Това е една от най-драматичните страници в ранната българска история. Ето как се развиват нещата:
Армия без български генерали: След Освобождението, по силата на споразуменията, висшият команден състав на българската армия е изцяло руски. Военният министър винаги е руски генерал, а капитаните и полковниците са руски офицери. Българите са били само подпоручици и поручици.
Двойна лоялност: Тези офицери били на българска служба, но оставали на отчет в руската армия. Когато интересите на Батенберг съвпадали с тези на Русия, всичко е било наред. Но когато Батенберг започва да води самостоятелна политика (особено след суспендирането на Конституцията през 1881 г.), конфликтът става неизбежен.
Министрите-генерали (Соболев и Каулбарс): Русия изпраща генералите Соболев и Каулбарс, които пренебрегват заповедите на Батенберг и докладват директно в Санкт Петербург. Конфликтът стига дотам, че те се опитват да организират държавен преврат срещу княза.
Гневът на Александър III: Новият руски император Александър III (наследник на Александър II) изпитва лична неприязън към Батенберг. Той започва да гледа на него като на „неблагодарник“.
Кулминацията – Съединението (1885 г.): Когато Батенберг подкрепя Съединението без разрешението на Русия, императорът отменя подкрепата си за него. В отговор Русия изтегля всички свои офицери от българската армия точно преди войната със Сърбия.
Превратът през 1886 г.: Макар България да печели войната (т.нар. „Война на капитаните срещу генералите“), руското влияние сред част от българските офицери остава силно. На 9 август 1886 г. група русофилски настроени офицери извършват преврат, нахлуват в двореца и принуждават Батенберг да подпише абдикацията си.
Така, хората, които Дондуков оставя, за да „пазят“ България, в крайна сметка се превръщат в инструмента за свалянето на нейния първи княз.
Конфликтът между княз Александър Батенберг и Русия (особено при новия император Александър III) не е само личен, а дълбоко геополитически.
Русия е очаквала от него да бъде „главен администратор на руска провинция“, докато той е искал да бъде „суверен на независима държава“. Но дали под «независимост» той не е разбирал «мощно западно влияние»?!
Ето основните точки на сблъсък, където руското влияние усеща „западната ръка“:
- Железопътната линия (Виена – Цариград): Позицията на Русия: Санкт Петербург настоява България първо да построи линията Дунав – София (за по-лесен пренос на руски войски и стоки от Румъния). Позицията на Батенберг: Под натиска на Австро-Унгария и заради икономическите интереси на страната, князът подкрепя линията Цариброд – Вакарел, която свързва България с Централна Европа. Русия вижда в това „предателство“ и завой към Виена.
- Конституцията и властта: Руските генерали в България (като Соболев и Каулбарс) се опитват да контролират бюджета и армията директно, прескачайки княза. Батенберг се оплаква, че те се държат като „сатрапи“. А за Батенберг руските генерали казвали, че има поведение на «западна пиклива марионетка».
- Когато той суспендира Конституцията през 1881 г. (Режим на пълномощията), първоначално Русия го подкрепя, но после използва хаоса, за да наложи свои министри, които да го ограничават.
- Самостоятелната външна политика?: Батенберг започва да се съветва с британски и австрийски дипломати. Руското разузнаване докладва, че той става проводник на британското влияние на Балканите. За Русия това е недопустимо, тъй като те гледат на България като на свой изключителен „заден двор“.
- Въпросът за Съединението (1885 г.): Това е „капката, която прелива чашата“. Русия е против Съединението в този момент, защото то не е инициирано от тях и се страхуват, че една по-голяма България ще бъде по-трудна за контролиране под управлението на Батенберг. Когато той застава начело на движението, Александър III го обявява за „персона нон грата“.
- Армията и офицерският състав: Батенберг се опитва да лансира млади български офицери и да ограничи дейността на руските висши чинове. Това се тълкува в Петербург като опит за „де-русификация“ на армията.
В обобщение: Русия усещала, че чрез Батенберг Германия, Австро-Унгария и Англия прокарват своите интереси, за да спрат руския излаз на Проливите. За руския императора Батенберг се превръща в символ на „черна неблагодарност“.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм