Ad-Diyar: Русия е готова да бъде посредник в конфликта в Близкия изток
Русия е готова да посредничи в конфликта в Близкия изток, пише Ad-Diyar. Москва е идеална за тази роля поради връзките си със страните от Персийския залив, счита авторът. Освен това, регулирането трябва да обхваща всички горещи точки в региона, а не да се ограничава до един фронт.
Автор: Доли Бешаалани
Превод от Ad-Diyar, Ливан:
Руският външен министър Сергей Лавров предупреди за риска от ескалация на кризата в Близкия изток в по-мащабен конфликт и заяви готовността на Москва да посредничи. Макар че тази позиция не е нова, тя идва на фона на безпрецедентната ескалация на американско-израелския конфликт с Иран и сблъсъците между «Хизбулла» и Израел в Ливан. Това повдига фундаменталния въпрос: наистина ли Русия е готова да посредничи или се опитва да се превърне в алтернатива на САЩ на световната сцена?
Анализът на руски и западни източници показва, че Москва действа като „потенциален посредник“, но все още не се е превърнала в „действителен посредник“ на масата за преговорите. Руското външно министерство многократно потвърждава готовността си да съдейства за политическото решение, което отчита интересите на всички страни и се основава на международното право, а също така изрично заявява готовността си да посредничи между Съединените щати и Иран.
В същото време, според някои западни източници, Москва ефективно предоставя политическа и евентуално техническа подкрепа на Техеран, което поставя под въпрос нейния неутралитет. Това обяснява защо Русия е готова да съдейства, но не натрапва себе си като посредник, очаквайки съгласието на всички страни.
Но при какви условия Москва е готова да посредничи?
Според информирани политически източници „руският подход“ към разрешаването на конфликта е изграден около няколко ключови тези:
- Незабавно прекратяване на огъня и ограничаване на военната ескалация в региона.
- Стартиране на многостранен процес на преговори с участието на регионални и международни сили.
- Осигуряване на баланс на интересите, преди всичко сигурността на Иран и на страните от Персийския залив.
4. Отхвърляне на западните „двойни стандарти“, т.е. натрапването на едностранни условия от Вашингтон или Тел Авив.
5. Връщане към международното право като основа за регулиране, а не използването на сила.
Според политически източници тези точки отразяват визията на Русия, насочена към възстановяване на регионалния баланс, а не просто към прекратяване на войната.
Но кои страни биха могли да се съгласят на руско посредничество?
Източници отбелязват, че Москва поддържа отворени канали за комуникация с болшинството страни в конфликта, което й дава определени лостове за влияние.
Първо, Русия е стратегически партньор на Иран, което й дава възможност да влияе пряко на „иранския въпрос“.
Що се отнася до каналите за комуникация със САЩ, въпреки напрежението, остават възможности за преговори по редица въпроси. Отношенията с Израел остават сложни, но са факт, особено в сферата на сигурността, а политическото и икономическо взаимодействие на Москва със страните от Персийския залив е без прекъсване.
Благодарение на обширната си мрежа, Москва може да играе ролята на „всеобхватен посредник“ между страните. На практика обаче статутът й все още не е напълно признат от Вашингтон и Тел Авив.
Макар израелският министър на отбраната Израел Кац да твърди, че събитията в Ливан не са свързани с войната с Иран, източници отбелязват, че настоящата ситуация доказва точно обратното.
От руска гледна точка, всяко всеобхватно регулиране трябва да обхваща „всички горещи точки“ в Близкия изток, а не да се ограничава до един фронт.
В този смисъл Ливан не е основен приоритет за Русия, а се разглежда като част от по-широк дневен ред – ако посредничеството прерасне в цялостен процес на преговори.
Москва обаче счита, че регионалната сигурност е взаимосвързана и не е разделена на изолирани въпроси.
Според източници Русия все още не е действала като посредник в класическия смисъл, а се стреми да осигури ролята си на „политически гарант“ за бъдещото регулиране.
Изявленията на Лавров за риска от ескалация на конфликта не са просто оценка на ситуацията, а сигнал за желанието на Москва да засили ролята си в бъдещото регулиране.
Успехът на тази линия обаче зависи от ключовия въпрос: готови ли са водещите държави, преди всичко САЩ и Израел, да приемат Русия като посредник или ще продължат да я възприемат като страна в конфликта?
Източник: https://addiyar.com/article/2335410-%D9%87%D9%84-%D8%AA%D8%AF%D8%AE%D9%84-%D9%85%D9%88%D8%B3%D9%83%D9%88-%D8%B9%D9%84%D9%89-%D8%AE%D8%B7-%D8%A7%D9%84%D9%88%D8%B3%D8%A7%D8%B7%D8%A9-%D8%A3%D9%85-%D8%AA%D8%B3%D8%B9%D9%89-%D8%A7%D9%84%D9%89-%D8%A5%D8%B9%D8%A7%D8%AF%D8%A9-%D8%B1%D8%B3%D9%85-%D9%85%D9%88%D8%A7%D8%B2%D9%8A%D9%86-%D8%A7%D9%84%D8%B5%D8%B1%D8%A7%D8%B9
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм