Недоволството на руските офицери от решенията на Берлинския конгрес (юли 1878 г.) е било дълбоко и емоционално, тъй като те са гледали на него като на дипломатическо поражение, което обезсмисля военните им победи и жертви.
Ето как се проявява това недоволство и какви са били действията им преди изтеглянето:
- Чувство за предателство
Мнозинството от руските офицери, начело с генерал Александър Дондуков-Корсаков (главата на Временното руско управление), са били привърженици на „Санстефанска България“.
Реакцията: Те приемат разпокъсването на България като лична обида и несправедливост, наложена от западните сили (Великобритания и Австро-Унгария).
Самият Дондуков-Корсаков не крие ироничното си и враждебно отношение към решенията на конгреса в официалните си доклади до Петербург.
- Политика на „Свършените факти“
Вместо просто да се подчинят на заповедта за изтегляне, много офицери решават да помогнат на българите да се подготвят за съпротива.
Оставяне на оръжие: Руските военни „забравят“ или умишлено оставят огромни количества боеприпаси, пушки и артилерия в складовете на Южна България (бъдещата Източна Румелия).
Организиране на милицията: Те ускоряват обучението на българските кадри, за да гарантират, че когато руската армия си тръгне, османските войски няма да могат лесно да се завърнат в Пловдив или Родопите.
- Подкрепа за комитетите „Единство“
Руски офицери (често неофициално) участват в създаването на благотворителните комитети „Единство“, чиято цел е борба срещу Берлинския договор и подпомагане на Кресненско-Разложкото въстание.
Инструктори: Офицери в оставка или „в отпуск“ се включват като военни съветници в българските чети.
- Процесът на изтегляне (1879)
Изтеглянето е било съпроводено с чувство на тъга и несигурност за бъдещето.
Срок: Съгласно договора, Русия трябва да напусне България в рамките на 9 месеца след размяната на ратификациите (до май 1879 г.).
Евакуация: Руските части се изтеглят поетапно към пристанищата на Черно море (Варна и Бургас).
Сбогуване: В много градове изтеглянето е превърнато в манифестации на благодарност от страна на българите, което допълнително засилва убеждението на офицерите, че политиците в Петербург и Берлин са сгрешили с отстъпките си.
- Конфликт с Петербург
Имало е разминаване между военните на терен (които са искали пълна свобода за България) и дипломатите в Петербург (които са били принудени да спазват международните ангажименти, за да избегнат нова голяма война в Европа).
Това напрежение по-късно се пренася и в отношенията между руските офицери и княз Батенберг.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм