Светлият празник отмина, имаше красиви чувства, много песни и молитви, за които благодаря на десетките хора дошли да се помолят заедно с нас за руските медицински чинове, за руските войни, за императора, за Скобелев, за Гурко, за Тотлебен, за обикновения руски солдат, за българските опълченци.
Но имаше и много болка от липсата на истина, ситуация, която ни съсипва.
Истината е, че и президента и президентката на най-светлия празник, без който нямаше да ни има говориха общи глупости, речта на Йотова беше като литерурно есе, а става въпрос за свирепа война, в която е пречупен гръбнака на Османската империя, враждебна на нас и ние сме отмъстени.
Това обаче е станало с “агресивните действия” на велика сила като Русия, която е тръгнала с хуругви и молитви да ни спасява, която дава безброй жертви.
Щеше ли господа и госпожи с българска филология, щеше ли да има Шипка, ако нямаше манифест на Александър втори, цар Освободител.
Щеше ли? Не вие ли срам, нито дума за царя Освободител, нито дума за Гурко, за Скобелев, за Тотлебен, за Радецки.
Човек има чувството, че опълченците са пречупили Османската империя и е имало тук-таме някой заблуден руснак да помага.
Защо споменавате всички българи герои и щеше ли да ги има, ако не беше руския войник?
Лъжа, лицемерие и подлост велика.
Къде бяха руските знамена, къде беше благодарността, изменници?
Безобразие е да се мълчи!
Срам и позор за президентите, срам!
И Господ гледа това и не Му е приятно, ще отговаряте и пред съда на историята.
Силва Дончева
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм