Като сантиментален човек, днес точно, си спомних за прекрасните дни, които прекарах в най-красивия град, който съм виждал — МОСКВА!
Позволявам си отново да споделя тези мои спомени!
ЧЕТИРИ ДНИ В МОСКВА ПРЕЗ ОЧИТЕ МИ
Москва ли?
Москва е история, любов и красота!
И така, със съпругата ми планирахме това пътуване още от края на месец март тази година.
Предварителният план за няколкодневно пътуване в чужбина е важен, що се касае до хотелската резервация и точно поради тази причина, ние успяхме да я направим доста изгодна.
Хотел „Чемоданов“ е бутиков хотел, който се намира на около километър и половина от Кремъл, както и на около 400 метра от метростанция „Китайскии город“, откъдето имаш бърза и удобна връзка навсякъде по метролиниите. В този четиризвезден хотел една нощувка по цена рецепция струва между 11000 и 15000 рубли, или 330 – 450 лева, в зависимост от стаята.
Точно ранната резервация обаче ни позволи да минем с 480 лева за четири нощувки, което облекчи бюджета ни.
На 04.09. 19, около 18.30 кацнахме с редовен полет на «България Ер» на летище Шереметиево.
Огромното летище, което мога да сравня с това във Франкфурт ни посрещна в сложни метереологични условия, три пласта облаци, ситен дъжд и вятър.
Последваха обичайните паспортни проверки и контроли, като тук важното е да се знае, че когато минаваш последния контролен пост, съответният служител ти издава Миграционна карта, която се явява основен документ по пребиваването ти в столицата на Р.Ф.
Без тази карта, няма да те допуснат в хотела, дори и да имаш покана и резервация, отделно от това, ако те хванат органите за сигурност, които са почти навсякъде под и над замята те очакват сериозни проблеми! В крайна сметка може да бъдеш експулсиран, въпреки че имаш виза, и никога повече да не влезнеш на територията на федерацията. Туй-то, трябва да се уважават законите!
За наше удобство си бяхме поръчали трансфер от летището до хотела. Целта беше да не се лутаме първия ден, пък и да придобием начално впечатление от града. Когато влезнахме в залата за посрещачи срещу нас с таблет в ръце стоеше усмихнат, и доста сериозен мъж на около 60 год.
— Здраствуйте!
Качихме се в модерен автомобил и потеглихме. След като излезнахме от територията на летището, вече на смрачаване, първото нещо, което ми направи впечатление беше една бензиностанция на „Лукойл“. Цената на литър гориво А-95 беше 43 рубли, или около 1.30 лева.
Оказа се, че до центъра на Москва, можеш да минеш по две магистрали, от които едната платена. Ние минахме по другата, за общо ползване.
Руският ни шофьор се като изяви доста приказлив и учтив човек. Определено ми стана симпатичен, като за около 45 минути, успя да ни разкаже почти целия си живот, на моменти с подробности.
Понеже основно аз бях в обсега на вниманието му, не успях да видя кой знае колко от нощна Москва и крайните и квартали. Направиха ми впечатление огромните жилищни микрорайони на Подмосковието, широките и гладки като стъкло магистрали, големите търговски вериги, руски и други,шоуруми, както и огромни паркове и гори.
А, вот и отель!
— До свидание, спасибо!
Сутринта на пети, веднага след закуска започнахме да изпълняваме предварително подготвената от съпругата ми програма. Като любители на играчките, първият ни посетен, в случая търговски обект, беше Централният детски магазин, който се намира в непосредствена близост до сградата на бившето КГБ на Лубянка.
Уникален магазин с още по характерна и впечатляваща архитектура. Магазин, който ни върна към детството!
Определено не бях виждал подобно нещо, нито в Европа, нито в Азия. Шест етажа само за деца, от първия ден на раждането до пълнолетие. Каквото си представяте! Начесах си крастата в магазин за авиомоделисти, който вероятно ще помня дълго време. Невероятни модели на руски самолети и автомобили, където няма къде другаде да видиш и купиш.
Страхотно впечатление прави огромният часовник, златен или позлатен, не съм сигурен, който минава почти през целия магазин, както и Маша, от приказката „Маша и мечока“, която гушнах от сърце. Минахме покрай Болшой театър, впечатляваща сграда, която датира от 1776 година, на два пъти изгаряла до основи и възстановявана, до момента, в който през 1856 е открита в съвременната и архитектурна конфигурация, в чест на коронацията на император Александър ll, който е известен с това,че отменя крепостничеството в Русия, а за нас се явява Цар Освободител, след Руско-турската освободителна война.
В Москва без метрополитен си за никъде!
Отправихме се към касата на най-близката метростанция за да си закупим тридневни карти за цялата градска мрежа. След като заплатихме 900 рубли, или 27 лева за двама души, настървено хукнахме към подземията.
Московското метро е уникално съоръжение и инфраструктура, на която трябва да се отдели специално внимание. Всяка една станция е строго охранявана от сериозни мъже и жени, облечени в униформи! Гледат те под око и нищо не може да се изплъзне от погледа им. Задължително е наличието на скенери, през които си длъжен да минеш, преди да се насочиш към ескалаторите. Това важи за абсолютно всички станции, дори и за най-малките.
Ако носиш раница, минаваш на допълнителна проверка със специално устройство, ако си пиян или неадекватен – ВЪН от метрото, в най-късметлийския случай! Когато се качихме от метростанция „Библиотека имени Ленина“ към станция „Университет“ за да посетим Московския държавен университет „Ломоносов“, направо останах като гръмнат!
Ескалаторът от примерно долното ниво на железницата, изкачвайки се нагоре е с такава денивелация, че като погледнеш отдолу- нагоре е все едно да застанеш под най-високия блок в „Младост“ и да впериш поглед към петнадесетия етаж, и там да видиш само главата на баба ти, която е готова да хвърли ключовете, които си забравил или загубил, за да се прибереш!
Много хора при изкачване или слизане са свели глави, или гушнати в друг човек от чувство на страх!
Всяка станция в метрото на Москва е една история, но изпъкват пет станции, които определено могат да бъдат сравнени с архитектурни шедьоври. Ще се спра на две от тях, които ми направиха най-голямо впечатление!
Когато слезнеш на станция „Воробьевые горы“ си като замаян! Това е единствената станция в света положена на мост. Вдясно от теб, виждаш лифт, който минава директно през река Москва, както и обемисти горски масиви. Под теб порят корабчета с туристи! Гледката е толкова красива, че започваш да се чудиш как е възможно изобщо такова нещо!
Да сравняваш метрото в Москва с това, примерно в Париж, е като да сравниш музей с тоалетна.
Определено мисля, че това важи и за целия град, като мерило един с друг!
Метростанция „Комсомолская“ изпъква с невероятно изящество и архитектура. Когато вдигнеш глава и видиш огромните полилеи имаш усещането, че се намираш в едва ли не коктейлна зала и аха да поканиш някоя красива дама на танц. Открита е през 1952 година.
Въпреки огромния човешки поток в московското метро, не можах да констатирам и видя някаква блъсканица и огромни струпвания на пътници пред вагоните, дори и в пиковите часове. Това вероятно се дължи на факта, че ново влакче пристига и отваря врати на всеки 40 секунди! Как ли го постигат това нещо?
Московският държавен университет „Михаил Ломоносов“ е със сигурност най-голямото висше учебно заведение в Русия, честно казано не мога и да си представя да има по голям университет от това, което видях с очите си, в целия свят! Централният му корпус е нещо, което трудно се описва, впоследствие разбрах, че Москва има общо седем такива сгради, като една от тях е на Министерството на външните работи!
Оказва се, че университетът разполага с цели 39 факултета, като сградите наоколо са буквално непреброими, казаха ни, че били над 600! Голямо впечатление ни направи ботаническата градина – огромна и красива!
Скитайки се из кампуса се загледах в лицата на тези прекрасни млади хора, които изпълняваха учебните си задължения. Спокойни, интелигентни, весели! Целенасочено присядах до тях, за да чуя за какво си говорят, какви теми обсъждат! Със съжаление констатирах, че разликата с нашата младеж, от родните университети, е огромна, от облеклото, през начина на комуникация и словесна изява, до самото възприятие за околния свят! Имах чувството, че момчета и момичета на по 19-20 години, разсъждаваха като далеч по-зрели хора, говорейки за сериозни теми! Дори и шегите им бяха някак си………по-възвишени, може би!
Твърдо реших да вляза в университета и да се разходя из аулите и стаите! Скочих и тръгнах, въпреки опозицията на съпругата ми! Отворих огромна врата и видях четири строги очи, които се бяха вторачили в мен, както и задължителното присъствие на скенери…. Разколебах се, но вече нямаше какво да направя, не можех просто да излезна!
Направих възможно най-топлата усмивка, която може да създаде лицето ми!
— Извинете, аз съм чужденец, от България съм. Ето и паспорта ми, мога ли да разгледам университета, моля?
Сигурно никога няма да забравя погледите на тези сурови мъже, назначени за охрана на учебното заведение. Както и да е, пожелах довиждане и излезнах, не успях да осъществя една спонтанно възникнала мечта. Да си спомня студентските години, макар и на едно друго място.
Хванахме метрото и се върнахме в центъра, в близост до хотела ни! Решихме да се шляем по улиците на квартала, ей така. Това често го правим с жена ми, като понякога изминаваме повече от 10 километра. Любувахме се на красивия град, дишахме един въздух с особен аромат, може би на цветя!
Тук съм длъжен да кажа, че никога и никъде на съм виждал по-чист град от Москва. Това е все едно да ходиш върху стъкло.
В един момент, целенасочено започнах да търся някакъв боклук, нещо ей –така, изхвърлено на улицата….. Дори в пространството между кооперациите, освен фасове, не можах да видя нищо друго.
Онемях!!
Архитектурата на града е доста интересна, това е едно съчетание, амалгама от още сталинистки стил, по-модерна такава, примерно от началото на седемдесетте, осемдесетте години, и свръх модерна суперструктура, като обаче всичко е много смислено подбрано и конструирано.
Безумни строителни решения не видях, дори в крайните квартали, за които ще стане въпрос по-нататък! Навсякъде е пълно със заведения, в по-голямата си част луксозни ресторанти и ресторантчета, много сладкарници, тематични и национални ресторанти, от всякакво естество.
Цените по тези места са доста високи, изобщо заведенията са значително по-скъпи от тези в България. Бирата примерно варира между 5 и 8 лева за 500 мл. Един скромен обяд с по една бира, варира между 28 и 50 лева за двама души. Столовото хранене е наполовина.
Цените в магазините, които пращят от стока са от порядъка на между 10 и 15 % по-скъпи, отколкото в София. Рускините са красиви жени. Те са възпитани, стилно облечени, интелигентни и топли.
Когато се разминаваш с тях, много често ти се усмихват, но не поради някакви задни помисли, а защото разбират, че си чужденец и те поздравяват.
Руснаците са горд народ и това се чувства навсякъде.
Между самите тях има някакво особено отношение на уважение, внимание и търпеливост. Липсва злоба, нерви и глупави гримаси на величие, тъй характерни по нашите ширини. Забелязах някаква особена чистота в отношенията между тези хора, както по заведенията, така и в транспорта, по улиците и в институциите.
Не можах да видя силиконови двуноги австралопитеци да пъплят по улиците с гримаси, като че ли цял свят работи за тях.
Не можах да видя камилско храчене по улиците, духане на нос със специфичен жест, или наддаване на индиански вик без някаква значителна причина. Тук моля да не бъда разбиран погрешно, защото по-красива жена от българката няма, по-добър и честен народ от българския, няма. По-човечни хора от българите, също няма, така, както и в Русия. Но ние сме си братски народи….
Продължавахме с жена ми да си ходим по улиците хванати за ръце и в много добро настроение, когато изведнъж вляво от нас съзряхме нещо отрупано в цветя!
— Какво е това?
Преминахме веднага на отсрещния тротоар и забелязахме, че това всъщност е паметник.
Когато приближихме усмивките ни изчезнаха, осъзнахме, че пред нас стои нещо зловещо.
Беше паметник на жертвите от Беслан от 2004 година, тогава, когато чеченски терористи убиха над 340 заложници, 186 от които деца в едно училище в Северна Осетия. Точната дата е 1-3 септември 2004 год. Паметникът беше наистина малък, но зловещ. Хората идваха, покланяха се, оставяха цветя и тръгваха. Сигурно никога няма да го забравя това, въпреки че постояхме малко време.
Тази вечер решихме да не ходим по ресторанти!
Влезнахме в един магазин, купихме си водка и някои неща за вечеря и се прибрахме в хотела.
На следващия ден, в 10.00 часа имахме резервация за Кремъл. Трябваше да бъдем пунктуални, защото резервацията се превъплащава в билети час преди това, на специални гишета с опашка от други желаещи….от целия свят!
След обичайните проверки и скенери, прекрачихме портите на Кремъл от „Боровитская кула“.
Когато влязохме в двора и се огледах около себе си, се зачудих дали това е сън или реалност.
Първото нещо което посетихме беше оръжейната палата.
Влизаш в нещо като подземие, където на специална рецепция ако пожелаеш, срещу депозит ти дават малък мобилен апарат, като диктор ти разказва историята на този своеобразен музей, на език който предварително си си избрал. Английски, немски, френски, испански или китайски.
Фактически всеки отделен кът си има уникален номер и така се ориентираш нагледно в изложените експонати, в координация с превода на диктора. Палатата е открита през 1806 година от Александър 1 и там видяхме уникални оръжия, дарове и скъпоценности, каляски и военни трофеи от пети, та до двадесети век. Преди да се качиш на етажа, минаваш по един коридор и стълбище, което те връща най-малко 70 години назад. Бюро, зад което стои някакъв ръководител, уредник на палатата и гледа строго… Червен мокет и специфичен аромат на история. Много ми хареса това!
Трудно е да се опише красотата, която те заобикаля в Кремъл.
Осем църкви и катедрали, четири огромни площада и красивата Тайницка градина, където имаш усещането, че ако има рай, то той ще представлява нещо подобно.
Стори ми се, че в Кремъл видях силата и могъществото на руската държава, не само защото именно там е и работното място на президента на Руската федерация.
След двучасов престой, излязохме през вратите на Спаската кула, тази с часовниците от четирите й страни.
Беше прекрасен слънчев ден и площада гъмжеше от народ. Може би около 80% от гостите на Москва са представители на две държави. Винаги можеш да познаеш японците. Те са като войници, строени в колона по двама или трима, добре облечени, изключително възпитани и добронамерени. На другия полюс виждаш китайците. Все едно се разминаваш с хуни… Викове, крясъци, тичане по правата, навлизане в тревните площи и т.н
Стана ми интересно, че видях и много турци, организирани и индивидуални туристи.
Голям пропуск е да си гост на Москва и да не се качиш на 337 метра височина, да хвърлиш едно око на 360 градуса – ПАНОРАМНА МОСКВА.
Хванахме метрото и тръгнахме към Останкинската кула. В неформален семеен разговор си бъбрихме как просто отиваме в кулата и, …ей така набързо влизаме и се качваме по асансьорите с цел да ни откарат към 112 етаж. Боже,боже, какви наивници бяхме. Когато стигнахме до главния вход на кулата, първото нещо, което ми направи впечатление беше прилежащата площ на това впечатляващо съоръжение. Това е все едно да си представиш един микрорайон на голям жилищен комплекс, примерно в София, но без блоковете. Огромна инфраструктура. Ходихме, ходихме и стигнахме до нищо не подсказваща премеждията, които ни предстояха, заличка. Разбира се, че имаше опашка, но за щастие тя не беше голяма. След известно чакане, дойде и …така да се каже нашият ред.
Строг контролиращ орган разпореди на жена ми да си остави чантата на скенера, който беше идентичен с този по летищата, да влезне в някакъв специален панорамен скенер и да разпери ръце!
— А, ну у вас балончик есть!
— Что?
— Балончик, балончик есть, ето строго запрещено……
Балончик било флакон, парфюм.
— Айде сега, моля да се върнете обратно, да отидете в една друга заличка и да си оставите багажа на съхранение. После отново на опашката.
Бях с един плик, в който имаше подаръци, но и много бонбони, шоколадови, които се купуват на килограм.
Процедурата се повтори, докато не чух стоманен глас да ми казва….
— Ну, у вас конфеты есть, вы же не знаете, что ето запрещено?
— Нет!
— Айде в другата зала да си оставите багажа и бонбоните, и пак на опашката.
След поредното чакане с огромна радост влязохме на територията на комплекса.
Запътихме се към касата за билети. Там отново ни посрещна охрана, паспорти.. и най накрая взехме билетите в ръцете си. Това всъщност са пластични карти с цена от по 1200 рубли всяка, или около 35 лева. Тоест за двама души 70 лева. На всяка карта е отбелязано персонално името ти. Тръгнахме по дългия път към главните входове на кулата. Когато пристигнахме, пред нас светеше огромен червен Х ! Спогледахме се! Зачакахме и изведнъж, зелен сигнал.
Първи влезнах аз, и що да видя? Скенер….полицай, и технологични съоръжения.
— Дайте си паспорта и билета.
Когато все пак това приключи, влезнахме в някакво помещение със скромна рецепция, където ни посрещнаха красиви и любезни момичета. След около 10 минути чакане, формиралата се група се качи в асансьора, който буквално се изстреля нагоре със скорост от седем метра в секунда. След 58 секунди бяхме на височина от 337 метра, седмо ниво….
Вратата се отвори, последва малък коридор и влязохме в огромна зала…
Вперих поглед напред!
Изтръпнах….
Трудно ми е да опиша красотата, която видях!
По същото време в залата се провеждаше сватбена церемония. Разхождах се смаян от гледката под себе си, когато се загледах в булката, младоженеца и гостите им!
Красиви млади хора, чиито път тепърва предстоеше на крилете на любовта и щастието.
Когато започна самата процесия по бракосъчетание, на фона на протяжна музика, ме налегнаха тежки мисли. След всичко което видях в Москва, се замислих къде отиваме ние като общество, на което без съмнение се налагат насила някакви извратени либерални „западни ценности“?
Та нима тези западни общества не се самоубиват с всеки изминал ден? Та нима тези либерални лидери, които воюват непрестанно и ежедневно с Русия като православна държава са толкова тъпи и подли, та да не видят, че всъщност, унищожавайки техните общества с покварата на содомията, джендърството, педерастията и безконтролната миграция, те правят Русия само по силна и влиятелна държава?
Как е възможно такива глупаци да управляват Европа?
Защото това общество, което видях в Русия, никога няма да се поддаде. И след двадесет години, нещата в западната част от „най-богатия“ континент ща бъдат вече неспасяеми.
Тук, извън темата, само искам да подчертая, че ежегодно от държави като Франция и Германия, буквално се евакуират над 800 000 души, местни граждани. Те завинаги се запътват към САЩ, Канада, Австралия, вкл. България, и то не малко хора. Имам лични впечатления от това. На тяхно място са заселват над един милион легални и нелегални пришълци от целия свят…..!
Кулата в Останкино се намира в непосредствена близост, на около три километра до ВДНХ.
Това съкращение, преведено на български, означава нещо като „Изложба на постиженията на народното стопанство“. Честно казано, никога преди това не бях го чувал. Благодарение на жена ми посетихме това уникално място, като точно тази седмица имаше честване на 80 годишнината от неговото създаване. Тръгнах натам с голяма доза любопитство, какво точно ще видя!?
ВДНХ представлява нещо като Пловдивския панаир, но най-малко десет пъти по-голямо по площ. Това всъщност е изложбено градче, в което всяка една от петнадесетте бивши републики на СССР има изградена собствена палата. Всяка от тези палати представя историята на съответната бивша съветска република, а сега държава.
Когато се разхождах в градчето имах усещането, че посетих наведнъж петнадесет държави, опознавайки културата им. Между палатите, огромни тревни площи, фонтани, музика….
За първи път точно на това място, видях совалката „Буран“, която, ако не се лъжа, имаше един полет в космоса. Множеството около нас беше огромно, семейства с деца, тинейджъри, влюбени млади хора, вокални групи,……и много, много млади хора.
В Москва, може би около 70% от хората, които срещнах по улиците бяха млади хора, това също прави мигновено впечатление.
Смесихме се с тълпата и това ми достави истинско удоволствие, защото отново усетих духа на този народ и на това общество. Самото присъствие между хората, вместо да те напряга, те прави щастлив, защото усещаш силата на духовното единение. Всичко около теб те свързва с човека до теб, който дори и не познаваш, но усещаш близък и добросърдечен.
ОКОЛО НАС ВСИЧКИ ХОРА БЯХА НАИСТИНА ЩАСТЛИВИ, И НЯМАШЕ ПОЗЬОРСТВО!
Когато си тръгвахме към метростанцията, усетих, че сърцето ми подсказваше нещо, което малко ме притесни.
Аз бях влюбен!!!
На другия ден отново хукнахме из града, на свободен ход……километри..!
Старата улица „Арбат“ е впечатляваща. Художници, чешити, къщата, в която макар и за кратко е живял Пушкин, паметник на писателя и съпругата му! Красота!
Тази улица ще я запомня и със следната случка!
Като любители на пивото влезнахме в един малък магазин и си купихме две бири в кутия.
Направи ми впечатление, че продавачката ни предложи хартиени пликчета, та да си сложим/скрием/ в тях бирата. Погледнах я в очите, и категорично разбрах, че е нормален човек! Отказахме, но все пак се замислих!!! Толкова ни се пиеше бира, че едвам дотътрихме на една пейка, точно по средата на улицата и впих човка в кутията. Удоволствието беше за мен невероятно. Седейки си мирно и замислено, пред нас се появи огромна зебра……преоблечен човек, разбира се. Срещнахме погледите си, и аз се почувствах малко глупаво…
Без да се замисли „зебрата“ ме целуна по главата!
Разбира се, че целта е да се снимаш със зебрата и да платиш някоя рубла.
Вероятно сме изглеждали доста нелепо, защото изведнъж „зебрата“ свали маската си, и грейна физиономията на доста красиво и усмихнато момиче. Без много да се притеснява от жена ми, зебрата седна до мен и братски ме прегърна.
— Знаеш ли брато, ако те хванат с тази бира на публично място, ще те арестуват незабавно, и ще платиш глоба от 3000 рубли!
— Да бе, ти добре ли си?
— Не се ебавам, честно!
Всъщност момичето наистина не се шегуваше, такава е практиката в Русия. Освен това в денонощните магазини, след 23.00 часа, не можеш да си купиш дори и бира. А по-младите са длъжни да показват лична карта по всяко време, ако искат да си купят алкохол или цигари.
— Искаш ли да се снимаме?
— Не, не сега, нямам желание!
— Добре де, дай някоя рубла…
— Ето!
— Други ще ми дадеш ли?
— Не, това е!!
— Обичам Ви!
Прегърна ни «зебрата» и тръгна по пътя си! Ние по нашия!!!!!
Ситито в Москва е невероятно, не само заради архитектурата си и местоположението си, но и заради чара си!
Седнах на една каменна основа, която приличаше на античния театър в Пловдив и вдишах въздух с всичка сила! Около мен беше красотата, красотата на един град.
Винаги усещам, когато се влюбвам и винаги се страхувам от това чувство.
Качихме се в самолета, и закопчахме коланите, бях до прозореца и двата пъти — с връзки, разбира се!
Когато набрахме височина, почувствах, че врата ми е на 180 градуса, гледах отдалечаващия се град.
Усетих, че някакви капки тичат към очите ми!
Не знам защо, но съзнанието ми ме върна 28 години назад, в студентските ми години,когато плаках в едно купе на един скапан влак, току-що разделил се завинаги с момиче, което адски обичах!
Разбрах, че отново съм много влюбен, МНОГО, но този път в един град!
Отпуснах се на седалката и помолих за една чаша червено вино!
Зачаках да кацнем на най-хубавото място на света!
Лъчезар Бонев
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм