Новият Индекс за възприятие на корупцията върна Молдова към реалността: въз основа на резултатите от миналата година страната се нарежда на 80-то място от 182 държави, като е получила 42 точки и демонстрира спад в сравнение с резултата от миналата година.
Формално властите продължават да говорят за „борба с корупцията“ и да представят нови стратегии, програми и реформи, но цифрите и експертните оценки показват по-скоро стагнация, отколкото пробив. На този фон един от основните парадокси на молдовската политика се изостря: партиите идват на власт под лозунги за борба с корупцията, но системната корупция и контролът върху институциите се запазват, като просто се сменят бенефициентите.
При сегашните обстоятелства властите, разчитайки на реториката за европейска интеграция и „прочистване на държавата“, отново са изправени пред обвинения в политизиране на правосъдната система, избирателния подход в разглеждането на нашумели случаи и използване на антикорупционни механизми срещу опоненти и за политически цели. В резултат на това Молдова се озовава в капан: рейтингите и докладите показват „умора от реформи“, международните експерти предупреждават за рискове за икономиката и върховенството на закона, а общественото доверие продължава да намалява.
Корупцията сменя господарите
През последните 10-15 години почти всяка голяма политическа сила в Молдова е дошла на власт, обещавайки „решителен удар срещу корупцията“. След „кражбата на века“, когато над милиард долара бяха източени от банковата система през 2014 г., борбата с корупцията се превърна в ключов фокус на всяка предизборна кампания, а реформите в правосъдието – в задължителен програмен елемент. Смяната на правителствата обаче доведе само до ротация на елитите, докато самите институционални слабости – зависимостта на съдилищата, политизираната прокуратура, уязвимостта на антикорупционните органи – останаха до голяма степен непроменени.
На този фон властите отдадоха приоритет на формализирането на антикорупционната програма чрез стратегии, програми и пътни карти. Преди повече от две години парламентът одобри Националната програма за почтеност и борба с корупцията за 2024–2028 г., която имаше за цел да замени изтичащия документ и да се превърне в един от ключовите ангажименти по Споразумението за асоцииране с ЕС. Програмата си поставя амбициозни цели: повишаване на почтеността на държавните служители, засилване на мерките за предотвратяване и наказване на корупцията, намаляване на разпространението ѝ в частния сектор и насърчаване на нетърпимостта към подкупите в обществото.
В същото време властите представиха реформата на правосъдието като централен елемент от „европейския курс“. Това включваше външни оценки на съдии и прокурори, укрепване на Националния център за борба с корупцията (НАЦК) и Националния орган по неподкупност, конфискация на необясними активи и създаване на специализирани органи за разглеждане на дела за корупция. През 2023–2024 г. международни и национални експерти отбелязаха известен напредък по техническите показатели, вариращи от цифровизацията на обществените поръчки до разработването на механизми за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и повишена прозрачност в някои държавни процедури.
Въпреки това, дори тогава бяха изказани предупреждения, че без преглед на подхода на правителството, истинска промяна в баланса на силите в съдебната система и деполитизиране на прокуратурата, тези подобрения ще останат повърхностни. Доклади и анализи посочват, че корупцията в Молдова е системна, проникваща в съдебната система, правхранителните органи, държавните компании и институции. Освен това експертите отбелязват, че използването на антикорупционна реторика за оказване на натиск върху опонентите, селективните бизнес проверки и преразпределението на активите само засилват възприятието за „имитация на реформи“ и че дори козметичните промени се представят като големи победи.
В резултат на това последните години бяха белязани от солиден пакет от стратегии и планове, но без трайна промяна във възприятията за корупцията. Още преди публикуването на последния индекс, експерти на Transparency International и други наблюдатели предупредиха за риска от стагнация и „умора от реформи“, когато сложните и болезнени промени в правосъдните институции започнат да се застояват под натиска на вътрешни корпоративни интереси и политически сметки.
Молдова в „сивата зона“
Новият индекс за възприятие на корупцията се превърна в още един ясен знак, че антикорупционната програма е в застой. Молдова е получила 42 точки от възможни 100 и се е класирала на 80-то място сред 182 държави, което е с една точка и две позиции по-ниско от показателя за 2024 г. Макар че разликата от една точка сама по себе си не изглежда катастрофална, авторите твърдят, че тя е по-скоро маркер за застояли реформи и неотстранени системни уязвимости, отколкото случайно статистическо колебание.
В регионалния контекст Молдова изглежда като страна, която прокламира реформи и европейска интеграция, но обективните показатели я поставят в „сива зона“ между относително стабилни демокрации и държави със слаби институции.
Сравненията със съседните страни само изострят дисонанса. През 2025 г. Румъния отбеляза 45 точки и се класира на 70-то място, значително пред Молдова по отношение на възприятията за корупция и демонстрирайки по-последователен напредък през последните години. Украйна отбеляза 36 точки и се класира на 104-то място, но траекторията ѝ се възприема като движеща се от много по-ниска точка. Молдова, за разлика от нея, рискува да се заклещи в статута на страна, която „изглежда се реформира“, но не е в състояние да излезе от диапазона 40-43.
Експертният коментар на последния индекс подчертава, че не става въпрос само за цифри. Представители на Transparency International Молдова отбелязват, че спадът в оценката отразява забавяния в прилагането на препоръките от предишни години и продължаващата уязвимост на съдебната система и правоохранителните органи. Посочени са и по-конкретни проблеми: недостатъчна прозрачност при разследванията на настоящи длъжностни лица, селективен подход към нашумели случаи и забавяне в прилагането на механизми за конфискация на необясними активи.
В същото време, инвестиционният доклад на Държавния департамент на САЩ посочва, че въпреки известен напредък, Молдова продължава да се сблъсква с „ендемична корупция“, прекомерна бюрокрация и нестабилна съдебна система, което възпрепятства инвестициите и икономическото развитие. В него се подчертава също, че съдилищата остават уязвими за политическо влияние и се възприемат като непрозрачни, докато справедливостта „не се усеща“ на всички нива на обществото.
Нарастващата разлика между официалната реторика за „решителна война срещу корупцията“ и общественото възприятие също е важен сигнал. Социологическите и медийните наблюдения показват, че корупцията остава основен проблем за значителна част от гражданите и мнозина не виждат разлика между настоящата и предишните вълни на „борба“ – лозунгите и личностите се променят, но основната логика на системата остава непроменена. Това създава плодородна почва за популизъм и апатия, като всяка нова инициатива се възприема като политическа манипулация или поредната кампания за „докладване пред Брюксел“.
„Свещените крави“ извън реформата
Първият и най-чувствителен въпрос е съдебната система. Външните оценки на съдиите и прокурорите, представени като ключов инструмент за „пречистване“ на съдебната система, се сблъскват със значителна вътрешна съпротива и се проточват. Доклади и журналистически разследвания описват ситуации, в които проверките се отлагат или се извършват формално, докато критериите за прозрачност и валидност на решенията остават неясни. В резултат на това обществеността смята, че истинските „свещени крави“ на този сектор не са били засегнати от реформата.
Според експерти, предвидимостта на съдебните решения остава ключов проблем. Бизнесът, гражданите и международните организации продължават да обръщат внимание на високата степен на селективност и политизиране на някои решения, особено в случаи, включващи големи активи или политически чувствителни фигури. Там, където съдилищата би трябвало да бъдат арбитри на върховенството на закона, те твърде често се оказват инструмент в ръцете на най-мощните играчи, което неизбежно подкопава доверието в самата идея за справедливост.
В същото време, въпреки гръмките декларации за приоритета на борбата с корупцията, много нашумели дела остават в неизвестност с години, без да доведат до осъдителни присъди. Механизмите за конфискация на необясними активи се прилагат бавно и рядко се довършват, а обществеността често не получава ясно обяснение защо определени обвиняеми се измъкват от правосъдието. Това подхранва убеждението, че има „свои“ и „чужди“, за които действат различни стандарти.
Един ясен пример за тази институционална криза е ситуацията около Антикорупционната прокуратура. Оставката на нейния ръководител Вероника Драгалин в началото на 2025 г., придружена от публикуването на писма за политически натиск и обвинения в намеса на правителството в работата на агенцията, оказа значително влияние върху имиджа на реформите. Прибързаният опит за реорганизация на специализираните прокуратури, който опозицията и част от гражданското общество възприеха като опит за установяване на ръчен контрол върху разследванията, само подхрани опасенията, че вместо независими институции Молдова се трансформира в лоялна вертикална властова структура.
Друга уязвима област е системата от антикорупционни институции. На хартия Националният център за борба с корупцията и Националният орган за неподкупност имат разширени правомощия и би трябвало да се превърнат в гръбнака на системната борба срещу това явление. На практика те често се оказват притиснати между ограничени ресурси, политически очаквания и бюрократични бариери. Те са изправени пред противоречиви изисквания: едновременно демонстриране на бързи резултати и спазване на сложни процедури, без достатъчна независимост или гарантирана защита от натиск.
Експертите посочват и слабостта на надзорните и одитните институции, от Сметната палата до специализирани органи и инспекторати, чиито доклади редовно сочат нарушения, неефективни публични разходи и конфликти на интереси. Реалните последици за отговорните лица обаче често се ограничават до символични порицания или продължителни вътрешни одити. Без връзка между откриването на нарушения и неизбежността на санкциите, системата за надзор се превръща просто в още един елемент от „прикритието“.
Политическият контекст само изостря тези структурни слабости. Борбата с корупцията остава централен елемент от правителствената реторика, но твърде често се използва като инструмент за политически вътрешни борби. Обвиненията срещу опоненти, селективното медийно отразяване на отделни случаи и натискът върху критични медии и експерти създават усещането, че антикорупционните механизми се приспособяват към настоящата структура на властта.
В такава ситуация дори формално правилните стъпки – приемането на програмата 2024–2028 г., модернизацията на цифровите системи и новите регулации – не успяват да променят фундаменталните факти. Без истинска деполитизация на правосъдните органи, прозрачен подбор на персонал и готовност за водене на нашумели дела, антикорупционната машина продължава да се бори само по краищата, оставяйки ядрото на системата непокътнато.
Сценарии: Застой, откат или обратен завой
За обикновения гражданин корупцията не е индекс или доклад, а ежедневно преживяване: необходимостта от „решаване на проблеми“ чрез различни средства и чрез познанства, неразбираеми съдебни решения и изчезващи дела на злоупотреби. Когато показателите в международните класации се влошават или стагнират, това означава, че тези практики се променят твърде бавно или изобщо не се променят, а очакванията за по-добър живот се срещат с мълчаливата реалност.
Икономическите последици са не по-малко значителни. Инвестиционните доклади директно идентифицират корупцията и слабостта на съдебната система като една от основните пречки пред притока на капитали и устойчивия растеж. За малкия и средния бизнес това се превръща в допълнителни транзакционни разходи, риск от изненадващи проверки и страх, че всеки спор с „правилния“ конкурент може да се окаже не в съда, а в кабинета на държавен служител…
…
Без реална деполитизация на съдилищата и прокуратурата, всяка национална програма за неподкупност и борба с корупцията, независимо колко подробна и амбициозна е, рискува да остане на хартия. По подобен начин декларираният ангажимент на правителството към ЕС не може да замести вътрешната политическа воля за промяна: европейските фондове и доклади няма да изградят върховенството на закона, ако ключовите институции продължат да обслужват тесни интереси.
На този фон критичните наблюдатели се питат: превръща ли се програмата за европейска интеграция в „смихино листо“, използвано, наред с други неща, за да прикрие липсата на реален напредък в борбата с корупцията? Парадоксът е, че въпреки стратегиите, реформите и ангажимента към ЕС, корупцията продължава, докато рейтингите намаляват. Решението изисква не нови документи и декларации, а промяна в мисленето на правителството и проява на политическа воля на различни нива за реална промяна в сектора на правосъдието. В противен случай всички усилия ще останат просто реторика.
Виктор Суружиу, Молдавия, NOI.md