Откакто САЩ се присъединиха към НАТО, Европа свикна Америка да плаща сметките й за сигурност, пише FA. Но Тръмп пита: защо Вашингтон инвестира толкова много пари в алианса? Изглежда предстои радикално, а не повърхностно преосмисляне.
Превод от Foreign Affairs, САЩ:
Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, той си постави за цел да ребалансира трансатлантическите отношения. И с основание. Тежестта на САЩ в НАТО е несъразмерна на важността на заложените интереси, а установените в Брюксел регулации изкривяват търговската система между САЩ и ЕС.
САЩ са само една от 32-те членки на НАТО, но покриват 16% от годишния бюджет на алианса и носят по-голямата част от оперативната и логистична тежест в сферата на сигурността на Европа. Междувременно ЕС отдавна използва тарифни и нетарифни бариери, за да ограничи достъпа на американски селскостопански и промишлени стоки и възпрепятства дейността на американските малки предприятия и големите технологични компании чрез регулации и бюрократични пречки.
Тръмп взе на прицел Европа почти веднага след встъпването си в длъжност. Малко след встъпването си в длъжност вицепрезидентът Дж. Д. Ванс и новият министър на отбраната Пийт Хегсет предупредиха европейците, че „новият шериф“ от Вашингтон възнамерява да промени условията на отношенията. В Париж Ванс призова Европа да разхлаби регулациите относно изкуствения интелект и енергетиката. В Мюнхен той постави под въпрос ангажимента на Европа към споделените западни ценности.
В Брюксел Хегсет заяви, че Съединените щати вече не могат да се фокусират върху европейската сигурност и преминават към други приоритети. Скоро след това Тръмп наложи наказателни мита, предназначени да окажат натиск върху Европа да намали търговските бариери и регулации, ограничаващи достъпа за американски компании.
Този многостранно действащ натиск даде някои първоначални резултати.
На срещата на върха на НАТО през юни европейските съюзници обещаха да увеличат военните разходи до 5% от БВП до 2035 г.
През юли Тръмп и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обявиха сделка, която задължава ЕС да закупи американски енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара и да инвестира 600 милиарда долара на американския пазар до 2028 г.
Тези успехи обаче са в най-добрия случай частични и може би илюзорни. 5%-ното обещание на европейските съюзници не предлага на Съединените щати практически никакви незабавни ползи и тъй като настоящите лидери не са в състояние надеждно да обвържат своите приемници на постовете им, остава под въпрос дали европейските страни някога ще постигнат заявените си цели за разходи. Освен това Съединените щати запазват контрола си върху ключовите лидерски позиции в НАТО, осигурявайки продължаващата узаконена военна зависимост на Европа.
Ако администрацията на Тръмп наистина възнамерява да промени баланса на отношенията си с Европа – и да им даде по-пропорционално място в американската външна политика – тогава тя не може да разчита на сделки, които само коригират или се опитват да заобикалят съществуващите структури.
Вместо това, тя трябва директно да атакува базовите предпоставки на трансатлантизма.
Това изисква осъзнаване на трите съдбоносни решения, взети при основаването на НАТО: приоритет на Европа в ущърб на страните от Америка; институционализиране на военния, а не на икономическия компонент на трансатлантическите отношения; и вграждане на регионалния алианс в универсалистична идеологическа рамка.
Всяко от тези решения имаше очевидни недостатъци и всички доведоха до нарастващи трудности през последните години. Докато основните предположения на трансатлантическата политика не бъдат преосмислени, отношенията ще продължат да страдат от същите фундаментални проблеми.
За щастие, администрацията на Тръмп може да предприеме стъпки, за да поправи грешките от миналото и да насочи трансатлантическите отношения в нов курс.
Първо, Тръмп трябва да изпълни ангажимента си да префокусира външната политика на САЩ върху близката чужбина на Америка, като се отдалечи от Европа и избегне твърдия „уклон към Азия“, обещано от предишни администрации.
Второ, неговият екип по национална сигурност трябва да настоява НАТО да ограничи дейността си до евроатлантическия регион.
И накрая, администрацията на Тръмп трябва да промени трансатлантическите отношения от такива, основани на военно сътрудничество, към такива, основани на икономическо ангажиране и технологии.
Континентът ще остане важен партньор за Америка, но вече няма да изтощава американските ресурси.
Източник: https://www.foreignaffairs.com/united-states/fatal-flaw-transatlantic-alliance
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
