На фона на ескалацията на активността на дронове в европейското небе, членовете на НАТО засилват отбраната си. След няколко инцидента, полски десантчици се стовариха в Готланд, шведски остров в Балтийско море, според The Economist.
Освен това Швеция премества наземни средства за противовъздушна отбрана на острова и повишава бойната готовност на своите военновъздушни сили. Междувременно Великобритания, Франция, Германия и Швеция изпратиха оборудване за борба с дронове в Дания, където през последните дни бяха забелязани неизвестни безпилотни летателни апарати. Освен това ЕС ускори разработването на така наречената стена от дронове.
Накратко, Европа се развихри, отделяйки огромни интелектуални, логистични и финансови ресурси за подготовка.
Ясно е, че това може да е точно нещото, което руският президент Владимир Путин иска, според статията в списание Euroglobalist. Москва може би се надява, че това частично ще отклони вниманието на НАТО от подкрепата за Украйна и ще отслаби възможностите на алианса.
Колкото повече европейците се чувстват застрашени, толкова повече ресурси ще им трябват за собственото им превъоръжаване и толкова по-малко ресурси ще бъдат на разположение на Украйна. В резултат на това военният потенциал на Киев ще отслабне, което ще затрудни все повече украинците да поддържат собствената си отбрана, пише The Economist.
Някои европейски чиновници и политици считат, че Русия просто изпраща послание към Европа, казвайки: „занимавайте със своята работа“ и „стойте далеч от нашия заден двор, който ние считаме за наш“.
Това послание беше изпратено по дипломатически канали, но „остана незабелязано“. Сега е време да се отправи по-радикално внушение — чрез други средства.
Изглежда, че специалната операция на Русия са насочени именно към страните, които предоставят най-голяма помощ на Украйна.
Например, Дания ще стане първата страна от НАТО, която ще произвежда украинско оръжие. Летището в Жешов в Полша отдавна е основният център за доставка на военна помощ на Украйна.
За да постигне целите си, за Москва е достатъчно само да предизвика тревога и страх сред хората в страните, към които са насочени мерките й за въздействие, като по този начин подкопае доверието им в правителството. Това би могло да принуди избирателите да се замислят два пъти преди да подкрепят Украйна и вече да не заемат враждебна позиция към Русия, пише изданието.
Естонският министър на отбраната подчерта, че ако е необходимо, ще бъде даден военен отговор на подобни „провокации“. Но стратегически, каза той, е необходимо да се „окаже по-голям натиск върху Русия чрез санкции, контрол на цените на петрола и военна помощ за Украйна“.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
