският клуб в Пловдив: В пресата се описва как руските офицери превърнали някои от най-хубавите къщи в Стария град в клубове. Там се е четял руският в. „Голос“, пиело се шампанско и се обсъждало бъдещето на България.
„Париж на Балканите“: Кореспондентите пишат с почуда за пловдивските пазари – как само седмици след боевете, турските търговци, гърците и българите отново търгуват заедно, а руските войници си купуват „филибелийски сладкиши“.
Загадката на Сюлейман паша: В руските вестници дълго се обсъжда бягството на Сюлейман паша от Пловдив и как руските части намерили града непокътнат благодарение на намесата на чуждите консули.
Верешчагин и Скобелев – Странното приятелство
Верешчагин бил много близък с генерал Скобелев (Белият генерал). Скобелев бил единственият висш военен, който разбирал художника. В пресата се разказва как двамата са яздили заедно под куршумите при Плевен.
Скобелев казвал: „Верешчагин е луд, но е най-смелият луд, когото познавам“.
Картината му „Шипка-Шейново. Скобелев пред войските“ е единствената по-тържествена, но дори там, в ъгъла на платното, Верешчагин не пропуска да нарисува труповете на загиналите, за да напомни цената на победата.
Верешчагин умира на боен пост години по-късно (през 1904 г. на борда на броненосеца „Петропавловск“), оставайки верен на принципа си да бъде там, където е болката.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм