Това е една от многото тълпи, които скърбят за убийството на аятолах Хаменей, върховният лидер на Иран. Като всеки човек и той е бил грешен. Като човек, който има освен духовни и политически функции, още повече. Но всички признават, че е бил строг аскет, набожен (но в същото време отворен към технологиите и прогреса) и диалогичен. Днес аятолахът е мъртъв. Знаете ли защо? Защото от години той се опитваше да преговаря със САЩ и Израел.
Всъщност, след убийството на ген. Солеймани, а по-късно и на консервативния президент Раиси, Иран заложи на по-меката позиция и опита си да преговаря със САЩ. Изоставиха «оста на съпротивата» (т.нар. шиитска дъга), представлявана от Асад, Хизбулла и други. Забравяйки, че англосаксонците уважават силата, а не «диалога». САЩ, а преди тях и Британската империя, винаги са преговаряли със силните, а не с отстъпчивите. Това е историческата истина. И иранците сега плащат за опита си да отстъпват по всички линии, за да намерят път към диалога с англосаксонците. Впрочем, цял ден чета в руските медии, Телеграм и аналитични ресурси горе-долу един и същи лайтмотив: «Иран преговаряше с Уиткоф и Къшнър, а изведнъж ги удариха. Ние преговаряме със същите тези Уиткоф и Къшнър».
Това поведение на САЩ — да ударят страна, която от години търси диалог с тях и прави всякакви компромиси, разбуди духовете в целия свят. Руснаците също търсеха всячески диалог с Тръмп. Докато не се оказа, че с подкрепата на западните служби, Зеленски се опита да извърши удар по самия Путин. И докато не видяха, че разузнавателната, сателитна и всякаква военна подкрепа за Украйна, всъщност не намалява. Тогава Лавров просто си призна: «Те нарушиха мъжката си дума». Работата е там, обаче, че в геополитиката, особено когато си имаш работа със САЩ, «мъжката дума» не важи. Иран го разбра по тежкия начин. Русия очевидно също го разбира вече. Поради което, убеден съм, конфликтът в Украйна няма да приключи, каквото и да обещае Тръмп на Кремъл.
И дори САЩ да победят и разпарчетосат Иран, победата им ще е отново стратегическа загуба. Защото всяка страна извън военно-политическите им протекторати в Европа, Канада, Япония и Южна Корея, вече със сигурност знае, че преговорите с Вашингтон са безсмислени. Ако си слаб или отстъпваш ще те ударят. Дори старите партньори и съюзници на САЩ от Персийския залив — ОАЕ, Катар, Бахрейн, Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, виждат как на Белия дом грам не му пука за тяхното положение. Ормузкият проток е блокиран, петролните монархии в понеделник ще почнат да губят страхотни пари, а цените на петрола могат да стигнат над 130 долара на барел. На всичкото отгоре, иранските ответни удари засягат почти всички страни от Залива, където има американски военни активи. И всичко това е огромен проблем за петролните монархии, които трескаво призовават към мир и спиране на конфликта.
Но колкото и да призовават, на Белия дом не му пука. Защото геополитическият императив за удар по «мекото» на Русия и Китай (Централна Азия през падането на Иран) е по-важен от комфорта на арабските «съюзници». Връзката с Израел очевидно също. Това незачитане на интересите и притесненията на петролните монархии обаче, неминуемо ще доведе до още по-силен техен завой към Китай.
Ето защо, убеден съм, че дори и Иран да падне — а това съвсем не е сигурно, САЩ си самонанасят стратегическо поражение. Гледайки частното, забравят по-голямата картина. Превръщат се в недоговороспособни. Показват, че не могат да водят диалог нито със съюзниците си, нито с противниците си. И постепенно всички се обръщат било то към Китай, било то към Русия. Защото знаят, че когато Си Дзинпин сложи подписа си на договор, той ще се изпълни. И няма след една или две години, някой нов китайски лидер да го скъса и наруши.
Отново, за нас българите това повдига сериозни въпроси. За кого и в името на какво нашата политическа класа ни замесва, засега само косвено, в различни конфликти и геополитически авантюри? Пак ви призовавам, подпишете се в подписката ни за мир и неутралитет, за да можем поне ясно да им заявим, че българският народ не може да е «косвена жертва» на чужди геополитически авантюри. Уважение и диалог със съюзниците — да. Но не и сервилност за сметка на националните интереси. Орбан го показва добре — не просто е съюзник на Тръмп, а негов личен приятел. Но когато, например, въпросът дойде до санкциите срещу руския петрол, унгарецът просто каза, че това няма да стане. Въпреки приятелството с Тръмп и съюза със САЩ. И какво се случи? Тръмп обяви публичната си подкрепа за изборната кампания на Орбан. Защото американците уважават тези, които са силни и имат гръбнак. А тези, които отстъпват и правят непрекъснато компромиси…… ами, вижте Иран сега.
Симеон Миланов
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм