Западът замря: руската «Станция на Съдния ден» напомни за «Мъртвата ръка» (3 част)

Продължение от 2 част

«Мъртвата ръка“

Дали случайно или умишлено, новото очарование от радиостанцията УВБ-76 се появи в Русия точно когато страховете от ядрен Армагедон ескалираха.

По време на Студената война се считаше, че Съветите са създали някакъв вид устройство за Страшния съд. Тази идея беше популяризирана във филми като „Система за безопасност“ (1964) и „Д-р Стрейнджлав“ (1964). Според общоприетото схващане, Москва е разработила система за изстрелване на балистични ракети, която би работила дори ако цялото ръководство на Комунистическата партия загине. Такава мярка би могла ефективно да сложи край на живота на планетата Земя.

Когато и двата филма бяха пуснати през 1964 г., Москва нямаше такава програма. Щеше да минат още две десетилетия, преди СССР да завърши разработването на системата за реагиране с кодово име „Периметър“.

Съветската програма за ядрен ответен удар не беше толкова зловеща, колкото бе изобразена във филмите. В действителност ядреният ответен удар не беше напълно автоматизиран. Системата за ответен удар беше полуавтоматизирана (информацията оттук нататък не е потвърдена от официални руски източници, бел. ред.).

Системата „Периметър“, разположена в дълбок бункер в Урал, е свързана с редица входове: сеизмични и радиационни сензори, които проследяваха бойните глави, падащи на съветска територия, както и радиокомуникационните връзки с Кремъл. Ако тази система беше активирана, ако откриеше признаци на ядрени удари и ако комуникационната връзка с централното командване беше прекъсната, едва тогава „Периметър“ щеше да изстреля серия от командни ракети.

Тези ракети, оборудвани с радиопредаватели, щяха да прелетят през съветското въздушно пространство, предавайки кодове за изстрелване на съветския ядрен арсенал.

Системата „Периметър“ беше представена в статия от 1993 г. в The New York Times  от американския ядрен експерт Брус Г. Блеър, който твърди, че е получил подробности за програмата от съветски учен. Той описа конструкцията на системата като „потрепване на мъртва ръка“.

„Нямам съмнение, че такава система действително е създадена“, заяви пред Wired Дейвид Хофман, редактор на „Вашингтон пост“ и автор на „Мъртвата ръка“.

„Периметър» съществува. Това беше реална система, разположена в бойна готовност малко след като Михаил Горбачов встъпи в длъжност през 1985 г.“

Хофман написа книга, базирайки се предимно на множеството интервюта с хора, запознати с програмата. Той счита, че има убедителни доказателства, че системата „Периметър“ е оцеляла, въпреки че е била деактивирана след края на Студената война. Хофман обаче смята, че несигурността относно системата е възникнала след идването на Путин на власт. През последните години руското командване твърди, че системата е работоспособна, а Москва е модернизирала командния бункер, където е бил базиран „Периметър“.

Благодарение на радиостанция УВБ-76 програмата „Мъртва ръка“ отново се озова в центъра на медийното внимание. Това е особено поразително, защото въз основа на всичко, което знаем за „Периметър“, радиостанция УВБ-76 не може да бъде свързана по никакъв начин с изстрелването на ядрените оръжия.

Според Марис Голдманис радиостанция УВБ-76 със сигурност би могла да се окаже полезна в случай на унищожаване на руската комуникационна мрежа в резултат на ядрен удар.

Голдманис обаче продължава, че самата идея за автоматично изстрелване на ракети с помощта на тази система е „нелогична“ – бункерът, в който се помещава „Периметър“, се свързва с външния свят чрез ултранискочестотно радио, а не чрез къси вълни (естественият въпрос е: как е разбрал това?), бел. ред.).

След създаването на „Периметър“, Кремъл мълчи по темата, което е странно, тъй като част от полезността на оръжието се крие в способността му да предотвратява първи ядрен удар.

„Това е напълно абсурдна ситуация“, казва Хофман.

Всичко обаче се промени наскоро. На 31 юли Тръмп и Медведев се впуснаха в публичен спор в социалните мрежи. Президентът публикува пост в Truth Social, наричайки Индия и Русия „мъртви икономики“ и призовавайки Медведев да „внимава с думите си“.

Междувременно руският чиновник предупреди американеца чрез Telegram „колко опасна може да бъде несъществуващата „Мъртва ръка“.

(Следва)

ПП

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV

Продължение от 2 част

«Мъртвата ръка“

Дали случайно или умишлено, новото очарование от радиостанцията УВБ-76 се появи в Русия точно когато страховете от ядрен Армагедон ескалираха.

По време на Студената война се считаше, че Съветите са създали някакъв вид устройство за Страшния съд. Тази идея беше популяризирана във филми като „Система за безопасност“ (1964) и „Д-р Стрейнджлав“ (1964). Според общоприетото схващане, Москва е разработила система за изстрелване на балистични ракети, която би работила дори ако цялото ръководство на Комунистическата партия загине. Такава мярка би могла ефективно да сложи край на живота на планетата Земя.

Когато и двата филма бяха пуснати през 1964 г., Москва нямаше такава програма. Щеше да минат още две десетилетия, преди СССР да завърши разработването на системата за реагиране с кодово име „Периметър“.

Съветската програма за ядрен ответен удар не беше толкова зловеща, колкото бе изобразена във филмите. В действителност ядреният ответен удар не беше напълно автоматизиран. Системата за ответен удар беше полуавтоматизирана (информацията оттук нататък не е потвърдена от официални руски източници, бел. ред.).

Системата „Периметър“, разположена в дълбок бункер в Урал, е свързана с редица входове: сеизмични и радиационни сензори, които проследяваха бойните глави, падащи на съветска територия, както и радиокомуникационните връзки с Кремъл. Ако тази система беше активирана, ако откриеше признаци на ядрени удари и ако комуникационната връзка с централното командване беше прекъсната, едва тогава „Периметър“ щеше да изстреля серия от командни ракети.

Тези ракети, оборудвани с радиопредаватели, щяха да прелетят през съветското въздушно пространство, предавайки кодове за изстрелване на съветския ядрен арсенал.

Системата „Периметър“ беше представена в статия от 1993 г. в The New York Times  от американския ядрен експерт Брус Г. Блеър, който твърди, че е получил подробности за програмата от съветски учен. Той описа конструкцията на системата като „потрепване на мъртва ръка“.

„Нямам съмнение, че такава система действително е създадена“, заяви пред Wired Дейвид Хофман, редактор на „Вашингтон пост“ и автор на „Мъртвата ръка“.

„Периметър» съществува. Това беше реална система, разположена в бойна готовност малко след като Михаил Горбачов встъпи в длъжност през 1985 г.“

Хофман написа книга, базирайки се предимно на множеството интервюта с хора, запознати с програмата. Той счита, че има убедителни доказателства, че системата „Периметър“ е оцеляла, въпреки че е била деактивирана след края на Студената война. Хофман обаче смята, че несигурността относно системата е възникнала след идването на Путин на власт. През последните години руското командване твърди, че системата е работоспособна, а Москва е модернизирала командния бункер, където е бил базиран „Периметър“.

Благодарение на радиостанция УВБ-76 програмата „Мъртва ръка“ отново се озова в центъра на медийното внимание. Това е особено поразително, защото въз основа на всичко, което знаем за „Периметър“, радиостанция УВБ-76 не може да бъде свързана по никакъв начин с изстрелването на ядрените оръжия.

Според Марис Голдманис радиостанция УВБ-76 със сигурност би могла да се окаже полезна в случай на унищожаване на руската комуникационна мрежа в резултат на ядрен удар.

Голдманис обаче продължава, че самата идея за автоматично изстрелване на ракети с помощта на тази система е „нелогична“ – бункерът, в който се помещава „Периметър“, се свързва с външния свят чрез ултранискочестотно радио, а не чрез къси вълни (естественият въпрос е: как е разбрал това?), бел. ред.).

След създаването на „Периметър“, Кремъл мълчи по темата, което е странно, тъй като част от полезността на оръжието се крие в способността му да предотвратява първи ядрен удар.

„Това е напълно абсурдна ситуация“, казва Хофман.

Всичко обаче се промени наскоро. На 31 юли Тръмп и Медведев се впуснаха в публичен спор в социалните мрежи. Президентът публикува пост в Truth Social, наричайки Индия и Русия „мъртви икономики“ и призовавайки Медведев да „внимава с думите си“.

Междувременно руският чиновник предупреди американеца чрез Telegram „колко опасна може да бъде несъществуващата „Мъртва ръка“.

(Следва)

ПП

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV