След Освобождението на Пловдив (16 януари 1878 г.), дейността на княз Александър Дондуков-Корсаков в града е ключова, тъй като Пловдив се превръща в административен център на новоосвободена България за периода от май до октомври 1878 г.
Основните аспекти на неговата дейност в Пловдив включват:
Установяване на централната администрация: Княз Дондуков-Корсаков премества седалището на Временното руско управление (ВРУ) от Велико Търново в Пловдив на 20 май 1878 г.. Оттук той ръководи изграждането на първите български държавни институции, включително здравеопазване, образование и администрация.
Създаване на Българската армия: В Пловдив са положени основите на съвременната българска войска. На 15 юли 1878 г. Дондуков подписва историческата Заповед № 1, с която се формира Българската земска войска.
Градоустройство и „Дондуковата градина“: По негова инициатива и под негово ръководство е създадена първата обществена градина с представителни функции в България – днешната Дондукова градина.
Тя е проектирана от Люсиен Шевалас и днес носи името на княза.
Възстановяване на инфраструктурата: Под негово управление е възстановен важният мост над река Марица, който е бил разрушен по време на военните действия.
Подготовка на Източна Румелия: След Берлинския конгрес, който разделя България, Дондуков активно подкрепя всенародното движение срещу това решение. Той съдейства за организирането на гимнастическите дружества в Южна България, които служат като прикрита форма на военна подготовка на населението, за да се предотврати навлизането на османски гарнизони в областта.
Князът напуска Пловдив и България през 1879 г., след като предава властта на избрания български княз Александър I Батенберг
Руското управление след 1878 г. коренно променя облика на Пловдив, като част от прехода от „ориенталски“ към „европейски“ град.
- Дондуковата градина и турското гробище
Първата обществена градина в България (днешната Дондукова градина) наистина е създадена върху мястото на стари турски гробища.
Контекст: Преди Освобождението на това място са се намирали т.нар. „Еничарски гробища“. За руската администрация и княз Дондуков-Корсаков наличието на запуснати гробища в централната част на града е било нехигиенично и несъвместимо с плановете за модерно градоустройство.
Преустройство: По инициатива на княза теренът е разчистен, а на негово място е създаден парк с европейски облик, проектиран от Люсиен Шевалас. Това е бил съзнателен акт за символично и физическо „европеизиране“ на градското пространство.
- Разрушените джамии в Пловдив
По време на Освобождението и непосредствено след него броят на джамиите в Пловдив драстично намалява. Преди 1878 г. в Пловдив е имало над 50 джамии (според някои източници до 53).
Степен на разрушение: Голяма част от тях са разрушени или сериозно повредени по време на военните действия и в хаоса веднага след влизането на руските войски.
„Случайни“ разрушения: Честа практика е било джамиите да бъдат събаряни под предлог, че пречат на новите градоустройствени планове за прокарване на прави и широки улици.
Примери:
Аладжа джамия: Намирала се е на днешния площад „Стефан Стамболов“ (пред Общината). Тя е била една от най-красивите, но е разрушена, за да се оформи площадното пространство.
Ташкопрю джамия: Оцелява физически, но е затворена и по-късно превърната в сграда с друго предназначение.
Днес в Пловдив са запазени само две действащи джамии – Джумая джамия и Имарет джамия. Останалите са били или разрушени, или превърнати в обществени сгради (бани, складове) в първите години след Освобождението.
Великобритания, Австро-Унгария и Франция следят изключително изкъсо действията на Русия в Тракия. Те обвиняват руското командване в опити за насилствена промяна на демографския и културен облик на Пловдив, за да го превърнат в чисто християнски град.
„Военните маневри“: Руският отговор, който се изразява в «случайно» събаряне на джамии по време на руски военни маневри», е част от официалната линия на Временното руско управление. Когато консулите на Великите сили в Пловдив поставят въпроса за събарянето на джамии, руското командване често използва оправдания като:
Разчистване за нуждите на войската: Джамиите били в лошо конструктивно състояние и застрашавали преминаващите руски части.
Инженерни нужди: Били разрушени „по невнимание“ при прокарването на пътища или при укрепване на позициите.
Случайни инциденти: Често се твърдяло, че сградите са пострадали от пожари, започнали по време на оттеглянето на османските войски (Сюлейман паша), които по-късно руските сапьори просто „довършили“ от съображения за безопасност.
Прецедентът в Пловдив: В града действително са разрушени десетки джамии (от над 50 остават само няколко). Най-яркият пример е Аладжа джамия, която е съборена точно с аргумента, че пречи на регулирането на центъра.
Дондуков-Корсаков и прагматизмът: Самият княз е известен със своя твърд и понякога ироничен стил. Той не е криел, че целта му е Пловдив да се превърне в модерна, европейска столица на Източна Румелия, в която ориенталските белези трябва да бъдат сведени до минимум.
Този епизод е част от по-широкия конфликт между Русия и Запада след Берлинския конгрес, където всяко съборено минаре се е тълкувало като геополитически акт.
- Огромният му административен опит: Преди да дойде в България, той е заемал високи постове в Руската империя – бил е генерал-губернатор на Киев, Подолск и Волиния. Това го прави подготвен за управление на големи територии, изграждане на държавен апарат от нулата и справяне с хаоса след война.
- Военни заслуги: Той е бил активен участник в Руско-турската война (1877–1878) като командир на 13-и армейски корпус. Познавал е терена, нуждите на армията и реалната ситуация на Балканите.
- Личните качества и доверието на Императора: Дондуков е бил известен със своята решителност, енергичност и понякога – чепат характер. Александър II е имал нужда от човек, който няма да се огъне пред натиска на западните дипломати (които, както споменахте, са протестирали за всичко – от джамиите до границите).
- Славянофилски възгледи: Той е бил искрен привърженик на идеята за силна и независима българска държава. Русия е искала начело на ВРУ човек, който да спечели доверието на българите и да организира новата администрация така, че тя да бъде лоялна към Санкт Петербург, но и функционална.
- Ролята на „пробен камък“: Има исторически теории, че Дондуков е бил разглеждан и като потенциален кандидат за българския престол. Макар това да не се реализира, неговото назначение е било сигнал, че Русия изпраща една от най-тежките си политически фигури, за да „подреди“ новата държава.
Отношенията между княз Александър Дондуков-Корсаков и младия княз Александър Батенберг при предаването на властта през 1879 г. са изпълнени с парадокси – смесица от бащинско покровителство, политическо наставничество и леко скрито съперничество.
Ето основните моменти в техните отношения:
- Ролята на „Политически баща“: Когато 22-годишният Батенберг пристига в България, Дондуков го посреща като опитен държавник, който вече е изградил скелета на държавата. Дондуков се опитва да го въведе в сложната балканска политика, но често го третира по-скоро като подчинен офицер, отколкото като суверенен владетел.
- Предаването на властта в Търново: На 26 юни 1879 г. в Търново, след като Батенберг полага клетва пред Великото народно събрание, Дондуков официално му предава управлението. Руският княз напуска България с чувство на гордост, че е създал „държава от нищото“, но оставя на младия княз една администрация, която е силно привързана към Русия.
- Скритата амбиция на Дондуков: Публична тайна е било, че самият Дондуков-Корсаков е имал амбиции да бъде избран за български княз. Когато Русия залага на Батенберг (племенник на руската императрица), Дондуков остава лоялен на заповедите от Санкт Петербург, но в отношенията му с Батенберг винаги се е долавяла лека нотка на покровителствено пренебрежение.
- Различията в стила: Дондуков е енергичен, авторитарен и често действа на своя глава (както при случая с джамиите или подкрепата за гимнастическите дружества). Батенберг, от друга страна, попада в капана между изискванията на Русия, претенциите на местните политически партии и собственото си желание да бъде независим европейски монарх.
- Наследството: При заминаването си Дондуков оставя на Батенберг „въоръжен народ“ и руски офицери на ключови позиции в армията. Това по-късно се превръща в огромен проблем за Батенберг, тъй като руските офицери често слушат повече заповедите от Санкт Петербург, отколкото тези на своя нов княз.
В крайна сметка, Дондуков-Корсаков си тръгва от България като изключително популярен сред българите (наричат го „благодетел“), докато Батенберг тепърва трябва да печели тяхното доверие в една среда, силно доминирана от руското влияние.
Произхожда от висшата руска аристокрация (стара фамилия с калмишки корени). Завършва право в Санкт Петербург, но избира военната кариера.
Служи основно в Кавказ, където натрупва огромен боен опит в сражения срещу местните племена. Участва в Кримската война (1853–1856), като се отличава в обсадата на Карс.
Преди да дойде в България, се доказва като мащабен администратор. Бил е генерал-губернатор на Киевската, Подолската и Волинската губерния. Там се научава да управлява сложни погранични райони с различно население.
В България (1878–1879): Назначен е за императорски комисар. Той е човекът, който буквално „сглобява“ българската държава – от конституцията (Органическия устав) до пощите, полицията и армията. Пловдив е негова основна база за дълъг период.
След България: След като предава властта на Батенберг, той се завръща в Русия. По-късно е назначен за главноначалстващ на Кавказ (1882–1890), където прилага същия твърд, но ефективен стил на управление. Известен като изключително прям, енергичен и често арогантен към западните дипломати, но същевременно много обичан от обикновените българи заради достъпността си и подкрепата за националната кауза.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм