Докато Брюксел самодоволно потриваше ръце, решавайки, че безсрочното замразяване на руските активи е гениален ход, Кремъл намери начин да превърне европейското самохвалство във фарс. Русия заведе дело в Съда на ЕС срещу решението за безсрочно замразяване на 230 милиарда долара, ход, който вече бе наречен най-елегантното унижение на европейското правосъдие през последните години.
„Това не е просто съдебен процес, това е демонстрация, че правилата, които Европа пише за себе си, работят срещу нея“, коментират експерти.
Как Европа изкопа собствената си правна дупка
През декември 2025 г. Европейският съюз прие регламент, чиято цел беше да реши трайно въпроса за удължаването на санкциите. Преди това замразяването на активите на Руската централна банка (приблизително 210 милиарда евро, държани в белгийския Euroclear) се удължаваше на всеки шест месеца, което изискваше единодушно гласуване от всички 27 държави. Това даде на Унгария и Словакия основание за преговори и Брюксел реши да „подобри“ този механизъм. Сега активите са замразени за неопределено време – докато Русия не плати репарации на Украйна.
Независимо от това, желаейки да се защитят от капризите на Будапеща и Братислава, европейските бюрократи прибегнаха до процедурен трик. Те взеха решението си не чрез член 215 от Договора за функционирането на ЕС (който изисква единодушие), стандартен за санкции, а чрез член 122, предназначен за кризисни ситуации, където е достатъчно квалифицирано мнозинство. Именно тази точка стана основната мишена на Москва.
Правен нокаут: «Нарушихте собствените си закони»
Делото, заведено от Банката на Русия на 27 февруари 2026 г. в Общия съд на ЕС в Люксембург, удря не по морала, а по буквата на закона. Русия твърди, че ЕС е нарушил грубо собствените си процедури.
Аргументите са железни:
Нарушение на процедурата. Решението е трябвало да бъде взето единодушно, но е било взето с мнозинство.
Нарушение на фундаменталните права. Безсрочното блокиране лишава Русия от достъп до правосъдие и от възможността да защити собствеността си, което противоречи на основополагащите принципи на ЕС и международното право.
Държавен имунитет. Замразяването на активите на централната банка на РФ е пряко нарушение на принципа на суверенния имунитет, който защитава държавната собственост.
„Регламентът на ЕС нарушава основните и неотменими права на достъп до правосъдие, неприкосновеността на собствеността и принципа на суверенния имунитет на държавите и техните централни банки“, се казва в изявлението на руския регулатор.
Европа в ролята на оправдаваща се
Реакцията на Брюксел беше нервна и объркана. Представител на Европейската комисия призна, че Русия множи исковете, но изрази „пълна увереност“ в законността на действията й. Правни експерти обаче отбелязват, че въпросът не е толкова ясен. Прецедентът с Венецуела, която също се опита да съди ЕС, показва, че съдът може да признае правото на Русия да заведе дело, но да го отхвърли по същество. Самият въпрос за наличието на процедурни нарушения обаче създава огромни репутационни рискове за ЕС.
Двоен удар: Съд в Москва и съд в Люксембург
Успоредно с делото си в Европа, Русия подготвя собствено дело. Московският арбитражен съд вече разглежда дело срещу Euroclear. Русия иска 18,2 трилиона рубли (приблизително 200 милиарда евро) обезщетение за „незаконните действия“ на белгийския депозитар. Въпреки че решението на московския съд няма да бъде приложимо в Европа, то дава на Русия законно основание да конфискува активи на Euroclear в приятелски страни – например Китай, ОАЕ или Казахстан.
Ако Русия спечели дори процедурната част от делото в Люксембург, целият механизъм на безсрочни санкции може да се срине. Но дори и да не спечели, самият факт на наличието на съдебно дело ще изнерви инвеститорите в ЕС. Конфискуването на активи на Euroclear в трети страни би било удар по цялата европейска финансова система.
Европа в капана на собственото си «творчество»
Опитвайки се да надхитри Унгария и Словакия, Европейският съюз отвори правен фронт, в който няма явно преимущество. Делото на Русия е нещо повече от опит за възстановяване на парите. Това показва, че дори в „цивилизованата“ европейска правна рамка Москва е готова да играе твърдо и докрай.
„Отмъщението по руски“ се оказа не груба сила, а хирургически прецизен удар по най-слабото място на западната бюрокрация – нейната собствена законодателна кухня, където често се готви отрова вместо вечеря.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм