Генерал Михаил Скобелев – „Белият генерал“, който е бил едновременно бог за войниците и кошмар за политиците.
Ето детайлите, които често остават в сянка:
- Театърът на войната: Защо е бил „Бял“?
Скобелев не е носел бял мундир и не е яздел бял кон само заради суета. Той е бил психологически гений.
Мишената: Той казвал: „Искам моите войници да ме виждат навсякъде, а врагът да знае къде съм“. В руската преса пишат, че турците са го смятали за безсмъртен дух (ак-паша), защото куршумите буквално го заобикаляли, докато той препускал изправен в стремената си сред дима.
Парфюм и чиста риза: Преди всяка голяма битка (като атаката на Плевен) Скобелев се къпел, пръскал се с френски парфюм и обличал чиста бяла риза. Казвал е, че ако ще умира, трябва да е празнично облечен. Това изумявало руските кореспонденти, които го описвали като „денди на бойното поле“.
- Скобелев в Пловдив: Народният любимец
След превземането на Пловдив, Скобелев се превръща в истинска „рок звезда“.
Братството: За разлика от другите генерали, той сядал в пловдивските кафенета заедно с обикновените хора. Руската преса отбелязва, че българите го спирали по улиците, за да му целуват ръка или да му поднасят вино. Той говорел свободно с тях и ги наричал „герои“.
Гимнастическите дружества: Именно Скобелев е един от двигателите на идеята за „гимнастиците“. Той знаел, че след войната България ще бъде разпокъсана (Берлинският конгрес вече се подготвял), и тайно помагал на българите в Пловдив да се въоръжават и обучават под прикритието на спортни клубове.
- Конфликтът с Императора: „Опасният генерал“
Александър II и особено неговото обкръжение се страхували от Скобелев.
Страхът от преврат: Скобелев бил толкова популярен сред войниците и народа, че в Петербург сериозно се притеснявали, че той може да поведе армията срещу самия император и да се обяви за „диктатор на славяните“.
Шпионаж: Руските тайни служби (Трето отделение) следили всяка стъпка на Скобелев в Пловдив. Докладвали, че той е „твърде близък с българите“ и „твърде независим“.
Мистериозната смърт: Скобелев умира само на 38 години в Москва (през 1882 г.) при много странни обстоятелства в един хотел. И до днес в руските исторически среди се обсъжда версията, че е бил отровен, защото е станал твърде опасен за короната със своите панславистки идеи.
- Връзката с Верешчагин
Двамата били „отритнатите гении“. Верешчагин рисува Скобелев в картината „Шипка-Шейново“, но забележете – той го рисува някак далечен, на заден план, а на преден план оставя труповете. Това бил техният мълчалив пакт: Скобелев дава на художника достъп до фронта, а художникът не спестява нищо от цената на победите на генерала.
В един руски вестник се описва как Скобелев влязъл в една пловдивска джамия, която била превърната в склад, и наредил веднага да се разчисти, казвайки:
„Ние дойдохме да носим свобода, а не да оскверняваме храмове“.
Това показва, че самият Скобелев искал да запази достойнството на армията.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм