Руската преса по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) е била в състояние на истинска „военна треска“. Важно е да знаем, че това е първата война в руската история, която се отразява толкова мащабно от кореспонденти на място.
Вестници като „Голос“, „Новое время“, „Московские ведомости“ и илюстрованото списание „Нива“ са били основните източници на информация.
Ето какво са писали те:
- За българите: От „братя“ до „откритие“
В началото на войната пресата рисува българите като „мъченици“ и „поробени братя славяни“. Когато обаче руските войски пресичат Дунав, настъпва интересен обрат в репортажите:
Икономически шок: Руските кореспонденти са изненадани, че българският селянин живее в по-стабилни къщи и обработва по-богата земя от руския мужик. Вестниците пишат: „Българинът е трудолюбив, пестелив и земите му са райски“.
Характер: Описват българите като сериозни, малко затворени, но изключително гостоприемни хора, които посрещат войските с хляб, сол и цветя. Пресата подчертава силната жажда за просвета сред българите.
- За българското Опълчение
Руската преса следи изкъсо създаването на Българското опълчение. След боевете при Стара Загора и Шипка, вестниците избухват в хвалебствия.
„Те се бият като лъвове“ – това е често срещана фраза.
Подчертава се, че българите не просто помагат на руската армия, а показват, че са готови за собствена държава. Опълченците са представени като доказателство, че народът заслужава свободата си.
- За бойните действия: Героизъм и кал
Репортажите са много живи. Кореспондентите описват:
Ужасите на зимата: Преходът през Балкана е описан като свръхчовешко усилие. Пишат за войници, които спят в снега, и за студа, който е по-страшен от турските куршуми.
Плевенската епопея: Обсадата на Плевен е заемала първите страници месеци наред. Вестниците са изпълнени с анализи за грешките на командването (критиката е била позволена до известна степен) и за невероятната издръжливост на обикновения войник.
- За България като кауза (Панславизмът)
Руската преса играе ролята на „колективна съвест“. Когато дипломатите в Петербург започват да говорят за мирни преговори, вестниците (особено консервативните и славянофилските) започват кампания: „Никакъв мир без пълна свобода за България!“.
Те притискат правителството да не прави компромиси със суверенитета на освободените територии. България е представена като „свещена кауза“, за която Русия трябва да извърви пътя докрай.
- Илюстрациите
Списание „Нива“ публикува гравюри на български градове, носии и манастири. За руския читател България се превръща в мистична, почти приказна страна, която е била „забравена“ под турско робство и сега се завръща в Европа.
Интересното е, че руската преса е била много по-емоционална и „пробългарска“ дори от официалната руска дипломация.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм