На днешната дата, преди 148 години, е освободена София!
След сблъсъците при Горни Боргов и Враждебна, на 4 януари 1878 година, в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк.
Отслужен е тържествен молебен в църквата Св. Неделя.
Повече от 480 години след смърта на Цар Иван Шишман, в София отново влизат православни християнски войски и градът започва пак да диша свободно!
При оттеглянето си, османските части правят опит за опожаряването на бъдещата столица на България, както првят преди това със селата Долни Богров и Ботунец, но намесата на чуждестранните консули Вито Позитано (Италия) и Леандър Леге (Франция) осуетяват тези планове.
При освобождаването на града Орханийската османска армия е тотално разбита и престава да съществува като организирана военна сила.
Направлението София – Пловдив – Одрин е най-после открито за настъпление, което започва след едноседмичен отдих за войниците.
За губернатор на София е назначен граф Пьотър Владимирович Алабин, който управлява града в периода на Временното руско управление (1878-1879).
Преди това, графът е бил един от инициаторите за създаването на Самарското знаме и връчването му на българското опълчение.
Трябва да се отбележи, че при османското управление, градът умишлено е оставен в упадък и когато руските войски влизат в него, той е малко повече от голямо село.
За краткото си време начело на София, Алабин успява скоростно да започне преобразяването на западналият османски град в бъдещата столица на България.
Построяват се библиотека и музеи, създават се българска стража и български градски съвет, а властта постепенно е предавана от руските офицери и благородници на българи.
Обобщено, прави се всичко възможно в най-кратки срокове да можем сами да поемем бъдещото си развитие.
По времето на управлението си, графът прегръща идеята за построяване на паметника на Васил Левски, но държи той да бъде и на Бенковски, на чието дело се възхищава.
За строежа, българските общинари заделят няколко коли с камъни, повечето от разрушени къщи, а епархията събира парични дарения.
Виждайки че средствата са крайно недостатъчни, самият Алабин дарява 25 000 рубли лични средства и де факто поема почти изцяло финансирането му.
Първата копка на издигането на паметника е направена още през 1878 година.
След като Алабин си тръгва от България, парите за паметника свършват, а на отправения национален призив за дарения се събират едва 1 637 лева от 12 общини.
Завършването на паметникa на Апостола се случва чак през 1895, 17 години след първата копка.
Честита свобода, София!
Цветомир Глоговски
картина: Посрещането на ген. Гурко в София
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм